Технологиите удовлетворяват влечението на мозъка ни към незабавно удовлетворяване на желанията, но същевременно и „се хранят“ от него. Всичко става все по-бързо и по-бързо. Какви са последствията? Проучване върху масовото задържане на вниманието.
Нашето време става все по-фрагментирано и по-фрагментирано: ставаме ли все по-нетърпеливи?
Какво се случва около нас – негодуваме, че приложението на смартфона ни не се отваря незабавно (само да припомним, че на преносимия компютър му трябваха две минути, за да може на него да се зареди операционната система Windows 2000); отказваме да влезем в магазин, защото трябва да чакаме твърде много на касата; а когато гледаме стар филм, се изненадваме, че върви прекалено бавно… Ставаме ли все по-нетърпеливи? Достатъчно е да зададем този въпрос на хората около нас, за да продължим, без особени усилия, този списък с примери, взети от ежедневието.
Отговорът е утвърдителен и се потвърждава от проучвания, извършвани от компании, които обявяват, че искат да ни спестят време. Така, според проучване, поръчано от онлайн банката ING, 82% от французите твърдят, че са „по-нетърпеливи отпреди“. Изследване, проведено през 2018 г. по поръчка на мениджърите на сайта Lemonde.fr, установява, че след пет секунди изчакване, трима от десет потенциални читатели зад екрана са загубили търпение и са заредили друга страница. Новата формула, действаща от ноември 2018 г., отговаря на това очакване за незабавна реакция: времето за зареждане на сайта се намали от осем на две секунди, а посещаемостта скочи, като се увеличиха с „24% прегледаните страници при едно посещение“, казва Кевин Сингър, отговарящ за аудиторията.
Ако набързо прегледате сайта на Thinkwithgoogle.com и по-специално рубриката му „Test My Site“ (на френски „Penser avec Google“ – „Да мислим с „Гугъл“, а рубриката е „Тествайте моя сайт“), ще имате възможност да усетите пулса на това зашеметяващо глобално състезание по цифрова скорост: достатъчно е да напишете името на който и да е сайт, за да научите скоростта, с която се зарежда… и присъдата на „Гугъл“.
Сайтът Lemonde.fr, за който е измерено, че се зарежда за две секунди, се смята за „бавен“. Факт е, че за „Гугъл“, който като „Фейсбук“ предлага технически решения за по-бързо зареждане, един сайт заслужава определението „бърз“ само ако времето, за което се зарежда, трае колкото едно премигване – 0,1 секунди. Рекламното му послание е удар право в десетката: „Бавният мобилен сайт ограничава бизнеса ви“.
Икономически резултати
Връзката между скорост и икономически резултати не е нова. През 1998 г. двама американски изследователи, Катлийн Айзенхард и Шона Браун, издават книгата Competing on the Edge („Конкуриращи се на ръба“, Harvard Business Review Press), в която описват как най-успешните компании си налагат драстични промени на кратки интервали от време – например, 30% нови продукти всяка година.
За компаниите, които се котират на фондовата борса, това ускорение най-добре се вижда в отчетите на дейностите, предназначени за финансовите пазари: между началото на ХХ и ХХI век тези искани доказателства за постигнатите резултати се подават първоначално веднъж годишно, след това – на половин година, а сега – на тримесечие.
Как тази среда постепенно промени нашето собствено отношение към времето? Италианският социолог Кармен Лекарди прави следния анализ: Нарастващото нетърпение на индивидите е резултат от една еволюция, която продължава няколко века и е свързана с трансформирането на цикличното време на предмодерните общества, съответстващо на естествения ритъм, в линейното време на индустриалните общества, в чийто център е скоростта.
Но същевременно натискът от последните десетилетия, който упражняват финансовите пазари върху производството и производителността, както и едновременността, предлагана от дигиталните инструменти, засилват тази тенденция, отбелязва Кармен Лекарди, която над тридесет години прави социологически изследвания върху времето. Нетърпението е резултат от един социален живот, управляван от идеята за скорост – казва Лекарди и продължава:
Времето ни е все по-фрагментирано. Ние сме включени в множество ситуации, места, действия, взаимоотношения… сблъскваме се с все повече допълнителна информация, която ежедневно достига до нас. В нашия професионален и личен живот ние непрекъснато изграждаме нови йерархии и приоритети, като имаме неясното усещане, че животът ни е пренаситен от ангажименти и времето не ни стига.
В действителност, независимо дали имат за цел информация, комуникация, консумация и т.н., броят на когнитивните и сензорни стимули, които ние всеки ден получаваме и излъчваме, не спира да се увеличава и като честота, и като интензитет.
В киното, след повече от век, нашата ретина свикна с все по-увеличаващата се скорост: средната продължителност на един кадър се намали и от около 12 секунди през 1930 г., през 2010 г. тя вече е 2,5 секунди по данни на университетско изследване, обхващащо 15 000 филма и представено през 2010 г. от Джеймс Кътинг в университета „Корнел“.
Същата тенденция се забелязва и в заобикалящата ни звукова среда: „средният ритъм на американски „хитове“ се забърза с близо 8% между 1986 г. и 2015 г. и се увеличи от 94 на 101 удара в минута“, уточнява докторът по теория на музиката Юбер Левейе Говен, изследвал 303 парчета от американския топ 10. На база на тази извадка едно от заключенията му е, че вокалистът се включва много по-рано отпреди – пет секунди след започване на песента, за разлика от 1986 г., когато гласът зазвучава около 23 секунди след началото. „Причината е, че в рамките на една минута хората трябва да са разбрали същността на песента“, коментира художественият директор Жулиен Бесконд, който продуцира Кристин енд дъ Куинс и Шарлот Генсбур в Because Music.
Стимулация с нарастваща интензивност
На стрийминг платформите като Deezer или Spotify „хората слушат много парчета и имат все по-малко време“. В Съединените щати „поп музиката вече е във формат от 2 минути и 30 секунди, докато преди четири години радиото излъчваше песни от по 3 минути и 30 секунди“, обяснява продуцентът.
Дори начинът, по който се композират парчетата, се адаптира към новите изисквания: всяка част от едно парче (куплетът, припевът, мелодията – преход между куплета и припева…) трябва да бъде „много различна, за да ви държи в напрежение – а това налага необходимостта средно на всеки 20 секунди да се измислят нови импулси – нови трикове“.
Дори заобикалящата ни среда от ухания, свързана с обонянието ни, е подвластна на тази динамика. „Днес потенциалният потребител в голяма търговска верига трябва да „бъде ударен в носа“ от определен парфюм за по-малко от половин минута, след като е влязъл в нея, в противен случай ще си излезе. За разлика от днес, през 80-те години на човек са му трябвали от 5 до 10 минути, за да избере какъв парфюм да си купи в местния магазин“, обяснява Арно Гюгенбюл, отговарящ за парфюмерийния маркетинг в Givaudan. „За да отговорим на това нетърпение, ние работим върху обонятелната възбуда и въздействието на сладките плодови аромати, които много по-бързо от останалите провокират във вас желание да си ги купите. При марките с най-голям световен успех тъкмо върху връхните ароматни нотки – тези, които се улавят първоначално, е работено много, за да подразнят приятно обонянието ви и да ви привлекат.“ Що се отнася до социалния живот – до живота на взаимоотношенията – то той бе разтърсен и преобърнат при последователните появи на Интернет, социалните мрежи и смартфоните, съответно настъпили преди около тридесет, петнадесет и десет години. Разбира се, това важи за живота на хората, имащи достъп до инструментите на дигиталната епоха.
От декември 1992 г. насам, тогава, когато е изпратен първият есемес Merry Christmas („Весела Коледа“) през една английска телефонна мрежа, нашите взаимодействия растат експоненциално, а дори и по-бързо, благодарение на приложенията за мигновена размяна на съобщения, като WhatsApp, Facebook Messenger, WeChat; достатъчно е да цитираме следните данни: през 2019 г. за 60 секунди по света се разменят средно 41.6 милиона съобщения, което е с 40% повече, отколкото през 2017 г., според данни на Statista.
Различни екипи от учени започват да документират последствията от тази стимулация с нарастваща интензивност. В изследването „Ускоряване на динамиките на колективното внимание“, публикувано на 15 април в Nature Communications, се описва общество, в което индивидите „получават много бързо голямо количество информация по дадена тема, но много по-бързо губят интерес към нея. Техният интерес се удовлетворява много по-бързо”, обяснява Филип Лоренц-Сприн от Института по теоретична физика в Берлин. За да стигнат до това заключение, ученият и тримата му колеги съавтори, работещи в сферата на физиката на сложните системи, анализират набора от данни, получавани от индивидите през XIX век, XX век и XXI век. Така, на база извадка от 43 милиарда туита, написани в периода между 2013 г. и 2016 г., те откриват, че една тема се задържа в класацията на топ 50 на най-популярните хаштагове (ключови думи) за все по-кратко време: 17.5 часа през 2013 г. и 11.9 часа през 2016 г.
Модни тенденции
Същият цикъл на първоначален интерес, последван от липса на такъв, е регистриран и при анализа на така наречените „модни“ изрази в сферата на литературата. Използвайки данни от дигиталната библиотека Google Books, изследователите установяват, че едно понятие, израз или крилата фраза от книга са „на мода“ средно по шест месеца в края на XIX век и само месец в наши дни.
Нашата изходна хипотеза е, че всички данни, които получаваме, се борят за вниманието ни, обяснява физикът, запален читател на книгата на Хартмут Роза „Ускоряване. Промяната на времевите структури в модерността” [1].
Изследователят иска да продължи заниманията си, като проучи „ролята на онлайн платформите и техните алгоритми, за да може да си представи начините, по които да се гарантира получаването на по-малко информация, но с по-добро качество“. Една от трудностите, продължава Филип Лоренц-Сприн, е големите играчи на дигиталната сцена да бъдат убедени „да предоставят данни, свързани с теми от обществен интерес“.
„Монд“ осъществява контакт с множество платформи, като се започне от YouTube до Spotify, и се мине през Uber до Deezer, за да се опита да получи данни, измерващи нашето нетърпение. Дали се е увеличил броят на хората, които имат навика да „превъртат“ видео клипове, да „превключват“ от една песен на друга, да използват услугата „експресна доставка“ или да се откажат от кола на Uber, защото трябва да почакат 5 минути?
Но нито една от тези компании не оказва съдействие. Те отказват – нещо, което не изненадва социолога Доминик Булие, изследовател в Хуманитарния институт по цифрови технологии към Федералния политехнически университет в Лозана (EPEL), Швейцария: „Платформите вече могат да разбират нашите скрити мотивации, но те блокират достъпа до тези данни, тъй като искат да ги осребрят – искат да спечелят от тях“, обяснява изследователят. Проблемът вече не е дори в достъпа до данни, смятани за лични: за платформите е достатъчно да анализират така наречените „цифрови микроследи“, които оставяме, като например преждевременното напускане на страници, за да натрупат масивна статистика, с която не разполагат дори изследователите в университетите“.
Каква е ролята на цифровизацията в тази еволюция на отношението ни към времето? „Цифровизацията играе централна роля“ – казва Ноза Бужмаа, изследовател, занимаващ се с изкуствения интелект. Бужмаа подчертава, че така наречените „безплатни“ услуги са довели до широката употреба на изкуствения интелект с цел платформите по-успешно да задържат вниманието на потребителите. Това се прави за сметка на уважението към самия индивид, който получава най-различни стимули от всички възможни посоки, само и само да бъде накаран да „иска всичко веднага, на мига“ и да развие „един вид привикване“, обяснява Бужмаа.
„Детето трябва да прави всичко по-рано от необходимото“
Вече разполагаме с впечатляващи статистически данни: 35% от американците, притежаващи смартфон, го поглеждат след по-малко от пет минути, след като се събудят. Осем от десет човека, имащи смартфон, го правят в рамките на час, след като станат от леглото. Оттук можем да си направим извода и за противоположната тенденция, която идва като контрареакция на случващото се – гражданските движения, които от много години проповядват така наречения „бавен живот“.
„Ние наблюдаваме една осъзната нужда от забавяне на темпото“, отбелязва Доминик Булие, но към момента нито една голяма компания не одобрява подобна тенденция в дългосрочен план и не желае да отчете този критерий по отношение на производителността. Икономическият модел продължава да се основава на реактивността, на способността да се реагира бързо.
„Живеем в период на дълбоки промени“, казва социологът Кармен Лекарди. „В развитите страни и възрастни, и младежи, а вече и деца спят все по-малко заради различните си занимания“, отбелязва детският психиатър Патрис Юер, като добавя, че в момента у децата и юношите се наблюдава „склонност да проявяват нетърпение, нещо, което се дължи на самите им родители“. От момента на раждането физиологичните или психологическите фази в развитието на детето могат да бъдат ускорявани в интерес на задоволяването на родителските амбиции: тяхното дете трябва да извърши нещо по-рано или предварително. В резултат на това, продължава Юер, „детето е свръхстимулирано, което развива в него чувството, че, за да съществува, трябва непрекъснато да е в състояние на възбуда“.
„Всички тези стимули водят до това, че вниманието ни се раздвоява. Математически погледнато, това важи за всичко – и за времето, което отделяме на дадено нещо. Това обяснява усещането за ускорение, необходимостта постоянно да бързаме“, анализира неврологът Жан-Филип Лашо, отговарящ за изследванията в Inserm. „Нашият мозък постоянно се стреми към чувството за незабавно удовлетворение. Всяка нова информация, независимо дали е положителна или отрицателна, стимулира това удовлетворение. Така функционира системата за възнаграждение. В резултат на това, ние лесно можем да превключим на такъв динамичен режим, при който се стремим да имаме повече; и колкото се може по-често.“
Кармен Лекарди смята, че „ние ще трябва да постигнем нов баланс между човешкото време, антропологично свързано с естествения ритъм на живота, и социалното, технологично и финансово време“. „Трудността е“, уточнява Лекарди „да продължим да имаме време за себе си – време, в което да седнем да погледнем към небето, да се разходим или да прочетем книга“. Ако сте прочели тази статия до края, това ви е отнело около 9 минути, според алгоритъма, разработен от Lemonde.fr. А ако сте го направили от първия път, това е доста добър знак!
Лор Бело
Монд, 24.06.2019
–-
[1] На български тя е издадена през 2015 г. от ИК „Критика и хуманизъм“ в превод на Светла Маринова.
