Вятърът/ протяга заглаждаща ръка/ от юг на север и от мен на юг/ това е моето световно настроение/ успокояващо отдавна/ не ми носи нищо/ което да не е мое. Това е стихотворение на Екатерина Йосифова, голямата учителка и човешки пример на Петя Кокудева.
“Поздрави от синята палатка” действително създава световно настроение. И свобода. Пътеписните бележки на Кокудева са от Норвегия, Исландия, Виетнам, Мароко, Индонезия, Нова Зеландия, Русия, Израел, Дания… Но Петя не екзотизира никъде нищо, никъде нищо не разкрасява, не се прехласва. Вадя синонимния речник от рафта и търся синоними на космополит: всемирен, всесветски, вселенски, безотечествен, международен… Не, тези думи не ми вършат никаква работа. Ще назова Петя поклонник. Защото нейните безизкусни записки на коляно са тотално поклонение пред Човека, пред напълно конкретни хора от това иначе безразсъдно човечество. И защото е на колене, без никакви превземки, не само пред Селма Лагерльоф, Андерсен, Туве Янсон, Вилхелм Буш, но и пред камбоджанчето, което търчи по голо дупе край прашния селски път, Петя вижда стягането на знанието в мъдрост. Детското стихотворение за възрастни.
В българската литература влиза друго поколение, което щастливо не цепи басма на провинциалното ни самолюбуване. И търси пътища отвъд имперския център. Вижда свят, в който още има човешка святост. И смях. И това, което местният циник може да цитира като наивност в твърденията й, Петя може да защити с многото съвременна психологическа книжнина, която добре познава.
Много радост има в тази книга. Радост, до която се достига с много път и много път. Много неидеализирани хора има. И понеже нашият вестник е за критика, ще посоча разговора на Петя със 70-годишния индонезиец Сал, един от най-почитаните професори по танцово изкуство в страната си. Ето какво й казва той:
Критиката не е нож в ръцете. Тя не е, за да ръгаш някого с нея. Критикът е човек, който умее да намери по-добра позиция за всички. Това означава да осигуриш на автора, на читателите и на себе си позиция, от която имате по-добра видимост и разбиране за съответното произведение. Добрата критика дава възможност за диалог – наяве или наум, в който всички замесени да разберат нещо повече за творбата; нещо, което досега не са видели. На никого не му пука дали аз имам много повече академични знания, ако не успея – със своята чувствителност – да осигуря такава по-добра позиция за наблюдение.
Видяхте ли? Прочее, Петя е бая слабичка, но има по-здрав гръбнак и още по-здрав инстинкт от не един и двама увенчани властелини в българското изкуство. И, за разлика от тях, заразява с наистина свое собствено световно настроение.
