На 26 юли се навършват 90 години от рождението на пианиста Алексис Вайсенберг (1929-2012). Пътят му на музикант тръгва от София, където е роден, и от клавирните уроци на Панчо Владигеров, когото той никога не забрави и винаги му отреждаше почетно място в спомените си. Той бе изключителен пианист, с огромен интелект, със забележителна култура и с феноменален контрол върху музикалното време във всяка своя интерпретация. За първи път дойде в София на върха на славата си – първият му рецитал в зала „България” бе през 1972 година на „Софийски музикални седмици”, едно невероятно събитие, което имаше своето продължение през следващите две десетилетия с многобройните му концертни гостувания.
Вайсенберг остави в историята на пианизма личните си прочити на музика от Скарлати, Шопен и Лист, от Стравински (неговата клавирна „Петрушка”, заснета от Ингмар Бергман, и досега е еталон за специалисти и любители) и Рахманинов. И Бах. И Дебюси.
През 2001 година бе честван в родната си София с премиерата на филма „Обичам музиката”, копродукция на швейцарската и българската телевизия. За последен път се върна, вече много болен, за да подари на родната си страна своите изумителни колажи, които е правил през целия си живот като остроумна илюстрация на неговите мисли.
Бе свързан с музиката до края на земното си битие като незабравим педагог и ментор.
