Музика на границата на две хилядолетия – авторски концерт във Ванкувър на композитора Георги Арнаудов
Разположен в центъра на Ванкувър, Annex е камерната зала на театър Orpheum, седалището на Ванкувърския симфоничен оркестър. Това е едно от най-гъвкавите и мултифункционални сценични пространства на града. Концертите и постановките, които се провеждат тук, обхващат богата гама от събития: от утвърдени музикални фестивали до специално организирани концерти с експериментална съвременна музика или класически и авангарден джаз.
Именно в тази престижна зала на 22 юни Обществото за съвременна музика Ярило представи концерта “Преди и отвъд времето” изцяло с музика на известния български композитор Георги Арнаудов. Това, голямо за публиката, културно събитие беше посветено на един уникален, оригинален музикален език, какъвто никога досега не беше чуван в този град.
Освен това, публиката в залата имаше възможността да се срещне лично с автора и да се запознае с основни негови творби, маркиращи базисни линии в неговия композиционен стил: тези, които “разговарят” със западните традиции (“Mozart Wrapping” и “Footnote” – една, впрочем, класическа за музиката на ХХ век творба), и тези, които ни потапят в невъобразимите дълбини на културата и обичаите на българските земи, на тракийските и други древни езически традиции от най-ранни векове.
Нещо повече, голямото събитие на този концерт бяха трите световни премиери: Пътят на птиците II и Пътят на птиците III, както и творбата с невъобразимото, непреводимо заглавие FOOTNOTE (…und Isolde/ns Winkfall lassen…). Те са били издавани в различни изпълнения на компактдискове в САЩ и България, но поради сложността на организацията на изпълнителския апарат, така и не са били реализирани пълноценно в концертно изпълнение пред публика.
Концертът с музика на Георги Арнаудов “Преди и отвъд времето” беше организиран от Обществото за съвременна музика Ярило със съдействието на Vancouver Civic Theatres, Шоукейс пиана Fazioli и общината на град Ванкувър и с участието на солисти от Ванкувърския симфоничен оркестър, сопраното Хедър Пози, пианистите Анна Леви, Джейн Хейс, Струнен квартет “Микрокосмос” и диригента Лесли Дала.
Ярило е създадено през 2011 г. и е известно сред ванкувърската публика със своите десетки тематични концерта. Най-скорошните и значими от тях са представянето на Прометей и Мистериум на Александър Скрябин; Tehillim на Стив Райх в концерт, посветен на 75-ата годишнина от спасението на българските евреи; Jack in the Box на Ерик Сати и Ебони концерт на Стравински.
Основната „героиня” на концерта, която представи блестящо музиката на Арнаудов, бе световноизвестната канадска оперна и камерна певица Хедър Пози. Тя има богат опит и интензивна кариера не само в класическия оперен репертоар, но най-вече в областта на съвременната музика с редица световни премиери на творби, написани специално за нея от композитори от цял свят. Хедър е основател и артистичен директор на Ванкувърския Astrolabe Musik Theatre, който има за фокус музиката на нашето време и представянето на завладяващи въображението на публиката интердисциплинарни постановки. Първите му постановки датират от 2011 г., когато Пози представя Песните на Мирабай на Джон Харбисън, Първата жена на Лесли Юуеда и Apparition на Джордж Кръм, NEWmatica по музика на Джон Кейдж, Джослин Морлок и Реймънд Мюрей Шафер, Островът/n’-ha-a-itk на Барбара Пентланд и написаните за нея Но–опера Пристигането на Оно-но Комати (2017) от иранеца Фаршид Саманджари и монооперата Неизказано (2018) на канадеца Джефри Райън.
Концертът бе в ръцете на диригента Лесли Дала, който се радва на многостранна кариера в оперната, симфоничната и хоровата музика, както и на богат репертоар от съвременни творби. Дала е приеман като един от десетте най-значими артистични лидери на канадската музикална сцена и е музикален директор на Ванкувърското Бахово общество, диригент на Ванкувърската опера и главен диригент на Ванкувърския Академичен симфоничен оркестър.
Програмата бе открита с първата творба от музикалната трилогия Пътят на Птиците, написана за сопран и различни инструментални конфигурации в периода между 1995-1996. По думите на композитора, трилогията представлява три големи фрагмента от неговите цикли за сопран и различни камерни ансамбли, основани на българска любовна поезия от епохата на българското Възраждане (XVII-XVIII век). Текстовете са взети от загребското издание от 1861 г. на Български народни песни на братята Димитър и Константин Миладинови, български патриоти, които са правили своите теренни изследвания и проучвания в региона на Македония. Въпреки че трилогията Пътят на птиците е била написана преди 23 години, втората и третата части така и не са били изпълнявани до края на този следобед. В своето описание на Пътят на Птиците I – написана за сопран, флейта и цигулка – Арнаудов набляга на значението на партията на флейтата, разбирана от него като виртуозна рага, развиваща се върху статичен cantus firmus в гласа. Отвъд това описание, творбата може да бъде най-добре разбирана като странен, комплексен вид мотет, който се основава върху една въображаема песен, написана в западен родопски стил. Творбата беше изпълнена за пръв път във Ванкувър от Ярило още през 2007 пак в същия състав.
Моцарт опаковките са написани през 2009 г. и имаха своята световна премиера във Ванкувър още през 2010 година. Сега пиесата бе изпълнена отново от пианистите Джейн Хейс и Анна Леви. Това произведение има своето начало през 2008 г. и е първото от цикъла Sound Wrappings, съставено като знак на почит към енвироменталните художници Кристо и Жан-Клод. В тази конкретна “опаковка” композиторът създава музикалното размишление на основата на Моцартовия Концерт за пиано № 23.
Първата част на концерта достигна до своята кулминация в световната премиера на – спокойно ще го нарека шедьовър в музиката на Арнаудов – FOOTNOTE (..иnd Isolde /ns Winkfall lassen…). Тази невероятна творба събра на сцената на Театър Annex единадесет най-елитни музиканти, обединени от маестро Лесли Дала, а експресивността и съвършената прецизност в изпълнението на Хедър Пози бяха наистина забележителни. Написана за женски глас, с използване на Sprechstimme, виолончело и камерен оркестър, FOOTNOTE има като текстова основа поемата на “Молитва” от издаденият през 1927 г. в Париж сборник Pomes Pennyeach (Поеми/ябълки, всяка по пени) с тринадесет поеми на Джеймс Джойс. Наричана “въображаема интерлюдия към второ действие на „Тристан и Изолда” на Вагнер”, тази красива творба отнася въображението ни в сцената, когато Изолда, след среща с Брангена, нетърпеливо очаква пристигането на своя любовник Тристан.
Втората част на програмата продължи със световната премиера на Пътят на птиците III – написана този път за сопран, кларинет, ударни инструменти и цигулка. Тя може да бъде приета като творба, обединяваща и придаваща цялост на целия цикъл. Тук могат да бъдат чути основните връзки между трите, така разнородни по своите инструментални състави, части на трилогията. Виртуозната линия на “рагата” от първата част тук се изявява в сопрановата партия и се предава накрая към цигулката, а ударните инструменти развиват разчупената ритмична линия на втората част.
Първите две части на Вратите на съня (заглавието идва от Милорад Павич) бяха представени на свое премиерно изпълнение през 2015 г. във Ванкувър от клавирното дуо Хейс-Леви и квартет “Бореалис”. Тази по-ранна версия е развита по-късно от Арнаудов в един компактен и завършен цикъл за пиано, струнен квартет и мултимедия, изработена специално за творбата от д-р Велко Вечев в Студиото за разширени интерактивни технологии на Висшия технически университет в Цюрих. Арнаудов описва този триптих като три къси и приглушени звукови стенописа, всеки от които му се е появил в звук като в сън. Творбата се развива постепенно, като отделните звуци се проявяват много бавно, почти капка по капка. Композиторът описва еволюцията на работата на тази творба чрез една прекрасна метафора като рисуването със звуци. По-рано, вдъхновяван в други свои творби от поетични текстове на Микеланджело и Шекспир, тук, в последната част, Арнаудов вплита майсторски един от сонетите на Гарсия Лорка, от който произлиза и заглавието на частта Amor de mis entrañas (Любов, присвита в моето тяло). Ритъмът и целият, изключително изящен, рисунък на мелоса се основават на поетичната метрика на петия сонет от сборника Sonetos del amor oscuro (Сонети за тъмната любов – 1936).
Световната премиера на Пътя на птиците II за сопран и камерен оркестър, най-голямата и монолитна творба от трилогията, завърши програмата на този концерт. В нея композиторът е вплел автентични ритуални песнопения, заклинания и любовни поеми от македонския град Струга. Творба, която достига мощно, до дълбините, класическата история на България, в която Арнаудов демонстрира способността си да пробужда древния и мистичен дух на своята страна. Тя осигури кулминацията и невероятно подходящия край на един вълнуващ музикален следобед.
Композиторът Кийт Хамел, професор от Университета на Британска Колумбия, сподели с мен: Един много добър концерт, в който бяха чути по великолепен начин разнообразните музикални стилове и подходи в музиката на Георги. И въпреки че в творбите му има някои общи музикални връзки, които обединяват творчеството му, в тях имаше голямо многообразие. Мисля, че последната творба, по-специално, беше много силна.
Арнаудов сподели с мен своите впечатления непосредствено след концерта:
Аз съм изключително щастлив да присъствам тук, във Ванкувър, на премиерите на три мои творби, които обичам толкова много, но най-вече от невероятната възможност да работя с такива прекрасни изпълнители. Те се справиха наистина блестящо, при това с нелеки музикални текстове, два от които съдържат достатъчно сложни за западноевропейската традиция на музициране метруми. Тук трябва да споделя своите адмирации към диригента Лесли Дала, който организира с невероятна лекота сложната музикална тъкан на двете големи творби с камерен оркестър. Ще изведа напред и работата на пианистите Джейн Хейс и Анна Леви, на Струнен квартет Микрокосмос и най-вече тази на перкусиониста Джонатан Бернард от Орхид ансамбъл. С него трябваше да изберем най-подходящите инструменти – задача, изключително сложна, като се има предвид невероятната му колекция от цял свят. Когато отидох първите дни в неговото студио, се почувствах като във филм на Вим Вендерс. Колкото до Хедър Пози, която трябваше да се разпростре в широкия спектър на техники от Sprechstimme до бяло пеене, нейният среднобългарски език – този, на който са написани трите части на „Пътят на птиците” – беше блестящ. Невероятен изпълнител, с когото ми предстои бъдещо сътрудничество във връзка с идеята да напиша специално за нея една голяма творба… Но нека стигнем дотам и ще го коментираме.
