Неподражаем танцов език

Н

Гастрол на танцовата компания Peeping Tom

В дните на Х издание на фестивала One dance week, свързан от години с „Пловдив 2019”, се срещнахме за първи път с водещата танцова компания Peeping Tom, базирана в Брюксел. Тя е създадена от французина Франк Шартие и аржентинката Габриела Каризо през 2000 година. Марката й е хиперреалистична естетика, закрепена върху определена среда. Режисьорите и хореографи създават нестабилна вселена, която се противопоставя на логиката на времето и пространството. Ужасът на семейните ситуации за тях е основен източник на творчество. На международната танцова сцена Peeping Tom е безспорен авторитет – наградите за най-добър спектакъл и най-добри млади режисьори са не една и две. Първият спектакъл от трилогията за семейни взаимоотношения е с фокус „Баща”/„Ветеран”/2014/ и е удостоен с множество отличия, в Пловдив преди две години видяхме „Майка”, през 2019 се състоя срещата ни с „Дете”.

„Майка” е вдъхновен от смъртта на собствената майка на режисьорката и хореографка Каризо, допълнен и от личните спомени на изпълнителите. Ако не беше и забавно, можехме да кажем, че преживяхме истинска нощ на ужасите в малък частен музей, където действието се развива. Една картина започна да кърви, скулптура на голо мъжко тяло внезапно оживя, персонажи влизаха и излизаха от поставената в дъното на сцената кафемашина… Изглеждаше толкова абсурдно, странно и дори крайно с всичко, което се случваше на сцената – с непрекъснатите падания на една от героините и с целия уникален гравитачен начин, по който танцуват, с катеренето на стени от азиатски изпълнител… В прозореца на кабина, като втора сцена (тя беше и болнична стая, и звукозаписно студио, и място за парти, и просто перспектива към пейзаж в далечината), видяхме и раждането, и смъртта. Спектакълът наподобява сюрреалистичен сън, в който се случват не едно и две необичайни събития. От люлката до гроба, от уплашеното момиче до нестабилната жена на средна възраст, танцът се движи през различни обстоятелства и етапи от живота на майката като централен архетипен образ. Наред с езика на движението, звукът също има структуроопределящо значение за спектакъла – Peeping Tom използва опита на киното и звуци, възпроизвеждани в реално време. Има сцени, които ни карат да вярваме, че стаята е наводнена. Спектакълът предизвиква обезпокоителни размишления и стаявани спомени върху смисъла и отговорността да бъдеш жена, майка, въобще родител. „Майка” с поредицата от сцени, изградени върху сложни асоциативни връзки, предизвикващи поради това интелектуално напрежение, но и смях, и със странния си начин на танцуване беше истинско събитие в Х издание на One dance week в Пловдив.

XII издание на феста започна с „Дете” – страховита проекция за бъдещето на планетата и човечеството през очите и страховете на едно дете. Действието се развива в приказна гора с истински борове и скала на сцената, осветена от огромна луна. Едно физически преждевременно порастнало дете (изпълнителката е пълна жена с къса поличка) кара велосипедче. Кого и какво ще види, с кого и какво ще се сблъска в тази вълшебна гора, населена с толкова много хора нощем? Зад всяко дърво се крие някой – семейство бегълци от Азия, охрана, влюбена девойка, просто наблюдатели… Отделно гората е обект на изследвания и хора в непромокаеми костюми, приличащи на пришълци от друга планета, проверяват със следотърсачи… Как ще отреагира детето само, без подкрепата на родителите си? Ще се опре ли на ролевите модели, ще имитира ли агресивното поведение на възрастните? В кого ще срещне разбиране и съчувствие? В странни уеднаквени безполови същества? Бъдещето е плашещо. Предупреждението е очевидно.

В представлението участват отново изпълнители, превъзмогващи гравитацията. Един огромен шланг ще ни интригува непрекъснато с гъвкавото си присъствие. Спектаклите не бива да се разказват. Те въздействат с въображението на създателите си, с майсторството на изпълнителите – корейци, бразилци, белгийци на различна възраст, съчетаването на несъвместими действия, странни поведения и костюми, прелюбопитна сценография и прекрасна класическа музика.

За автора

Пенка Калинкова

Пенка Калинкова (1946) е журналистка и театровед. Родена е в Пловдив, завършила е руска и българска филология в СУ „Св Климент Охридски” и театрознание във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (днес НАТФИЗ). Работи в продължение на много години в Радио „Пловдив”, във вестниците „За и против” и „Марица”. Нейни статии са публикувани в редица издания като вестниците „24 часа Пловдив”, „Дума”, „Стандарт”, в списанията „Театър”, „Тракия”, „Везни” и други. Автор на книгите „Парчета театър, мигове живот” (2000 г.), „100+20 Драматичен театър Пловдив” (2001 г.), „Място за връщане” (2006 г.), „Съзаклятието „Пазарджишки театър” (2009 г.), „Оцеляващата. 60 години Пловдивска опера” (2013 г.), „Познатият непознат Пловдив” (2014 г.), на документални филми за големите български художници Димитър Киров и Кольо Витковски, за Пловдивския куклен театър, за Драматичен театър Пазарджик, „Античното наследство на Пловдив” (2004 г.), „Едно турне в пет действия” (2009 г.), „Истории от Тютюневия град” (2009 г.), „Палимпсестът Пловдив” (2009 г.), „Чучулигите” (2011 г.), трисерийният „Първият театър” (2011 г.), посветен на 130-годишнината на първия български професионален театър – Пловдивския. Прессекретар на Международния есенен театрален фестивал „Сцена на кръстопът” (до 2012 г.). Носител на награди за театрална критика и журналистика, награда „Пловдив” (1993 г.), Почетен знак на Пловдив (2006 г.), званието „Следовник на народните будители” (2011 г.). Член на управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”.

Категории