Преди две години българският пианист и композитор Иво Ковачев, известен в Европа като Иво Кова, представи в Първо студио на БНР камерното си дуо с швейцарския чeлист Матия Дзапа. Малко преди това Иво ме беше намерил в мрежата и ми бе напомнил как премиерно негови творби са звучали в „Джаз+“ по РФИ – София. Честно казано, бях забравил конкретното предаване, но не и младежа, комуто предстоеше европейско признание, след което евентуално би могъл да се надява на подобно и в родината си.
Връщането му с Матия доста време по-късно с нищо не промени мнението ми за творческия му потенциал. Отидохме в кабинета на тогавашния директор на музикалните състави в Радиото Теодосий Спасов и разсвирването прерасна в малък джем-сешън. Заглавията се измисляха на място – Теодосий е майстор на това, след „Да чукнем на дърво“ с Ерол Ракипов, не бе трудно да измисли „О‘Майно (джазово)“ с Иво и Матия. Иво го покани да завършат концерта с негово гостуване и резултатът е на платформата за музика и култура binar.bg. В дните след концерта им последваха две тричасови записни сесии. Сега резултатът от тези записи вече е факт – албумът „Vis-à-vis“, записан в БНР, е разпространяван от „Юнивърсъл Италия“, като книжката е двуезична.
Композициите са поделени – авторски на Иво и Пат Матини плюс една на Джако Пасториъс и един джаз-стандарт. Свързах се с Иво да го поздравя с резултата и да му задам няколко уточняващи въпроса. Той потвърди предположението ми, че по света досега не са правени интерпретации по последните двама джазмени – Матини и Пасториъс от формация в подобен формат. Матини, както знаем, вдъхновява класическо пиано трио – със или без вокал (Гонсало Рубалкаба, Мария Мендес, Ана-Мария Йопек, Дайън Рийвс), фламенкоси (Енрике и Естрея Моренте, Сантяго Лара), боса-певица (Роса Пасуш). Като по-необичайни инструменти, на които се свирят негови композиции, бихме отбелязали гостувалите ни в София Антонио Серано (устна хармоника) и Хорхе Пардо (флейта).
Рисковете при подобни програми карат авторите им да изберат един от двата варианта: със или без „предпазна мрежа“. Иво и Матия са привърженици на втория – удобството и предвидимостта не са сред приоритетите им. Лъкът на Матия предпочита неизвестността зад меандрите, по които поема, с готовност да бъде удавен под водопада от клавиши във финалните акорди („Минуано“). Композициите на Иво, започвайки от заглавната “ Vis-à-vis”, са с много обрати – само в една от тях визуализацията на звуковия й файл показва цели осем! “Meeting Point” е образец на блестящо ромолящи сола. “BBB Blues” е място на неочаквани дуети-дуели в уж 12-тактова схема, без и за секунда да губи груува си. Пътешествието в едноименното парче обещава повече от романтични гледки към широки хоризонти. Челото ги разстила, а пианото всеки момент ще ни отлепи от земята като щастливци в коша на привързания за малко балон. Мястото в албума на парчето на Пасториъс лично за мен е по-удачно, отколкото бе в концерта (започнал с него), както и това на следващия го хит на Роджърс и Харт. “My Romance”. Макар и подготвени от спокойната версия на Пасториъс, стандартът бе с по-академичен прочит от очаквания. Предполагам, че такъв е бил и замисълът им – контраст между темата, изляна от лъка на челото, и последващата я пиано импровизация, където челото придобива басова звучност.
Това не е единствената разлика с живото им свирене тук – все пак, проектът е дуо и оживлението, което виртуозен гост внася в концерта, е точно на мястото си именно в зала, пред публика. А колкото до виртуозността на Матия и Иво – достатъчно е само престото от техния прочит на “Stranger in town“ на Матини, за да се убедите, че в мегаполиса на джаза те са у дома си.
