ХV Световен фестивал на анимационния филм
Петнадесетият Световен фестивал на анимационния филм (11-15 септември) във Варна тази година предложи изключително силна програма – както в конкурса си, така и в съпътстващите ретроспективи, премиери, изложби и творчески работилници.
Голямата награда отиде при „Падението“ на Борис Лабе от Франция за създаването на изключителна фреска за краха и пропадането на съвременната цивилизация и човешкия род в кръговете на Дантевия ад. Филмът вече има множество международни награди, между които за най-добър френски филм „Андре Мартен” и наградата на ФИПРЕССИ от Анеси, както и е показан в селекцията „Седмица на критиката“ в Кан. Борис Лабе създава впечатляваща апокалиптична картина, без да я фокусира върху отделни протагонисти. Мащабната цикличност в едновременните действия на многобройните персонажи и природния свят придава библейски пропорции на безфабулния разказ. Петнадесетте минути на божествен и диаболичен ужас изграждат макровселената на небесата и ада, като само на моменти виждаме микросвета на индивидуалния хаос, инквизициите, кръвта и нечовешкото страдание. Във втората част на филма Лабе определено създава своя модерна версия на ужасяващите светове на Бош, Брьогел или Дюрер, както и вплита частици от сюрреалистичното светоусещане на Франсис Бейкън или от мрачните етюди на Гоя. С майсторство и фин усет за стил, Борис Лабе не цитира пряко творбите на великите художници, а създава своя представа за „падението“ чрез повече от 4000 рисунки в акварел и туш, анимирани в After effects. Многобройните фигури се движат в цикличен ритъм без усещането за център в един безкраен танц на смъртта, водещ до пропадането в черната спирала на безвремието. Какофонията на действията създава хипнотичен ефект, подсилен от изнервящата музика на Даниел Гиси.
В конкурса се открои една тенденция, която се радва на одобрението на аниматорите, но обикновено рядко спохожда фестивалните програми поради изключителната трудоемкост на производството. Това е рисуваната тотална анимация, в която се раздвижват едновременно и персонажите, и пространството, създавайки усещането за плуващ свят с необикновена свобода на гледната точка. Такива бяха „За цял живот“ на Роберто Катани (Италия), „Вълк ли съм?“ на Амир Хушанг Моейн (Иран), както и българските „Да се срещнем вчера“ на Ива Токмакчиева (награда на СБХ), „Пеперуда и мишка“ на Мира Янкова, „Мир“ на Димитър Димитров и т.н. В рамките на тоталната анимация всеки от тези автори показа ярък индивидуален подход и артистичност. Меланхоличният свят на Роберто Катани с неговите удивителни метаморфози е импресия, вдъхновена от любовната история на клоун и момиче. Изразителният щрих на иранската анимация пък преобръща обикновено трагичната история за вълка и агнетата, пречупвайки я през детското светоусещане. Студентският филм на Ива Токмакчиева „Да се срещнем вчера“ заслужено направи впечатление с изисканата си чернобяла графика, подчертаното си чувство за анимационна метафора и усета на авторката към плавното преливане на едно пространство в друго. Любовта между двама души преминава през различни фази на близост и отчуждение в бърз анимационен ритъм. Ива Токмакчиева създава ярки образи, като сплитащите се вместо ръце шалове, лайтмотивната лодка, с която двамата преминават през пиковете и спадовете на живота, грамофонната плоча, върху която персонажите са увлечени в дивна надпревара, единството и разделението на леглото… Младата авторка показва необикновена способност да прелива едно пространство в следващото, следвайки логиката на наратива, а не само външния ефектен ход.
Режисьорският дебют на Мира Янкова „Пеперуда и мишка“ е психоаналитично изследване на страховете, комплексите и самозаблудите, които се крият у човека. Агресивността, сексуалният нагон, стремежът към надмощие са водещи мотиви. Но хармонията може да се постигне единствено тогава, когато намериш вътрешното си „аз“. Вихрената анимация на филма е построена върху символиката на различни животински персонажи – мишка, вълк, паяк, куче… охлюв, които се намират вътре в хората. Житейският път често не отговаря на нашите предварителни очаквания и на вътрешната ни същност, според авторката. Мира Янкова може би най-последователно прилага принципа на тоталната анимация, като в бърз ритъм завърта персонажите си в почти абстрактно бяло или черно пространство. Чрез пластичната си рисунка тя умело създава усещането за обем и триизмерност на фигурите, които се преследват и сблъскват в абстрактното бойно поле на живота. Последната част на филма може да се възприеме като втори финал.
Като цяло, българското участие на фестивала беше много силно и с още няколко филма. „Дърво от желязо“ на Андрей Цветков (награда на СБФД) е цялостно изградена притча за човека и пътя му към доброто и духовното, реализирана чрез метафората на птиците. Петелът, на когото съдбата не е отредила способността да лети, освобождава заключените в метално дърво птици и после тъжно наблюдава техния полет заедно със семейството си. Историята е многопластова – за стремежа към духовното, но и за простите човешки ценности – добротата, семейството, както и за невъзможността да постигнеш всичко едновременно. Андрей Цветков в този филм показва свой нов стил на рисуване – едновременно строг и графичен, но заедно с това използващ артистичен тънък бял контур и щрих, който придава на персонажите му неземност. Впечатляващ е и образът на самото дърво – металните отблясъци на клоните и листата напомнят зловещите инструменти на средновековната инквизиция, символизиращи оковите на духа.
Филмът „Без коментар“ на Вера Донева също остави прекрасни впечатления едновременно с ангажираната си екологична позиция и с необичайната комбинация от стилове. Шестте новели са нарисувани от различни художници: Дмитрий Ягодин, Роза Колчагова, Силвия Владимирова, Борис Клисурски, Настимир Цачев и Димитър Димитров. Наративът се движи между сатиричното, абсурдното, поетичното, социално ангажираното или приказното, въплътен в индивидуалните почерци на художниците, а Вера Донева е съумяла да намери много добър баланс в разнопосочните послания.
Българската анимация се представи в конкурса и с още няколко достойни филма – „Мир“ на Димитър Димитров, „Стълби“ на Иван Цонов, „Рестарт“ на Дидо Неделчев, „Папагалски залъгалки“ на Анна Харалампиева и др. На фестивала бяха представени и две специални премиери: „Рози в нощта“ на Пенчо Кунчев и „Лист хартия“ на Ася Кованова. „Рози в нощта“ е своеобразно продължение на „Луната със сините очи“ (2001) по „Песните на Билитис“ на Пиер Луис. Нежният акварел на Пенчо Кунчев представя първите любовни трепети на персонажите, вплетени в пейзажа, в архитектурата на Древна Гърция и в митологичните образи. Прекрасните метаморфози и преливането на еротичното и природното са осъществени с деликатен и елегантен ритъм. „Лист хартия“ на Ася Кованова по сценарий на Христо Ганев е лиричен и мъдър филм за променливите стойности в математиката и в живота, Порасналите момиченце и момченце намират отговора на простата аритметична задачка по най-естествения, даден ни от природата начин. Типажите на Ася Кованова са изключително красиви. В леката реминисценция с детска рисунка, те са лишени от простоват наивитет или сантименталност – от тях извира чиста поезия.
Като български принос трябва да споменем и изложбата на Анри Кулев „Власт и еротика в рисунка и комикс“. Тя показа едно друго лице на автора си извън анимацията – това на майстора на акварелната техника, на саркастичната, социално ангажираната и еротична рисунка. Това, че бяха показани съвършено различни творби на Анри Кулев в сравнение със софийската му изложба отпреди месец, може само да ни обнадежди, че той има още какво да изгребва от дъното на чекмеджетата си. Представянето на богатия албум на Кулев от 304 страници „Ориент SexPress“ допълни събитието.
Могат да се отбележат и още много филми и събития от Фестивала на световния анимационен филм във Варна. Най-същественото за нас обаче стана успехът на българското анимационно кино. Много отдавна българската програма не е била толкова ярка, разнообразна и силна като внушение в рамките на международен фестивал. Пожелаваме си и още следващи такива години, както и по-достойно място, което те да заемат в оценките на журито. За съжаление, тази година то не отбеляза нито един български филм, макар много от тях да са били обект на обсъждане за призове. На пресконференцията на журито беше зададен въпросът: „Кой ваш филм фаворит не получи награда?“. Трима от чуждите членове посочиха четири български заглавия. Това означава, че българското представяне е било високо оценено, но, както винаги – наградите не достигат. И те, за съжаление, хронично и от години не достигат в категорията за късометражен анимационен филм. Това по принцип е най-оспорваната фестивална категория и най-често именно тук се присъжда Гран при. За съжаление, по финансови причини преди няколко години на фестивала вече не се присъжда наградата на Варненската община, а в категорията, за която е дадена Голямата награда, не се присъжда отделна – за самата категория. Това ощетява авторите на късометражни филми и вероятно фестивалът би трябвало да преразгледа политиката си на награждаване.
Сред наградените чужди филми, разбира се, имаше чудесни анимационни творби. Наградата за студентски филм отиде при „Дъщеря“ на Дария Кашчиева (Чехия) – прецизна и болезнена куклена история за взаимоотношенията между умиращ баща и дъщеря. Най-забавен студентски филм обаче остана „Ябълково пюре“ на Александер Грацер (Австрия), който получи почетен диплом. Това е псевдофилософски диалог за това как да се измие, обели, нареже и смачка ябълката и същевременно бе най-абсурдистки изградената история на целия фестивал.
Наградата за най-добър детски филм получи „Страхливият дух“ на Рейхан Кавош (Иран), а наградата за най-добра анимационна серия отиде при „Мравка“ на Юлия Окер (Германия) – за еднаквите мравки и различната. Тази година за първи път на фестивала се състезаваха и музикални клипове. Най-неочаквано за такъв нетрадиционен вид анимация конкуренцията беше доста силна. Награден беше „Изнасилване“ на Густав Холтенес (Швеция) с притеснителен за музикален клип сюжет. Сексуалното насилие е представено чрез много динамична и артистична графика, която има шоково въздействие върху зрителя. Колажните врезки само подсилват усещането за ужас. Друг клип със странно социално послание е „Йерусалим“ на Офер Винтер и Шимон Енгел (Израел). В него виждаме главоломен колаж от исторически и съвременни образи на града, който оставя тревожно усещане.
Пълнометражните филми в състезанието бяха пет. Съвсем естествено сред тях преобладаваха детските. Наред с четвъртата серия на „Снежната кралица“ на Алексей Цицилин, която за пореден път показа дисниевски модел на приказка в руски вариант, видяхме и два пълнометражни 3D турски филма: „Крал Шакир: нека играта започне“ на Халук Джан Дисдароглу и Берк Токай и „Рафадан тайфа: Приключение в подземието“ на Исмаил Фидан. В тези опити на нашите съседи да се стигне до широка международна аудитория се вижда похвално усилие. Наградата за пълнометражен филм беше присъдена на „Нов град“ на Феликс Дюфур-Лапериер (Канада/Франция) – филм за възрастни, посветен на опитите на Квебек да се отдели от Канада с референдум и свързаните с това събитие лични съдби на бивши съпрузи. Филмът беше отличен заради факта, че е дело само на един-единствен автор – нещо необичайно в пълнометражната анимация – и заради рисуваната технология с туш. Диплом получи и филмът „Далеч“ на Гинтс Зилбалодис (Латвия) – приказна sci-fi история, излизаща извън рамките на традиционните комерсиални модели.
