„Хубава риба“ (Nice fish) от Марк Райлънс и Луис Дженкинс, превод Златна Костова, режисьор Ивайло Христов, сценография Мира Каланова, костюми Марина Янева, музика Кирил Дончев. В ролите: Марин Янев, Стефан Мавродиев, Стоян Алексиев, Елена Телбис, Пламен Димов. Народен театър „Иван Вазов“. Премиера на 29 септември 2019 г.
Режисьорските успехи на големия актьор Ивайло Христов са при стъпване върху добре структурирани и актьорски „вкусни“ текстове. Сегашният случай не е точно такъв. Христов отбелязва: „Няма сюжет, конфликта трябва да го търсиш с лупа, никакво развитие на характерите, героите си говорят за някакви отвлечени неща и дори рядко контактуват помежду си… С други думи, най-важните компоненти на драмата ги няма!… Това не е пиеса, а нещо като пиеса! Антипиеса!“. В последна сметка, тя го съблазнява със странния си хумор и екзистенциалния си заряд.
Първата й версия се играе през 2013 г. в Минесота, а втората има премиера през 2016 в Кеймбридж, Масачузетс, за да продължи живота си на Бродуей и в Лондон. Ролята на Рон се играе неизменно от знаменития Марк Райлънс (от 1995 до 2005 г. артистичен директор на Глоуб Театър). Именно той е и съставителят на пиесата по едноименната книга на поета Луис Дженкинс от 1995 г., събрала текстове, писани в хода на почти 50 години.
Райлънс изповядва запленяването си от магизма на Дженкинсовата поезия в проза: от ритъма на пентаметричния сонет в нея, от избора на думи, от разтърсващото редуване на гласните и съгласните. Това няма как да бъде съхранено в превода. Съхранен е обаче „солипсистичният“ диалог с неговия „кисел сюрреализъм“ и фактическата му нетеатралност. Американската критика е справедливо сдържана към съдържанието. Жан Наржи описва (Broadway World, 1.2.2016) трапезния хумор и шутовското философстване в стила на радио-вариетето Prairie Home Companion. Гради се най-вече върху сложно спрегнати труизми.
От това Райлънс изгражда тежко предизвикателство пред всеки, имащ актьорско самочувствие. Сцените са без пряка връзка помежду си, разделени са от затъмнения, а разместването им не би навредило с нищо (Ирис Фенгър, SJA News, 7.03.2017). Актьорите нямат нито секунда за подготовка, за съсредоточаване, за „влизане в роля“, за изграждане на образ. Може да се разчита само на виртуозна техника и талант.
Ивайло Христов се опитва да помогне на актьорите си, въвеждайки конферансие, обявяващо отделните „действия“ и „сцени“. Внушения за единство и цялост се задават от музиката и сценографията. Но това не успява да обезвреди „фабрично заложените“ капани.
Дори опитът на Стоян Алексиев се оказва не докрай достатъчен, а при Елена Телбис плюсовете и минусите се редуват под чертата на баланса. Симптоматична е ситуацията, в която попада Пламен Димов. Той е убедителен в отстранеността на конферанса и печален, когато му се наложи да влезе в роля, отчаяно посягайки към кичозния арсенал на медийните шоу програми. Такива елементи се промъкват впрочем и в играта на Телбис, а и в режисурата.
И все пак, спектакълът трябва да бъде видян – несъмнено. Защото сред този пасаж са се разположили два едри кита: от онези, върху които се крепи светът на театъра. Подозирам, че Ивайло Христов е тръгнал към текста заради тях.
Марин Янев и Стефан Мавродиев!
Няма за тях капани, няма за тях препятствия, няма нетеатрални реплики и състояния. Янев и Мавродиев са 100% убедителни – във всяка секунда, с всяка дума и чрез всеки свой жест. Във всеки миг те са смешни, умилителни, съкрушени, жестоки, драматични – едновременно. Шеметни Ерик и Рон с „духовната самота в мрачните дълбини на собствените им умове“ (Жан Наржи). 24-каратова внушителност. Тук те показват най-ярко защо трябва да се умре от яд и жалост, че никой не посегна да направи с тях „В очакване на Годо“. Те покриват всичко, което Бекет е заявявал като своя мечта за ролите на Гого и Диди.
А може би имаме малка компенсация? Алексис Солоски (Гардиан, 22.02.2016), който иначе дава три от пет точки на Бродуейския спектакъл, определя пиесата като „абсурдистка драма“, като простонародно „Чакане на Годо“ и заявява: „Ако Самюъл Бекет би възкръснал само за толкова дълго, че да напише няколко епизода за Prairie Home Companion, резултатът навярно би приличал на Красива риба“. Марин Янев и Стефан Мавродиев доказват състоятелността на тази констатация. Може само да се съжалява, че Ивайло Христов не е събрал смелост да размаха ножицата, да изреже всичко останало от текста и да остави тези двамата да правят на сцената, каквото могат – всичко.