„Къде си, Бернадет?“ (Where‘d You Go, Bernadette), 2019, САЩ, 109 минути, режисьор Ричард Линклейтър, продуценти: Меган Аллисън, Нина Джейкъбсън, Брадфорд Симпсън, Джинджър Следж; сценарий: Ричард Линклейтър, Холи Гент, Винсент Палмо Джуниър (по романа на Мария Семпъл), оператор Шейн Ф. Кели, художник Брус Къртис, музика Греъм Рейнолдс, в ролите: Кейт Бланшет, Били Крудап, Ема Нелсън, Лорънс Фишбърн, Джуди Гриър, Катрин Фийни, и др. От фестивала CineLibri
„Писма от Антарктида“, 2019, България, 110 минути, режисьор Станислав Дончев, сценарий: Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова, продуценти: Станислав Дончев и Теодора Дончева; копродуцент Екатерина Иванова, оператор Мартин Димитров, музика Александър Костов, в ролите: Ирмена Чичикова, Симеон Ангелов, Мая Бобурска, Диана Димитрова, Иван Стаменов, Христо Пимпирев и др. Награди: за операторско майстоство от „Златно око” в Тбилиси.
На екран от 11 октомври 2019 г.
Можете да гледате два зрителски филма със сняг и пингвини като майчина стратегия за спасение – единият стига до Арктика, другият – до Антарктида. Събирането им е случайно и куриозно – единият е холивудски, другият – български.
Бернадет Фокс (Кейт Бланшет) с тъмни очила и екипировка управлява каяк в леден океан. Задкадровият глас на 15-годишната й дъщеря (Ема Нелсън) коментира ситуацията. Преди пет месеца, когато е кандидатствала в престижно подготвително училище, родителите са й обещали пътуване до Арктика. Детето е интелигентно и успява. Майката Бернадет е някогашна млада архитектурна звезда в Ел Ей, пристигнала в Сиатъл заради съпруга си Елджи (Били Крудап), който работи в Майкрософт. Днес тя е все още красива, живее със семейството си в просторна къща, която сама е аранжирала, ала е асоциална – не понася града и обитателите му. Единственото й удоволствие е общуването с дъщерята. Трупа лекарства в аптечката си. Изпада в паника, когато детето припомня за обещаната Арктика. В интернет си намира виртуална асистентка – Манджула от Индия, за да се грижи за пътуването. Среща се с бивш колега (Лорънс Фишбърн) и така разбираме колкото талантлива и радикална архитектка е била. Тя трупа неприязън и несигурност, заетият й съпруг, притеснен, се обръща към психиатър, а на всичкото отгоре Бернадет се оказва замесена в руски шпионаж, предотвратен от ФБР. Коледа наближава. Застрашена от лудница, тя няма друг изход, освен да изчезне. И да потърси нова реализация в Арктика.
Филмът може да се възприеме и като феминистки. Не е буквална екранизация по бестселъра на Мария Семпъл, издаден и на български (Enthusiast). Кейт Бланшет, прочела романа веднага след излизането му, тутакси е поискала да играе ролята на фрустрираната Бернадет. И се справя вълшебно, както винаги. Героинята й е нагла и непоколебима и в същото време – самотна и уязвима. Една от най-силните актриси на нашето време. Ема Нелсън е симпатична, а Били Крудап – безличен. Изобщо филмът е с претенции за психологическа драма, но е повърхностен и банален, независимо от екзотичната дестинация. Не надскача развлечението по холивудски. Пък и боксофисът му не е завиден.
Не е за вярване, че негов режисьор е Ричард Линклейтър. Всъщност, той не за първи път снима мейнстрийм, но е важен с независимите си филми. Интелигентен радикалист, Линклейтър се е самоизучил на кинорежисура най-вече през Френската нова вълна и Скорсезе. С „Преди изгрев“ (1995) поставя началото на една от най-оригиналните трилогии не само в независимото американско кино – влюбването във Виена на двама млади (Итън Хоук и Жюли Делпи), срещата им отново след 9 години в Париж („Преди залез“, 2004) и още 9 години по-късно – в Гърция („Преди полунощ“, 2013). Ако първите две части са симпатични и по-скоро импресионистично-словесни докосвания до Европа и душевните трепети, третата, когато героите са вече родители на почивка и чувствата им са поизтощени, е експресивен залп от неудовлетворение, остроумие, автентизъм. След това Линклейтър ни порази с грандиозния експеримент „Юношество“, където превърна в абсолют тезата на Годар „Киното е истината 24 пъти в секунда”. В „Къде си, Бернадет?“ има автентизъм и ирония към американските клишета, на моменти и смях. Прекалено е разтеглен. Гледа се до края само заради Кейт Бланшет.
Затова пък българският „Писма от Антарктида“ въздейства емоционално. Младата Диана (Ирмена Чичикова) е офталмолог. Пришълка в София от Русе. Мести се с 8-годишния си син (Симеон Ангелов) след внезапната смърт на съпруга си. И тъй като не знае как да съобщи кошмарната вест на детето, обожаващо баща си, си измисля стратегия. Така във филма се появява снежната Антарктида с българската база на остров Ливингстън начело с проф. Пимпирев (оператор Румен Василев), с тюлените и ледовете. Намесено е и замръзнало езеро в София. Детето се радва на колети и мейли, докато истината не излиза наяве. Естествено, то низвергва майка си, но…
Сценаристите Теодора Маркова, Георги Иванов и Невена Кертова са се справили още по-успешно от очарователния дебют на Станислав Тодоров-Роги „Дъвка за балончета“, на който Станислав Дончев е продуцент. Бляскава е хрумката за Антарктида. Филмът прелива от драма в мелодрама с документално присъствие. Силна е спойката между Ирмена Чичикова и малкия Симеон Ангелов. Тук талантливата актриса е още по-убедителна майка, отколкото във „Виктория“ (2013) на Майя Виткова. „Писма от Антарктида“ също показва неподозиран Станислав Дончев – нежен, душевен, съсредоточен. Сякаш не е режисьорът на вторичните екшън комедии „Корпус за бързо реагиране“ и „Корпус за бързо реагиране-2“ (2012 и 2014). Прочее, и София е показана от неочакван ракурс. Филмът щеше да бъде още по-комуникативен, ако беше заснет по-експресивно и беше по-кратък с петнайсетина минути. Но и така ще развълнува и най-изпечените темерути. Идете и гледайте приятен български мейнстрийм. Той е на 58 екрана в цялата страна.
