Винаги трябва да бъдем предпазливи, когато тинк-танковете твърдят, че преживяваме труден момент.
Напоследък често се говори за кризи, като се следва изпитаното правило, че тинк-танковете не могат да загубят пари, когато ни предлагат мрачни и плашещи прогнози или прекалено драматизират единствената хилава идея, която се върти в главата им.
Необходимостта да се продават идеи на непрекъснато гладния пазар създаде проблем, приличащ на историята с лъжливото овчарче – поне два пъти седмично се обявява, че предстоят събития, които ще преобърнат историята. И всичко се прави с такъв гръм и трясък, че дори и да се случва подобно нещо, никой няма да се заслуша какво точно му съобщават. Това са някакви всеобщи нагласи, които днес сякаш преобладават в Европа.
При толкова много кризи през последното десетилетие не ни остава нищо друго, освен да кажем: „Моля, оставете ни на мира с всички тези приказки за онова, следващото, супер критично нещо”.
Но като сме на темата за предстоящия петгодишен мандат на следващата Европейска комисия, трябва да признаем, че прогнозите са верни. Почти няма същностна част от Европа – такава, каквато я виждаме днес, която да не бъде подложена на изпитание през следващите пет години.
Тръмп II – вторият мандат
И това не е заради евентуалния втори мандат на Доналд Тръмп, който би съвпаднал по време. Така или иначе, повечето от тези развития биха настъпили, независимо дали Тръмп остава в Белия дом или не. Нека да разгледаме с какво разполагаме.
Първо, нарушено е ядреното равновесие на континента.
След прекратяването на Договора за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег (INF), такива ракети могат отново да бъдат притежавани в Европа и то съвсем законно.
Русия вече ги разполага на територията на Стария континент и вероятно ще увеличи запасите си, докато САЩ, които някога осигуряваха баланса на силите при руската ядрена заплаха, вече обявиха, че няма да инсталират подобни системи в Европа с цел да възстановят равновесието.
Реакцията на НАТО бе много предпазлива и заради нея в стария Запад възникна проблемът за възпирането и надеждността, с който всъщност никой не иска да се заеме.Това прави европейските държави податливи на ядрено изнудване от страна на Русия.
Сякаш всички забравиха, че основната идея на НАТО бе, че европейската и американската сигурност са едно неделимо цяло. От другата страна на Атлантика се стигна до стратегическо разединяване, но за него като че ли никой не го е грижа. С изключение на Путин.
Този проблем ще се върне като бумеранг и ще преследва европейците. Ще последват дебати за ядреното оръжие на Европа, а с тях и фундаментални дискусии за цялата архитектура на сигурността в ЕС.
Плахите опити на европейците „да направят повече в областта на отбраната“ и чрез Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната (PESCO), и чрез Координирания годишен преглед на отбраната (CARD), и чрез новата генерална дирекция по отбраната в Комисията ще изглеждат като детска игра в сравнение със стратегическите въпроси, които предстоят да бъдат разгледани през следващите пет години.
Комбинацията от тенденции – незаинтересованост от страна на САЩ какво се случва в Европа и гигантските инвестиции на Китай на Стария континент (нека не се заблуждаваме – китайските пари са политически пари) – ще подкопае и последната основа на европейското стратегическо единство, ако изобщо някога то е съществувало.
Днес вече виждаме ранните признаци на този процес.
Макрон срещу Меркел?
Франция и Германия се разминават по въпроса за Русия, а причината за това е Китай.
Президентът Еманюел Макрон вярва, че за да се противопостави на нарастващото влияние на Китай, Европа трябва да се сближи с Русия – възглед, споделян и от Кремъл. Факт е, че със сигурност трябва да се направи нещо, за да се противопоставим на опитите на Китай да се превърнат в решаващ глас за политиките на ЕС, но не е ясно защо трябва да се избира партньор, който също иска да се налага и, образно казано, е готов да „изяде обяда на Европа“. Междувременно Германия предпочита да не заема страна и като че ли си дава отвод, вкопчвайки се в статуквото, което вече не съществува. Берлин сякаш не желае да мисли за новата геополитическа реалност в Европа, камо ли да се наеме да плаща за нея.
Ето защо не можем да обвиняваме Париж за неговото зле обмислено солово изпълнение в голямата политика. А Германия, единствената европейска сила, на която Франция би могла да разчита, не може да бъде нито критичен балансьор, нито акумулатор, подаващ допълнителни мощности.
Европейският стратегически пазар е отворен и кой ще го притежава, е въпрос, чието решение предстои през следващите пет години. Дали това ще бъдат самите европейци, особено когато я няма и незаинтересованата Америка? Към сериозните притеснения, породени от стратегическите проблеми, трябва да добавим и още едно – за икономическото управление.
Еврото – отворена рана
Частично споделената евопейска валута – еврото, остава като отворена рана, която служи повече за илюстрация на разделенията в ЕС, отколкото да е израз на единството му.
Гениалното при тази валута е, ако следваме онова, което са предвидили и искали нейните създатели, е, че тя оказва натиск за политическо обединение на Европейския съюз. Ако еврото започне да функционира така, както трябва, неизбежно ще имаме и съвместни фискални политики, включително и трансфери. Но Германия и някои северни страни членки на ЕС отказват да вземат отношение. Това, в някаква степен, се дължи и на липса на доверие в техните южноевропейски съюзници, и на малодушие спрямо собственото им изнервено население.
Тъй като рецесията наближава, а паричната политика на ЕЦБ е изчерпана, през следващите пет години европейците ще трябва да решават фундаментален въпрос, свързан с незавършения проект за интеграция, наречен „евро“: Наистина ли искат да създадат политическо единство там, където икономическата интеграция го диктува? Да или не?
До този момент директен отговор на този въпрос се избягваше и това се дължеше на благоприятното икономическо развитие след кризата от 2008 година. Но това време приключи.
Миграционни неволи
По отношение на миграцията, на хоризонта не се виждат никакви интелигенти решения.
Не е ефективно въведена нито защитата на границите, нито споделената политика за убежище, нито замяната на Дъблинското споразумение, нито системата за приемливо споделяне на тежестта при справянето с движението на бежанци и мигранти.
Най-малкото, което може да се каже, е, че политическата воля в Европа е ограничена и не може да осигури развитие по тези казуси. Но тъй като споразумението с Турция за мигрантите все повече се разклаща, а и демографските тенденции както в Близкия изток, така и в Африка, създават допълнителен миграционен натиск, тези проблеми болезнено ще избият на повърхността през следващите пет години. И това ще стане с всички познати последици за Европа, имайки предвид изключително високото вътрешно напрежение в отделните й страни членки.
Трябва да добавим и още една съставка към тежкия политически микс от проблеми – международната търговия. Тя, която е една от силните страни на ЕС, претърпява фундаментална промяна, тъй като четвъртата индустриална революция, градяща се на свръх бързи компютри, мрежи и изкуствен интелект, в голяма степен заобикаля Европа.
А тъкмо тези развития ще определят кой ще управлява света през следващите десетилетия. Кой ще определя живота на следващите поколенията. Ако европейците не могат да дадат отговор на този въпрос в близките пет години, с тях е свършено. И имайте предвид, че досега не сме споменали и дума за климатичните промени.
За да завършим – нека все пак приемем, че Европа ще предприеме действия и ще извърши всякакви драматични реформи, само и само да избегне най-лошото – времето на криза да се превърне във време на крушение.
Това вероятно ще доведе до мащабна политическа интеграция в области, които досега са оставали извън рамките на интеграционната логика на ЕС. Това се отнася както до външна политика, отбрана и валута, така и до идеята за една социална Европа.
Ще са необходими нови форми на гражданско участие във взимането на решения за Европа. Немислимо е да продължим да задълбочаваме интеграцията, без да политизираме процеса на участие, а това е развитие, което ще промени съществено ролята на националните държави в ЕС.
За съюза се очертава да започне голяма дискусия по въпросите на демокрацията. И това ще стане, особено ако ЕС направи всичко необходимо, за да оцелее. Можем само да гадаем какви вълнения и сътресения ще предизвика обсъждането на тази тема в допълнение към всички останали чудни предизвикателства, изброени по-рано.
Разбира се, не всички тези развития ще приключат през следващите пет години. Но в рамките на периода по тях ще трябва да се предприемат решителни действия. Наистина, в момента Европа изживява преломен момент. Но вие вероятно не го знаете. Не заради друго, а заради начина, по който се разгръщат обществените дебати днес.
Ян Техау
euobserver.com, 18.09.2019
Превод от английски Григор Григоров
Ян Техау е старши сътрудник и директор на програма „Европа“ на Германския фонд „Маршал“ на САЩ (GMF).
