От Хавана дойде скръбна вест за световната културна общественост. Малко преди да навърши 98 години, ни напусна Алисия Алонсо. Куба потъна в скръб. Там великата балерина е национален символ. Още в годините на нейната артистична дейност тя се превърна в легенда.
Родена в Хавана, тя от ранната си възраст навлиза в света на танца. Желанието й да се посвети на най-висшата негова форма – класическата, я отвежда в Ню Йорк. Заедно с нейния съученик и спътник, бъдещия съпруг Фернандо Алонсо. Още тогава е обладана от стремеж да постигне свой, индивидуален стил. Усъвършенства се при педагози, известни имена от Петербургския Императорски балет, представители на така наречената „руска белоемиграция“. Танцува в различни компании, но периодично се завръща в Хавана. През 1940 година, заедно с Фернандо, вземат участие в първия кубински национален балет „Дионе“ на композитора Едуард Санчес. Хореограф е Жорж Миленофф, под това име е българинът Георги Миленов, изиграл голяма роля за утвърждаването на класическия танц в Куба.
В Ню Йорк Алисия е призната за прима балерина в новосформирания Американски балетен театър. Тук тя работи под ръководството на великите хореографи на XX век Михаил Фокин, Леонид Мясин, Бронислава Нижинска, танцува в техните балети. Тя е първа изпълнителка на свръхтрудната централна партия в шедьовъра на Джордж Баланчин „Тема и вариации“, музика Чайковски. Алонсо е идеална изпълнителка на балетите от класическия репертоар – от коронната й роля в романтичната перла „Жизел“, през комичните „Зле опазеното момиче“ и „Копелия“, до академичната партия на Одета – Одилия в „Лебедово езеро“. Балерина с неограничени технически възможности, тя като актриса е без амплоа. В нейния списък са драматичните роли в балетите на Антони Тюдор и Агнес дьо Мил, известни американски хореографи с уклон към остър психологизъм. Зад тази блестяща кариера обаче се крие дълбока лична драма. На 19-годишна възраст започва да страда от увеличаващата се загуба на зрение. Претърпява няколко сложни операции, за месеци потъва в мрак. Диагнозата е отлепване на ретината. Настъпва известно подобрение, но губи своето периферно зрение. Този недъг съпътства Алисия през целия й живот, в последните години тя почти ослепява.
В Куба започват исторически събития. Алисия Алонсо приключва своя американски период и се завръща в Хавана. Заедно с Фернандо Алонсо и неговия брат Алберто създават Националния балет на Куба със закрилата и личното участие на Фидел Кастро. И изниква чудото – Кубинската балетна школа, изравнила се в кратки срокове с вековните школи – Френска, Датска, Руска. Днес няма голяма балетна сцена, на която да не танцуват кубински балетни артисти. Освен Алисия със своето еталонно майсторство, голяма заслуга има и Фернандо като гениален педагог.
Ние имахме щастието да бъдем свидетели на спектаклите на Кубинския балет, многократно гостувал у нас, на триумфалните участия на младите във Варненския конкурс.
Не мога да не споделя своите лични впечатления от голямото изкуство на Алисия Алонсо в различни роли. За първи път я видях в „Кармен сюита“ в хореография на Алберто Алонсо с музиката на Бизе-Шчедрин през пролетта на 1969 година. Недостижима техника, постигната благодарение на вътрешния самоконтрол, владеене на всички раздели на класическия танц с прецизна балетна „дикция“. Интригуваща беше разликата с известните по това време именити съветски представителки на Вагановската школа. Личният стил на Алонсо беше плод на нейната даровитост и интелектуален подход, водещ началото си от споменатите вече учители от руския императорски балет. Поразяваща лекота, танц и в най трудните пасажи, поднесен без усилие, с изключителна музикалност. И един особен, само на Алонсо присъщ вроден аристократизъм, наследен от испанските й прадеди, оформен от представителите на традициите на руския дореволюционен балет.
След тъжната вест, станахме свидетели как Куба се прощава със своята национална героиня. В почетния караул застанаха президентът Раул Кастро и първите държавни мъже. Цяла Хавана скърби!
Лек път към звездите, Алисия!
