Шантал Муф за един ляв популизъм

Ш

На 3 октомври в Берлин белгийката Шантал Муф – професор по политическа теория – позната и на българската публика с книгите си “Демократическият парадокс” и „Измерения на радикалната демокрация: Плурализъм, гражданство, общност” – представи новия си труд „За един ляв популизъм”. Последва дискусия с Катя Кипинг – народна представителка от германската партия „Левите”.

По повод книгата на Шантал Муф, журналистът Томас Асхойер публикува в „Ди Цайт” следния коментар:

„Преди да изложат продуктите си на пазара, големите фирми, произвеждащи електроуреди, разчитат изцяло на маркетинга. Първо се появяват лидерите на мнение, които провокират очакванията за новия продукт и разкриват някоя и друга тайна: батериите вече не гърмят, устройството за захранване наистина е позлатено, щепселите най-накрая влизат в контакта.

Също така професионално бе подготвено и представянето на основаното от Зара Вагенкнехт движение „Изправи се” в Берлин. Няколко месеца преди това обществеността получаваше на порции предварителна, „подгряваща” информация за проекта – тук интервю, там – статия – и всички те поставяха въпроса как така се случи, че най-тежката криза на следвоенния либерализъм доведе до триумф при десните и до свиване на електората на левите партии. Десните успяха в това, за което левите само мечтаеха: те събудиха гражданите, унесени в консуматорска дрямка, и натиснаха „системата”.

Но не си мислете, че „Изправи се” извадиха още в началото всички свои карти на масата – те само очертаха визията си за света. Но коя теория съответства на практиката?

Тези дни издателството Suhrkamp Verlag публикува книжка – 111 страници, която би могла да бъде идеалният план за действие на движението „Изправи се” и негов оракул. Тя е озаглавена „За един ляв популизъм”, а неин автор е белгийският теоретик на политиката Шантал Муф. Ще ви издадем една малка подробност: на умерените леви името Шантал Муф въздейства като червен плащ на бик, заради което и червената корица на изданието вероятно не е най-уместното маркетингово решение.

От години Шантал Муф твърди в книгите си, че традиционната левица се е превърнала в забележително безнадеждна компания, която е истинският виновник за яркото изгряване на десницата на политическия небосклон. Муф не само се включва в хора на неолибералните сирени, но и обвинява левите, че от години са забили нос в грешните книги. Вместо усърдно да четат изследвания върху капитализма и постдемокрацията, те се остават да бъдат залъгвани с приказки за неуправляемата комуникация.

Особено удоволствие Шантал Муф изпитва, когато прицелва критиките си в социалдемократите: някога те се излегнали в леглото на капитала като горди гиганти, а днес се смъкват от него като изкривени политически джуджета.

По същия начин тя не пощадява и интелектуалната левица, която праща децата си да учат в скъпо платени елитни училища, докато влачи шампанско, осигурено от нископлатените й избирателите, по изисканите си събирания. Според Муф, социалдемократите и интелектуалната левица участват заедно с истинските капиталисти и неоконсерватори в изграждането на консенсусния политически център, при който политиката се свежда единствено до администрация и се поддържа икономически ред, където гражданите плащат сметката, превеждайки си космополитизма не като пътуванията по света, а като глобализация с дъмпинг на заплатите и страх от икономическо изоставане.

Ако следваме интерпретациите на Шантал Муф, ще видим, че за нея добрите години на безалтернативния политически център са отдавна вече в миналото. След финансовата катастрофа от 2008 г. политическото гърненце започна да изпушва – но емоциите на критичните граждани и гневът им срещу „онези там горе” не намериха подходящия адресат и гласовете им като че ли не бяха чути от никого. Социалдемократите се провалиха, защото се превърнаха в съучастници на управляващата класа; а останалите леви либерали не направиха нищо нито с идентичностната си политика, нито с морала на своите висши представители. И тогава непоправимото се случи.

Гневните граждани изгубиха доверието си в демокрацията, но някак от чувство за самосъхранение гласуваха за десните. Инстинктивно ловците и колекционерите от редиците на десницата разпознаха така наречения „популистки момент” и насочиха цялата енергия на едва сдържания гняв към привилегирования либерален елит.

Шантал Муф не е мислител, който се изразява сложно, напротив – тя е по-скоро плакатна и може да се чете и като насилена интелектуална жертва, дадена пред олтара на собствената й тема – популизмът. Онова, с което провокира обаче, е лекомислената небрежност, с която цитира десни и ултрадесни мислители. Ключовият й свидетел е Карл Шмит, защото неговата критика на либерализма отваря очите на постмарксистката левица за истинската същност на политиката. За Шмит да се учиш не е нищо друго освен да се научиш да печелиш, а това за Муф означава, че ако няма фронтови линии, поляризация, борби, конфликти и остри противопоставяния, левицата няма шанс. Тя трябва недвусмислено да посочи противника и да „конструира” колективна воля. Само така гражданите отново ще имат избор в постполитическия бульон от единодушие.

В някакъв смисъл, разделителните линии „се търкалят на улицата”. Но дори и противопоставянето да е конструирано и измислено, то трябва да се превърне в реални политически борби и силен протест. Муф предлага лозунга „Народът срещу олигархията”, където „народът” не е етнически, а егалитарен и включва в себе си всички лагери и партии. „Ние срещу тях”: Само по този начин политическите енергии на разгневените граждани биха могли да завъртят левите „мелници”, защото в действителност много от десните позиции са напълно демократични искания.

Расизмът за Шантал Муф не е никакъв расизъм, а погрешно насочен протест, заради което е безполезно да се очаква ефект от моралните учения – моралът е само смазката на системата.

Много от наблюденията на Шантал Муф са верни. Но тя основателно е критикувана заради неблагоразумието, с което смесва левия популизъм с десния, особено след като разбирането й за политика е свързано с идеята за вечна борба за нефилтрирано емоционално влияние. Но не политиката на страстите и емоциите е тази, която липсва в страната ни. Освен това, трябва да сме готови, че дори и когато „народът” е само едно измислено понятие, ще трябва да се търсят и изкупителни жертви. Не на последно място, Шантал Муф си запазва в тайна как си представя единството между разнообразните либерални движения и борещата се за хегемония левица.

За разлика от „Изправи се”, Шантал Муф се отказва от ксенофобски нюансираните послания. За сметка на това тя призовава да се сложи край на очакването, че ЕС ще реагира по някакъв начин и да се провокира натиск в самите национални държави срещу Брюксел. Само така реформираният Европейски съюз ще допринесе за по-справедлив бъдещ свят.

В крайна сметка, движението „Изправи се” обърка левите си европейски приятели, тъй като дори на първото си събиране започна с противопоставяне и с отровна интелектуална битка между леви либерали, космополити и свободни моралисти. Може би членовете му са чели прекалено много Шантал Муф и по време на първата среща със симпатизантите си говореха предимно за фалшивия старт на левицата, но не и за имиграционната политика, намаляването на инвестициите и неравенствата.“

Ди Цайт, № 37/2018, 05.09.2018

За автора

Томас Асхойер

Категории