Тези дни във Франция бе приет закон за биоетиката. Приемането му бе съпроводено със сериозен дебат по много въпроси. Тук поместваме едно мнение на група общественици, публикувано във вестник Монд.
Макар и често пъти обсъжданият тези дни в Националното събрание на Франция проектозакон за биоетиката да е представян накратко като законодателна мярка, която дава повече възможности за асистирана репродукция на жените, живеещи в хомосексуална двойка или сами, без партньор, той засяга и много други сюжети. Сред тях са и разпоредби, които съвсем основателно могат да притеснят онези от нас, които са загрижени за мястото на хората с увреждания в обществото ни.
Така например, в член 19 от проектозакона се предвижда разширяване на пренаталната диагностика: „бременната жена също така ще е информирана, че някои от посочените диагностични медико-биологични изследвания могат да разкрият такива генетични характеристики на плода, които не са свързани с първоначалната цел на диагностичната манипулация”. В такива случаи могат да се извършат допълнителни изследвания, включително изследване на генетичните характеристики на всеки родител. Това е някаква форма на ожесточен „лов” на патологии. Всъщност, какво искаме – да излекуваме ембриона или да го премахнем? Това буди силно безпокойство у родителите и предизвиква мощен натиск от страна на обществото.
По отношение на прекъсването на бременността по медицински показания, законопроектът предвижда да се премахне изискването лекарите да дават възможност за размисъл на онези родители, които са научили, че диагнозата за развитието на бъдещото им дете не е добра. Как в това да не видим банализация на един акт, в който няма абсолютно нищо банално? Освен това, законопроектът освобождава както непълнолетните от задължението да информират родителите си за прекъсване на бременността по медицински показания (като по този начин процедурата е приведена в съответствие с доброволното прекъсване на бременността), така и бременната жена от ангажимента да уведомява бащата, че възнамерява да премахне плода.
„Производство” и съответствие
И накрая тази ключова мярка – асистираната репродукция – ни изправя пред редица въпроси. Ако я представяме като достъп до допълнително право за жените, живеещи сами или в хомосексуални двойки, в отговор на страдание, което те изпитват, този разширен начин на репродукция води до един вид „производство“ на деца и до манталитет, при който се очаква определено съответствие на някакви изисквания. Факт е, че управляващите още на ниво парламентарна комисия се противопоставиха предимплантационната диагностика да включва и тризомия 21, позната като синдром на Даун, но как да се гарантира, че това няма да бъде направено в бъдеще?
По този начин приемането на проектозакона, както вече сигнализират хора от различни области (биологът Жак Тестар, философът Силвиан Агасински, основателят на европейския антиглобализъм Жозе Бове, фармацевтът Бланш Стреб), ожесточава стремежа на всяка цена да се роди здраво бебе до степен, че се издига лозунг за правото на здраво дете. Това по-конкретно означава все по-често премахване на онзи ембрион или плод, при който има риск от сериозно заболяване.
Разбира се, няма човек, който да си мечтае да има дете с недъг. Но банализацията на премахването на деца с увреждания може само да ни тревожи – особено в едно общество, което често има проблеми с толерирането на различията. Това, което можем с основание да наречем „евгеника“ – дори и да не идва от държавата – в средносрочен или дългосрочен план ще има последствия върху хората с увреждания и техните семейства. Бъдете сигурни в това. Нима не упрекваме онези, които не са преминали през предварителни изследвания и не са прекъснали бременността си по медицински показания, че именно те носят цялата отговорност за раждането на дете с увреждане, а оттам – че се превръщат в тежест за обществото?
Общество, което мрази хората с увреждания
„Какъв свят искаме да имаме утре?” – това попита Националният консултативен съвет по етичните въпроси по време на специално гражданско обсъждане в национален мащаб на проблемите на биоетиката. По време на радиопредаване през октомври министър Софи Клюзел – човекът, отговарящ за политиките спрямо хората с увреждания, също постави въпроса: „Трябва да се запитаме какво искаме за обществото на утрешния ден. Дали това е едно общество на еднаквите хора; общество на правото да имаш перфектно дете?” В предварителен доклад, посветен на проектозакона за биоетиката, народният представител Жан-Луи Турен намеква за подобна еволюция. Според него обаче, не държавата носи отговорност за нея, а тя само отразява дефицита на братство в обществото ни… С други думи: в едно общество, което мрази хората с увреждания, евгениката е неизбежна.
Личното ни познанство с хора с увреждания ни кара да мислим по друг начин. Ние забелязваме, че в семейства, в които се отглеждат деца с увреждания, в предприятия, които ги интегрират, в училища, които насърчават техния напредък, тези хора често носят ползи по отношение на социалната свързаност, креативността, адаптацията на групата, а дори понякога – ще се осмелим да го кажем – тези хора носят радост. Ние не вярваме, че прогресивното общество е онова общество, което елиминира разликите, отклоненията от нормата, чувствителността. Напротив – това е онова общество, което както полага възможно най-много грижи да развие талантите на всеки с цел той даде най-доброто от себе си, така и се стреми да се обогати от всеки човек.
Неочакваното е част от живота, а уврежданията са неизменна част от жизнения път. Солидарността e тази, която на всеки трябва да гарантира условия за достойно съществуване – и това става чрез развиване на съответните грижи, обучения, жилищни условия, социална сигурност, възможности за прекарване на свободното време…
Госпожи и господа народни избраници, ние разчитаме на вас, че ще отхвърлите засилването на една евгеника, която е вече в действие, и ще защитите ценностите на братството и на зачитането на всеки човек. В противен случай красивата утопия на включването рискува да се превърне просто в опаковка, изпразнена от съдържание, в кухи фрази, които някой излишно си е правил труда да измисля.
Монд, 14.10.2019
Превод от френски Иван Николов