Дискусия При архитектите

Д

За да имаш тъпи идеи, не е задължително да си следвал архитектура

Съюзът на архитектите беше домакин в дома си на „Кракра” 11, а организатор беше проф. Александър Кьосев от СУ като представител на Движение „Реформи в културата”. Темата – злободневна предвид местните избори – беше „Градска среда, култура, естетика” на София. Очевидно архитектите се смятат най-вече отговорни за това каква е средата, иначе – откъде накъде те да са домакини, вместо, да речем, Общината или някое министерство – на Околната среда, например. И градът е среда, и то каква! Присъстваше достатъчно публика, достатъчно младежка, а каквото трябваше да се знае, може и чрез последващи публикации. Тази не е такава.

Дискусията се изпълни за около три часа в цели три панела или модула, или части, или още както се казват, с обсъждане след първата и третата. И трите бяха „модерирани” от професори, по мое мнение млади хубави момичета биха били по-полезни. Професорите имат навика да са многословни. В първия модул проф. Борислав Борисов от ВСУ „Любен Каравелов” зададе няколко фундаментални въпроса около Общия план и практиката на Общината, като не предложи свои отговори, а ги предостави на другите участници. Измъкна се по терлици от заемане на позиция. Както се казва – умно, но без ангажимент. Арх. Константинов – автор на Музея на София в Банята – се оплака от анти-архитектурната атмосфера в града и конкретно от графитите. Защити идеята за музей и кметство в Банята като правилна. Инж. Колчаков, дългогодишен участник от двете страни – проектантска и административна – каза, че в миналото на думата на инженерите и архитектите и на неприкосновеността на фасадите се е обръщало повече внимание. „Старата гвардия” не каза нищо, което публиката не знае.

„Младата гвардия” от втория панел – архитектите Торньов, Братков и Делчев, които още не са професори, но вероятно ще станат, защитиха с половин уста графитите, разпиляха се в дребнотемие във връзка с колоезденето в града, пропуснаха да нападнат Общината за „ремонтите” в Централната градска част, пропуснаха да дадат архитектурна оценка на многобройните конкурси за там, а имаха прекрасна възможност да го направят. Свикнахме да търпим архитектите да бъдат виновни за тъпите си идеи и безобразното им изпълнение, но не и хората, които обявяват конкурсите, пишат и/или подпечатват заданията, назначават жури и всъщност са единствено отговорни за похарчените големи пари с осъдителен резултат. Беззъби младежи. Дискусията беше подходящ момент да си го върнат за обидите. Само че, нали и те като всички ни разчитат на възлагане от страна на виновните…

За качествата на собствените си проекти, архитектите имаха шанс да се похвалят уместно и мотивирано, но не го направиха, кой знае защо.

Третият панел беше най-добър от трите, за него се бяха готвили – имаше илюстрации на екран, тезите – изложени накратко, с по-богат език. Този път главните участници бяха двама, арх. проф. Веселина Пеневска беше извън страната, би трябвало да се знае предварително. Та художниците, този път сами – Чавдар Гюзелев и Лъчезар Бояджиев, защитиха професията си и макар в полутонове, казаха, че не бива музеите – стари и нови, както и концертните зали, и стадионите и спортните зали да се пригаждат в стари сгради, а трябва да се строят нови, както е в целия свят вече повече от половин век. А къде да бъдат – би трябвало да заявят градостроителите. И точно тук дискусията стана интересна – дали на предгаровия площад, дали в „Люлин” или зад Гарата – между нея и гробищата. Такива едни идеи се търкалят в общественото пространство. Архитектите си траят – ще проговорят, след като някой получи възлагане. Главният архитект Здравков и шефът на Камарата на архитектите Игнатов не дочакаха „художническия панел”, отидоха си преждевременно. Художниците също изпаднаха елегантно в дребнотемие – улицата на нивото на очите беше главният им проблем. Трябва ли София да расте, без да старее, не казаха; нито за генералните проблеми – за отоплението и сметосъбирането като естетика, например, не казаха нищо – като теми, твърде отдалечени от преките им задължения! Аз от своя страна се изказах в смисъл, че не така си представям дискусиите, още по-малко задължителните обществени обсъждания на градоустройството и всички други, свързани с безотговорно говорене. А как би трябвало?

Ами, например, предварително се разпечатват и раздават кратки или по-дълги доклади на различните специалисти с различна насоченост и мотивировка, богато илюстрирани, и им се дава време да бъдат прочетени от когото трябва. Едва след това се свиква дискусията и дошлите се изказват отговорно „за” и „против” прочетеното. И само ако имат да кажат нещо ново по темата, го казват! После резултатите и новостите се обсъждат от организаторите и мотивирано се включват като „за” или „против” в платформата на дискусията. Така би имало ефект.

След три часа се разотидохме вцепенени, архитектите поне едно кафе не почерпиха.

За автора

Павел Попов

Арх. Павел Попов е архитектурен критик, дългогодишен сътрудник на вестник "Култура", а сега и на вестник "К"

Категории