„Жокера“ (Joker), 2019, САЩ/Канада, 122 минути, режисьор Тод Филипс, продуценти: Брадли Купър, Тод Филипс, Ема Тилинджър Коскоф; сценарий: Тод Филипс, Скот Силвър; оператор Лоурънс Шер, художник Марк Фридбърг, музика Хилдур Гуднадотир, в ролите: Хоакин Финикс, Робърт де Ниро, Зази Бийтс, Франсис Конрой и др. Награди: „Златен лъв“, Graffetta d’Oro, за саундтрак на Хилдур Гуднадотир от Венеция. Разпространява Александра филмс
30 години след легендарния „Батман“ на Тим Бъртън с Майкъл Кийтън и Джак Никълсън в ролята на Жокера, последвани от още 6 филма, и 11 години след Жокера на Хийт Леджър в „Черният рицар“, се появи новата екранизация по DC Comics.
Едва ли е бил най-добрият филм в конкурса на 76-ото издание на Венеция, но такова е решението на журито начело с Лукресия Мартел – режисьор, продуцент и сценарист, представителка на новото аржентинско кино. Предполагам, че е повлиял експлозивният социален патос на филма, като се има предвид, че в киното й класовите отношения заемат сериозно място.
Ситуиран е, естествено, в Готъм сити. 1981 г. Артър Флек (Хоакин Финикс) е на около 40, с психически проблеми и с мечта за комик. От болестта се смее неадекватно. Има си тетрадка с шеги. Работи като клоун в малка компания. Не му е лесно. Живее в гадно жилище с майка си Пени (Франсис Конрой). Двамата гледат вечерното шоу на любимия му комик Мъри Франклин (Робърт де Ниро). Артър редовно ходи при социален психолог. Пита я: „Заблуждавам ли се или светът става по-луд?“. Пуши до фас и отново. Фирмите за боклук стачкуват от седмици и улиците вонят, препълнени с черни пликове и плъхове. Артър получава пистолет от колега, но по време на представление в детска клиника той пада на пода и клоунът е уволнен. В метрото се натъква на трима пийнали юпита, които задяват девойка, а когато той започва да се смее, както може, го нападат. Артър ги изтребва. Майка му непрестанно пише писма до баровеца Томас Уейн (Брет Калън), при когото е работила преди 30 години и който се кандидатира за кмет. Същият осъжда убийствата по телевизията. Настават масови протести с клоунски маски, но Артър не го е еня. Общината отрязва социалната програма и той остава без лекарства. Междувременно се намесва чернокожа съседка с дъщеричка. Той се появява в шоу – безуспешно. Но Мъри Франклин пуска запис от него в своето предаване, нарича го Жокера и дори го кани. Артър търси Уейн, но вижда сина му (бъдещият Батман). Двамата възрастни все пак се срещат. Фатално. Артър отива при Мъри Франклин, гримиран по клоунски. Току-що заради него двама полицаи са убили човек с маска във влака и са пострадали. И така нататък…
Новият филм показва генезиса на злодейството у Жокера. Оказва се наследствен психопат, травмиран от майка си и малтретиран от обществото, независимо дали са малолетни хулигани, костюмирани гадняри, шеф или тв-гуру. Тод Филипс споделя в интервю, че бил вдъхновен от „Шофьор на такси“ (1976), „Разяреният бик“ (1980) и „Кралят на комедията“ (1982) на Мартин Скорсезе – все с Робърт де Ниро. И да не беше признал, филмът му страшно прилича най-вече на „Кралят на комедията“. Знаково е присъствието на любимия Де Ниро – ако в класиката на Скорсезе бе младият, натрапчив Рубърт Пъпкин с мечта за комик и досаждащ на тв-идол, сега е в ролята на тв-идола на болния Артър. Има я и яростта на Травис от „Шофьор на такси“.
Въпреки че на моменти изблиците кръв да ме сепваха, изгледах филма без напрежение. Всичко е предвидимо. Чудесно е, че е без спецефекти и с арт амбиции. Но, въпреки адекватната катастрофична атмосфера в града и бруталните ситуации, режисьорското въображение е рехаво. И музиката на исландката Хилдур Гуднадотир („Чернобил“) е ефектна, ала прекалено силова. Филма спасява виртуозното изпълнение на Хоакин Финикс. Неимоверно отслабнал, той е „Жокера“ – не младият му злодей е хрисим, нарцистичен, изопнат, унизен, трогателен, смеещ се, умислен, танцуващ, замечтан, стръвен, безхаберен… И адски самотен. Хоакин Финикс практически сам изпълва филма, изваждайки гейзер от емоции и реакции. Но това не е изненада – беше безподобен и в „Тя“ (2013) на Спайк Джоунзи.
В днешната тотална безизходица и глобално ожесточение е напълно нормално „Жокера“ да предизвика съпричастие и възхвала. Но, макар на екрана да се случва, филмът не предизвиква насилие. Тъжно-смешно-свиреп е. Не мисля, че е кинематографично събитие. И не защото не съм по екранизациите на комикси.
Иначе, според рейтингите, води боксофиса по света и у нас. Не знам как, но в кино „Одеон“, за разлика от препълнените прожекции на фестивала CineLibri, бяхме едва двайсетина души. Повечето – млади хора, родени далеч след появата на филма „Батман“. Вероятно не са гледали нито„Шофьор на такси“, нито „Кралят на комедията“. И затова са запленени от „Жокера“. Прочее, през 2021 се очаква „The Batman“ на Мат Рийвс с Робърт Патинсън.
