Ако не ви понася кичът, излезте от кухнята

А

В памет на Чарлз Дженкс (21 юни 1939 – 13 октомври 2019) 1

Имаше времена, когато архитектите, които пишеха добри книги, ставаха звезди. А онези, които едновременно пишеха добри книги и правеха добри сгради, владееха света (само Льо Корбюзие и Рем Кулхас стигат, за да си представите картинката).

Чарлз Аликзандър Дженкс написа най-влиятелната си книга именно в такива времена. “Езикът на постмодерната архитектура”/“The Language of Post-Мodern Architecture” излиза през 1977 и става моментален бестселър с 11 нови и преработени издания оттогава. С нея Дженкс бетонира термина “постмодернизъм”, който използва за пръв път в есето си “Възходът на постмодерната архитектура” от 1975, нещо повече – превръща новоформулираното течение в църква, към която с всяко следващо издание приобщава нови и нови герои и сгради, често без самите те да подозират. У нас легендарната книга пристига неофициално още в началото на 1980-те, казват, директно от книжарницата на RIBA в Лондон. Самият Дженкс разказва през 2011, че в бившия Източен блок книгата имала дисидентски статус, разпространявала се в множество циклостилни копия и дори била част от съпротивата на полската “Солидарност”.

Ето това е истинският Дженкс – самоуверен, нахален, блестящ. Велик манипулатор и майстор на саморекламата. С вечната шапка с широка козирка, с шал, преметнат през рамо, усмихнат, безпардонен и непукист. На 13 октомври 2019 архитектурният постмодернизъм загуби своя най-остроумен теоретик, а архитектурният свят – едно от най-добрите си пера.

Чарлз Дженкс е роден в Балтимор, щата Мериленд, в интелектуално и заможно американско семейство, което може да проследи корените си едва ли не от кораба “Мейфлауър”. Той завършва първо английска литература в Харвард (1961), а след това и архитектура в “Harvard Graduate School of Design” (1965), след което се мести да живее във Великобритания. Там прави дисертация в “University College London” не при кого да е, а при радикалния историк на модернизма Рейнър Банам, от когото, казва Дженкс, “научих много, особено как да се наслаждавам на спорове”.

След 50-те и през 60-те години на ХХ век семиотичните методи за изучаване на езика и знаците започват да се прилагат все по-активно извън полето на лингвистиката в културологията и изкуствознанието, например, особено от автори като Ролан Барт и Умберто Еко. Чарлз Дженкс е един от първите архитектурни критици, който прилага семиотиката в архитектурата и използва структуралния анализ на думите като знаци за съответната аналогия с архитектурния речник (и тук фактът, че е завършил първо литература, много му личи).

Дженкс е както продукт, така и говорител на своето време – когато следвоенната европейска социална държава и нейният модернизъм отстъпват пред променените икономически, социални и политически условия на 70-те. Постмодернизмът става стила на 80-те, на Уолстрийт и на късния капитализъм. Това е като преход от ценни метали към кредитни карти, по известния цитат на Фредерик Джеймисън. Но от иронично течение, опълчило се хашлашки срещу болезнено сериозните модернисти, постмодернизмът бързо става символ на лош вкус и започва да залива архитектурата с еклектика и евтини имитации. Дженкс обаче пренаписва и пренаписва своята история на постмодерната архитектура, убеден в жизнеспособността на течението, преживява 90-те и пълното дъно на постмодерния кич и, в крайна сметка, доживява ренесанса на постмодернизма, който след 2010 отново е в глобален подем, оценен като неделима част от архитектурното наследство на ХХ век – онази негова весела, карнавална, колажна и хибридна част, която не се опитва да спаси света, а просто да го забавлява.

Междувременно Чарлз Дженкс, със своя съвсем постмодерен маниер, скача от роля в роля, вдавайки се от душа и сърце във всяка – от архитектурен критик и историк в ландшафтен дизайнер, създаващ сластни пейзажи, вдъхновени от космологията и фракталите. След смъртта на съпругата му Маги Кезуик от рак през 1995 – и в движеща сила зад Центровете “Маги”/“Maggie’s Centres”, места за отдих и възстановяване на болни от рак пациенти сред природна среда и добра архитектура, проектирани от някои от най-известните му приятели архитекти, като Заха Хадид, Франк Гери и Ричард Роджърс.

Но за поколенията Дженкс ще остане, смятам, основно майстор на думите, които, веднъж изречени, трудно се забравят. Човекът, който измисли постмодерната архитектура и написа собственоръчно смъртния акт на модернизма, подписа го и го разпрати по цял свят в стотици хиляди продадени копия и в 11 нови и преработени издания: Модерната архитектура умря в Сейнт Луис, Мисури, на 15 юли 1972 в 3:32 часа следобед, когато злощастният комплекс “Pruitt-Igoe” или по-скоро няколко от неговите жилищни блока бяха взривени веднъж завинаги2.

Но Дженкс е и човекът, който после заключи мъдро: Трябва да се помни, че постмодернизмът е дете на модернизма и като всяко дете, дължи много на своя родител – и най-вече му дължи критика за семейната бъркотия.

Анета Василева

1 “If you can’t take the kitsch, get out of the kitchen”. Дженкс обичал да казва това на посетителите в неговия необичаен дом в Холанд парк, Лондон, който той, заедно с приятелите си и видни архитекти-постмодернисти Тери Фарел и Майкъл Грейвс, превръща в нагледна демонстрация на теориите си.

2 Това е сигурно най-известното изречение от “Езикът на постмодерната архитектура”.

За автора

Анета Василева

Д-р арх. Анета Василева е архитектурен наблюдател на вестник К.

Категории