Слав Бакалов (1945- 2019)
Когато ни напусна Слав Бакалов, с него си отидоха поне три хиляди вица. Той беше майстор на остроумието и иронията, на смешката и сарказма. Неспокойната творческа личност на Слав Бакалов опита вкуса на най-разнообразните поприща – сценарист, режисьор и художник в анимацията; живописец, карикатурист, график и скулптор; писател-белетрист и кино- и театрален режисьор…
Слав Бакалов е режисьор на около 60 анимационни филма и същевременно e сценарист и художник в творбите на други режисьори, като последните филми по негови сценарии излизат и досега. Започнал кариерата си в средата на 70-те години на ХХ век, той става част от онова поколение творци, които направиха своята естетическа революция в анимационния език, преоткривайки авангардните и модернистични начини на изразяване. Неговата запазена марка станаха черният хумор и абсурдът, а визуалният му стил се опира върху наивизма и примитивизма. Това обаче е един измамен наивизъм с огромна доза ирония и самоирония в рисунката. Персонажите му са създадени в условна стилистика, фигурите са силно деформирани, но изработени с детайлна графичност, а уродливото и гротескното във филмите за възрастни парадоксално съжителстват с живия хумор във филмите му за деца.
Слав Бакалов е носител на най-високото международно отличие на българското кино – „Златна палма“ от Кан за филма „Женитба“ (заедно с Румен Петков). Но не само това го прави изключителна личност в историята на българското анимационно кино. Усетът му към националния характер с неговите неблагополучия, към иронизирането на фолклорната традиция направи филмите му узнаваеми и забавни, без да забравяме и социалната сатира, вплетена в тях. „Пасторал“ (1980), например, в мудна летаргична панорама проследява абсурдните ежедневни действия в българско село, които до едно имат катастрофален резултат. Мишката яде котка; косачът скъсява краката на съседа заедно с тревата; дебел селянин многократно настъпва мотиката под погледа на раирано прасе… Тези лаконично-символични действия завършват с единствения успешен акт – бодро юнашко хоро на читалищната сцена, подигравателно гарнирано със сърпове и чукове.
Разрушаването на новите митове е любимо занимание на Слав Бакалов. Убийственият примитивизъм на живота, подигран чрез комунистическата символика, придава дълбочина на посланието. По сходен начин абсурдът и мрачният парадокс се развиват в „Мъгла“ (1985), където мътната пелена на природното явление прикрива хаоса на кражби, самоубийства, изневери, а хората изпадат в паника, когато мъглата се разнася, защото са изгубили способността си да живеят на светло.
Другата страна в творческите пристрастия на Слав Бакалов е еротичното. В множество филми и живописни платна той обиграва чувствено-сексуалните аспекти на живота, иронизирайки интимността. Споменатият филм „Женитба“ (1984) носи на авторите си не само международно признание, но и яростната реакция на висшите ръководители на кинематографията заради омаскаряването на това, което се върши върху сватбената риза. Слав Бакалов отива и по-далече от фолклорната ирония – паралелно монтираните в сватбения ритуал движения на различни метаморфозиращи предмети – охлювчета, стрелички, часовничета, круши, камбанки и т.н. (едните твърди и прави, другите – меки и овални) – са като че ли извадени от фройдистки наръчник за тълкуване на сънища и преразказани от някоя селска врачка.
Имплицитната ирония и самоирония на Слав Бакалов третира човешката фигура като декоративен елемент и в анимацията, и в живописта. Това е неговият начин за отстранение от буквалността. Фолклорната изобразителна традиция, чистите цветове и ярките контрасти на народния костюм са фино пародирани, съзнателно подиграни, съчетани с естетическата дистанцираност на модерния примитив.
Художникът прави повече от 30 самостоятелни изложби в България и чужбина, които получават признание и награди. А от книгите му „Плужек, или смъртта на един…“, „Плъхове в капан“, „Донор или животът и смъртта на един предник“, „Дзът или животът и смъртта на един задник“ и др. извира същата енергия на безпощадния черен хумор, която има и в анимацията, и в живописта му.
Слав Бакалов ще остане в паметта ни с онзи скептичен дух на истинския творец, който ужилва всяко застинало спокойствие и срутва самодоволството на статуквото.
Поклон!
Надежда Маринчевска
