„Мъртвите не умират“ (The Dead Don’t Die), 2019, Швеция/САЩ, 104 минути, сценарист и режисьор Джим Джармуш, продуценти: Джошуа Астрахан, Картър Логан; оператор Фредерик Елмс, в ролите: Бил Мъри, Адам Драйвър, Том Уейтс, Тилда Суинтън, Клои Севини, Стив Бушеми, Дани Гловър, Ар Зи Ей, Селена Гомес, Иги Поп и др.
Надявах се, че новият филм на Джим Джармуш ще бъде на Киномания, но не.
След скромното вълшебство „Патерсън“ (2016), появил се три години след екстравагантния „Само любовниците остават живи“, посветен на вампирска любов и тегоби, сега алтернативният метафизик на киното се е захванал със зомбита. И няма никаква любов. Отново е с продуцентите Джошуа Астрахан и Картър Логан, с невероятния оператор Фредерик Елмс и с мнозина от любимите си/ни актьори.
Полицейският шеф Клиф Робъртсън (Бил Мъри) и колегата му Рони Питърсън напускат с колата малкия спретнат град Сентървил със 738 жители. Минават край гробището. В гората властва Боб Отшелника (Том Уейтс), готов да застреля всеки с пушката си. „Колонии от мравки, сякаш идва краят на света“. Звучи кънтри парчето „Мъртвите не умират“ на Стърджил Симпсън. На някого му е открадната кокошка. Полицаите имат и колежка – Минди Морисън (Клое Севини). Неприятният фермер с червена шапка Франк Милър (Стив Бушеми) си търси котката и отсича: „Америка трябва да е на белите“. Друг си търси кучето. „Оста на земята се е изместила“. В гората – червени гъби. И, както изчезват домашни любимци, новопристигналата странна погребална агентка Зелда Уинстън (Тилда Суинтън) се упражнява с катана – дълъг японски двуръчен самурайски меч.
На гробището се надигат зомбита. Започват да безчинстват. Живите ги наричат „хора с изминал срок на годност“. Полицаите и Зелда Уинстън ги обезглавяват – единственият сигурен начин да убиеш зомби. Злодеите се превръщат в прах. Но са все повече. Плъзват и се тътрят кръвожадно. Избиват спящи в мотела хипстъри от Кливланд и мирни местни хора. Става безнадеждно. Децата от изправителното училище хукват панически да се крият. „Това ще свърши зле“, повтаря офицер Питърсън. „Все повтаряш, че това ще свърши зле. Откъде си толкова сигурен“, пита Робъртсън. „Четох сценария“, отвръща другият. Бил Мъри изрича обидни думи по адрес на Джим (Джармуш). Пак звучи „Мъртвите не умират“ – появява се често във филма. Това е музикалната тема. Често се употребява и думата „фракинг“ (хидравлично разбиване). На моменти застрашителна луна препраща към „Меланхолия“ на Ларс фон Триер.
Как се развива същинското действието във филма, ще разберете, като го гледате. Колкото е страховит и злокобно заснет предимно в нисък ключ, толкова е и смешен. Но е по-настървен и сардоничен от другите филми на Джим Джармуш. Такъв един иронично-политически хорър. Биха могли да се намерят препратки към зомби-класиката „Нощта на живите мъртви“ (1968) на Джордж Ромеро. Както и в „Мъртвецът“, „Само любовниците остават живи“ или „Патърсън“ има доста културни референции. Но този филм е по-оголено политически. В интервю Джим Джармуш споделя: „Съвсем наскоро отбелязахме Деня на Земята, а никой не говореше за това – всичко се въртеше около Тръмп и Мълър, което, според мен, са пълни глупости. Това беше умишлено отклоняване на вниманието. Ядосвам се, че хора, които познавам и обичам, са като обсебени от шоуто на Тръмп. В момента преживяваме шестата вълна на масивно изчезване на видове! На кого изобщо му пука за руснаците?! Но във филма ни има надежда“.
Доста изобретателни драматургични ходове за зомби-апокалипсиса има на екрана (например, мъртъвците излизат от гробовете със земните си дрехи и търсят любимото си питие – шардоне, например, взето от „Зората на мъртвите“). Интригуваща е и играта с цитати и с имената на персонажите (препратки към филми на Джармуш, например, Уинстън от „Прекършени цветя“ или Питърсън като „Патерсън“, където играеше пак Адам Драйвър). Според Джармуш, „Просто не харесвам зомбитата и толкова. В това се крие иронията, предполагам – не съм фен на зомбитата. По-скоро съм фен на вампирите. Те са сложни, сексуални, умни. Трябва да правят редица трудни неща, за да оцелеят. Те се превръщат – ту са прилепи, ту са вълци. Адски готини са. Кое му е готиното на едно зомби? Безжизнена форма. Бездушно човекоподобно. Жалко извинение за нещо“.
Да, има надежда. Актьорите до един са прекрасни, а Тилда Суинтън блести над всички. „Мъртвите не умират“ е поредната медитативна разправа на любимия Джармуш с несъвършенството на света. И за края на света. Обаче се гледа трудно, за разлика от другите му филми. Но задължително би трябвало да се види. Кога ли ще дойде тук…
