За националното падение – безмилостно
– Как смятате, има ли смисъл да споменем годишнината от падането на Берлинската стена и разпадането на комунистическата система? Не поражда ли тя много неприятни сравнения?
– Аз смятам, като един типичен водолей, че историческите паралели и аналогии са много необходими и полезни, за да черпим идеи за нови решения. Мечтите, които имахме в края на осемдесетте години, претърпяха крушение, но това не прави сравненията болезнени, още по-малко излишни.
– Но това означава да видим в каква форма е политическата система и да преценим, не притежава ли тя доста измамни характеристики, създадени с много усилия през годините – като многопартийната система, европеизирането ни, нова система за сигурност и т.н. Което обаче не може да скрие, че сме в условията на нов авторитарен режим.
– Аз също смятам, че сме в условията на нов авторитарен режим по натиска на властта върху човека. Формално погледнато, политическата система на България е направена по демократичен образец. Произвеждат се регулярни избори, има излъчени чрез избори управителни тела в местната и централната власт. Спазват се някакви формални изисквания. Същевременно в тези избори има вече много голяма доза привидност. Онова, което наричам задкулисие, извън сценичния контрол на събитията, вече се разпростря 100-процентово в парламента, особено в сегашния му състав. Преди време в „Демократична България“ бяха някак встрани, или поне такова беше разбирането, че там има ясно отрицателно отношение към задкулисните играчи и че там сами създават решенията, които артикулират. В сегашния период вече не е така. За БСП можем с висока степен на убеденост да кажем, че хората, които я ръководят зад кадър, ръководят и ГЕРБ зад кадър. Това има своята предистория още отпреди създаването на ГЕРБ. Когато 2005 година аз бях кандидат за кмет на БСП в двубоя с Бойко Борисов и с още двама-трима много сериозни кандидати, в партийните организации в центъра на София, където живее най-висшата висша номенклатура, бяха обсъждани още два варианта за кандидати на БСП. Това бяха Милен Велчев и Бойко Борисов. Милен Велчев в битността му на доскорошен финансов министър на НДСВ, а Бойко Борисов в неизвестно каква битност, може би на охранител на Тодор Живков. И досега Бойко Борисов се счита в значителна част от червените среди за наше момче. И начинът, по който върви бизнесът на висшата номенклатура, и определени назначения на бизнесмени показват, че е така. В по-ранните години, тия преди 2009-а, достъпът до медиите беше по-свободен и събитията се отразяваха информационно. И пропагандно несъмнено, но и информационно. В парламента бяха акредитирани най-изтъкнатите репортери и в централните новини имаше гледната точка на управляващите, гледната точка на опозицията, гледната точка на ДПС и обобщение на журналиста. Това много отдавна отсъства от телевизионния екран. Излъчването на парламента, което го имаше дълги години, беше премахнато под предлог за пълна липса на интерес. Същевременно, и парламентарните обсъждания изчезнаха; и ние лека полека се върнахме като парламентарен живот към 89-а година. Парламентът да се събира в сесии, както преди, в тия сесии да се гласува, каквото трябва, в един съкратен, добре организиран порядък от два дни. Който иска, да си купува банани, книги и суджук и да си ходят по къщите. Върху парламента се упражнява истински терор от медиите, за да се коментира какви пари са похарчили депутатите за командировки, за посещение на избирателните райони, какви са километражите на парламентарните коли, защо трябва да се купуват мерцедеси, а не, да речем, шкоди. Аз не съм против това. Нека има контрол. Същевременно обаче да сте видели аналогични публикации за харчовете на едно министерство? Няма. Защо? Защото медиите имат най-голям спонсор в лицето на структурите на изпълнителната власт. Ако не получават такива спонсорски пари, те ще имат финансови затруднения. В по-голямата си част.
– Това се случи с вестниците.
– Случи се и с телевизиите. И като ги купиха, ги подмениха. Вече 85-90% е жълта преса, която няма да ви информира по голите факти на някое събитие. Друга една особеност. Беше значително увеличен факторът пари за провеждане на избори. Нямам предвид само парите за купуване на гласове. Имам предвид парите за нормално провеждане на една кампания. Стана норма всички медии по време на избори да считат, че това е жътва, че това е тяхната годишна издръжка. В продължение на месец дори най-малките местни вестници продават квадратни сантиметри. Те не списват вестници, те продават квадратни сантиметри. Ако вие сте кандидат, трябва да си платите, за да коментирате каквото и да било, колкото и да е важно то. Сега, например, било трудно де се намери някой да коментира турската инвазия в Сирия, защото, ако участва, независимо като какъв, в изборите, трябва да плати, защото се смята за реклама. А цената на 30 секунди предизборно участие стигна в двете най-големи телевизии 32 000 лева. При нормален пиар на подобни кампании трябва един клип, за да има полза от него, да бъде излъчен два пъти преди обяд и най-малко два пъти след обяд. Дори тарифата да е 5 хиляди лева, това прави 20 хиляди лева на ден. По 30 дни прави 600 хиляди лева само за един месец за един телевизионен клип. Въобще не коментирам пакети в радия, сантиметри във вестници. Това са чудовищни пари, които могат да заделят само две, три партии. Още несъздадената партия на Слави Трифонов много услужливо поднесе на тепсия на ГЕРБ възможността да унищожи всички партии, разчитащи на субсидия. Това бяха най-вече малките партии, които са на прага на парламента, на една крачка са от парламента. Първата голяма стъпка за унищожаване на тези партии е референдумът на Слави. Трябва да кажа, че ГЕРБ и БСП работеха в синхрон по този въпрос. Първо да ликвидират субсидиите, второ да направят бързи парламентарни избори след президентските, защото няма малка формация, която може финансово да издържи на два избора един след друг. Следващата стъпка, която ГЕРБ направи – връщането на субсидиите, дадени над законните суми, засегна и БСП. Аз като председател на „Движение 21“, което е получавало някаква минимална субсидия, никога не съм знаела как министерството на финансите прави сметките. Каквото ме уведомят, това приемам. Тази стъпка на ГЕРБ постави на практика БСП на колене за местните избори, а това ще бъде и за парламентарните. Към медийния ресурс на управляващата партия, законен, се прибавиха и лостовете на властта. В момента текат 40 дела за купуване на гласове. Нито едно от тях не е срещу дейци на управляващите. От тези дела само едно е в Специализирания наказателен съд по обвинение за ОПГ. Защо другите не са? Всъщност, в нито един от случаите няма организирана престъпна група. След време някой съд може да каже, че не е била налице група, но сега е достатъчно само твърдението на властта, за да започне наказателно преследване – не срещу противници на властта, а срещу политически конкуренти. Властта разполага с целия инструментариум да ви държи в затвора, колкото дълго иска. Властта си създаде Специализиран наказателен съд, който е извънредна институция, извънредно съдилище по всякакви критерии. Но Европа, която е много чувствителна за правата на кучетата, на котките, забранява тричането на кучета в някое затънтено бургаско село, не обръща внимание, че в България е създаден извънреден съд, в който почти няма дела срещу групировки, срещу нарко-, да не ги наречем картели, групи, занимаващи се с разпространение, което засягат здравето и живота на десетки хиляди хора. Там се въртят големи пари и да видят сметката на някой, за тях не представлява никакъв проблем. Същевременно беше създаден един списък от лица, които трябва да бъдат преследвани, и той започва с президента на републиката. Има 40 позиции и последната е за служителите в митниците. Това е цялата държавна и общинска администрация. Това са всички влиятелни хора. И всичко това става с пълното съгласие на българския народ, който, според мен, се върна към добре познатото му тоталитарно време. Да знае коя е управляващата партия, като му трябва кариера, да се запише в нея, като му трябва да добие нещо, да стане близък до който трябва. Много често приближените до сега управляващите финансират и БСП.
– Тоест, те са си близки и си разпределят?
– Случаят с G.P. Group, с Валентин Златев с неговата близост както до Бойко Борисов, така и до БСП – на едни взимаш съпрузите на работа, с други правиш сделки. Същото е и с генералите на Първо главно управление, чиято заслуга за създаването на групировките не подлежи на съмнение. Неслучайно най-голям икономически размах придобиха някогашните спортисти-мутри, особено групировката СИК поради връзки на Бойко Борисов с нея.
Ако разровиш кой от БСП е допуснат до най-атрактивните хапки, можеш да видиш и действащи ръководители на БСП. Театрално има някакъв плурализъм, опозиция и многопартийна система. Всъщност, няма нищо такова. Системата е абсолютно еднопартийна. Ако преди 10 ноември е имало и втора партия в лицето на БЗНС, за която да се казва, че тя е наш брат, сега може да има три, пет такива, може да има Марешки в този мандат, в следващия да е някой друг, в предишния беше Бареков, но това е едно и също.
– Имаме националисти за разкош.
– Какви националисти за разкош са? Създаването на ВМРО е работа на бившата Държавна сигурност. Имуществото, дадено на ВМРО при създаването му, не е дадено на нито една партия. Нито на БСП, нито на СДС, нито на ГЕРБ. Това са големият комплекс на „Пиротска“ до Халите, пет големи сгради в пет големи града в страната, което осигурява издръжката на партията без никаква държавна субсидия и без да бъде във властта. По време на Иван Костов – 1997-2001 г., ВМРО сериозно участва в приватизацията. През фондации. Сега тази партия е частна собственост на фамилия Каракачанови, защото всичкото това имущество е във фондация, която я ръководи бащата на Краси Каракачанов. Влизането на ВМРО във властта веднага преся кой ни трябва и кой не ни трябва. Те са националисти, ама опитомени. Истинска битка за национални интереси няма и не може да има, защото преди да водят битка, управляващите трябва да формулират тези национални интереси. Няма нужда да пишат концепция за националните интереси или някакво друго съчинение като за Академия на науките. Нужно е да можем в ЕС да формулираме по всяка една тема, по всяка една програма – какво ще искаме и за какво то ще ни служи. А не да искаме да получим пари по програмата за построяване на стадиони по безлюдните села… Нашето членство в ЕС беше превърнато в участие в европейската корупция. Не спиране на корупционните практики от страна на по-възвишени от нас хора, живеещи по на запад, напротив – обслужваме интереси. Иначе няма как да се обясни при всички тези факти защо тези хора процедират така. Щом Партията на европейските социалисти вземе превес, веднага, на следващия ден, ни спират парите. Ако ЕНП ръководи Европейската комисия, а тук е политическа партия ГЕРБ, ние сме толерирани. Този проблем ще стои дотогава, докато Бойко Борисов устройва Вашингтон, Москва и Берлин. Такъв беше и Груевски в Македония. До момента, в който някой реши, че чрез Груевски не може да прокара важни интереси, които, да речем, ще способстват за албанска инвазия там – за разделяне на страната или за по-големи геостратегически интереси. Решиха американците, че Зоран Заев ще им свърши по-хубава работа и изровиха земята. Аз не случайно правя препратки, независимо че нашата тема е демократичният български преход, а не македонският. Те как си разпуснаха парламента? После свикаха разпуснатия парламент неизвестно на какво основание. Докато не подготвиха Зоран Заев да поеме властта – това им отне около две години време – не мирясаха и сега той спокойно може да подпише каквото искат, където, както, защото… При условия на пълна защитеност на техните интереси. Така че, в момента българският народ живее в тоталитарно общество. Което за обикновения човек означава следното: животът в нашата община се ръководи от Партията, ние, за да получим, каквото ни трябва, примерно работно място, примерно достъп до програми, примерно достъп до обществени поръчки, трябва да се запишем в тази партия, нашата рода да гласува за тази партия. Ако се върнем към началото на XX век и Алеко Константинов, също ще открием много прилики, но, според мен, те са прилики от народопсихологията. Сегашната политическа конструкция е от тоталитаризма.
– И да добавим пластовете разочарование от всичките тези години. Бяха надежди за демократизация, за европейско интегриране, оказало се също разочароващо. Разочарованието се наслояваше като котлен камък. Връщам ви към 2005 година. За мен това беше огромна смелост – да кандидатствате за кмет срещу Борисов. И ако дотогава все още е имало медиен плурализъм, при тези избори той катастрофира. Борисов медиите го показваха непрекъснато в грос – неговата физиономия, неговата униформа, неговата снага, неговата шапка с неотразима козирка, неговото всичко. Докато портретите на Татяна Дончева във вестниците бяха, сякаш ги е правил някой заклет любител на минималистичната фотография. Тогава си дадох сметка, че този човек е спуснат свише. Но как това е възможно да се отработи?
– Сега остава да анализираме от позиция на времето още подробности. Аз за някои неща си давах сметка, още преди да вляза в състезанието. За някои си дадох сметка по време на състезанието. Когато Първанов и Станишев откровено започнаха да го подкрепят, когато Божидар Димитров с колите на Националния исторически музей разнасяше плакати и ходеше да агитира партийните организации на 25 МИР, си дадох сметка, че мачът е продаден. Но смятах, че трасето, ски трасето, ако ще да е писта на смъртта, трябва да се мине с достойнство и с вдигната глава. За Борисов работеха: предаването на Бареков, предаването на Коритаров, шоуто на Слави Трифонов, шоуто на Нико Тупарев, тъкмо прохождаше Биг брадър, където ме наричаха по всякакъв начин. Шоуто на Слави продължи още две години бездарно да ме имитира, което така и не успяха да постигнат, но това е психологията на една битка. Органите на МВР бяха оставени да правят един куп простотии при условие, че управлява тройна коалиция. На моите въпроси към Първанов и Стефан Данаилов няма ли кой да каже на Божидар Димитров да не работи срещу кандидата на БСП, те ми отговаряха, че той е техен съветник, каквото и да означава това. Георги Първанов открито призова за подкрепа на Борисов. Станишев лицемерно се яви на събранието на партийните организации, а всъщност, нашата загуба в София дойде от това, че 25 МИР даде с една трета по-малко гласове, отколкото на парламентарните избори през лятото. Това беше тяхно дело. Но какво се получи? Вместо БСП да влезе в общината, да покаже, че може да управлява столична община, че може да намери по-модерни решения, ние затвърдихме впечатлението, че БСП няма място в управлението на София. Ако ти не управляваш столицата, централната власт остава нестабилна по време на цял мандат, независимо какви мнозинства имаш в парламента. Което обрече БСП за много дълго време. Столична община създаде възможности на Бойко Борисов да си направи и финансира партия. Да си назначи в общината партийните организатори, за да направят структурите чрез механизма на обществените поръчки, да бъдат финансирани структурите в провинцията и ангажирани в тях бизнесмени, които да бъдат финансовият гръбнак на ГЕРБ. Аз не знам дали Георги Първанов и Станишев някога ще признаят, че това е било престъпление не към Дончева. Те на нея гледаха като на един конкурент, който трябва да бъде заличен, защото щяла да става министър-председател, президент, председател на партията и не знам какво още. Че това е престъпление към партията, която кукловоди са ръководили; че това унищожава нормалния политически живот в столицата. А София даваше възможност да се направи модел на управление, финансиране, който да бъде пример. Хората, като видят, че София може да се управлява по един нормален и прозрачен начин, с по-добри решения, те ще поискат това да стане и в страната. Тези двамата отнеха възможността страната да види пример и да повярва, че може да се случи. Сега хората навсякъде смятат, че не може да стане. Корупцията е тема от 2005 година. 15 години е основна тема. Тогава аз изтърпях критики от най-изтъкнати политолози, че тя не може да бъде фокус на кампанията. А какво значение има фокус ли е или не, когато смисълът е да се вземат решения, които не могат да бъдат корупционно диктувани. Мутрите и задкулисието първо овладяха София и от София овладяха страната. А имаше възможност да бъде отвоювана София в оня междинен период, когато Софиянски излезе от общината, а все още не бяха влезли други подобни, и по този начин да бъде изчистена страната.
– Течеше и тече все същата мантра, че София е син град и никога не може да бъде отдаден на червените.
– Тази неделя след първия тур се случи следното. Някой съветник е дал на Борис Бонев – кандидата на формация „Спаси София“, крайно погрешния съвет да отрича партиите и да се състезава като независим кандидат. Той спечели 47 хиляди и нещо гласа. За един съветник са нужни 7 хиляди. И осемте съветници, които би получила формация на Борис Бонев, изтекоха в канала. Те се разпределиха по следния начин: за ГЕРБ – три мандата, за ВМРО – един мандат, за „Атака“ – един мандат, за БСП – два мандата и за „Демократична България“ – един мандат. Така с гласовете, подадени за Борис Бонев, в софийската община ГЕРБ и ВМРО установиха мнозинство, абсолютно мнозинство. Така че, да ви е честито „явлението“ в тези избори, което даде на ГЕРБ абсолютно мнозинство, както Слави Трифонов преди това даде на ГЕРБ услужливо други неща. Сега, когато трябва да решат дали да подкрепят Мая Манолова на втория тур, десните казват, не, Фандъкова и Манолова циментират статуквото, затова няма да подкрепим нито едната, нито другата, с което преподменят статуквото, защото съотношението между Манолова и Фандъкова е ясно. Не знам дали тези хора добросъвестно мислят това, което мислят, но аз го намирам за глупаво. Кой пълни главите на тези хора с такъв фанатизъм и с такава дивотия, нямам идея.
– Те оцеляват върху легендата, че произходът им като партия е от синя София. Легендиране в страната вече нямат.
– И вече не могат да се преборят за победа. А някога са управлявали и страната. Трябва да споменем и един сравнително нов порок на нашия съвременен политически живот- битката за 500-те лева на общинския съветник. Това вече е някаква форма на препитание. Нещо като пенсия за прослужено време и старост. Те се борят за 500 лева със зъби, лакти и нокти, което надделява и в БСП в момента, и в Демократична България. Никой не търси алтернатива в истинския смисъл.
– Трябва да се споменат и интересчийските сделки, и концесионирането на обществените поръчки. Завесата пред които реално не беше повдигната. Но се връщам към изначалието – създаването на групировките като стратегия, като верую, като цинизъм, ако щете, на службите, защото очевидно е, че повечето от тези хора са били двойствени, принадлежащи и на криминалния контингент, и на службите. Но дали сте срещали нещо някъде написано, нещо изказано, нещо признато кой би могъл да бъде този идеолог?
– Според мен, моделът е руски. Преди няколко години попаднах на една книга на Румяна Угърчинска. В нея Угърчинска, известна журналистка във Франция, описва сходните явления в бившите страни от Източния блок. На базата на сериозни материали от архивите на специалните служби става ясно, че е имало разделение между страните от Източния блок по това с какво преимуществено ще се занимават техните групировки.
– Как е направено това разпределение? Кой го решава? Всяка държава сама за себе си ли го решава?
– Не. Под ръководството на Москва в последните една, две години, преди да падне Берлинската стена. Вътрешните схеми са разработени след това, но, общо взето, по една и съща матрица. Ако гледате това, което се развива в България, след като Борисов взима властта, и онова, което анализират в руските източници, ще видите много прилики по отношение посегателството върху съдебната система и по отношение ролята на спецслужбите за съсипване на неудобни хора. В Русия това е много по-круто, тази банда на ФСБ, която управлява Русия, е просто ужасяваща, но пък и съпротивата в Русия за мен е по-респектираща. Смъртта на Борис Немцов на една крачка от Кремъл всява страх. Това, което се случва с Навални, е също ужасяващо, обаче няма отказване и протестиращите стават все повече и повече. В ютюб можете да видите високопоставени офицери от армията с имената, с лицата, с униформата си да казват: „Ако Русия не беше в такава русофобска международна среда, аз бих се борил за отстраняването на тази власт”. Това назначаване на капиталисти и национализиране впоследствие на капиталите на тия, които не са про-управляващите, в момента се провежда и в България. Не толкова круто, колкото с Ходорковски беше, но достатъчно категорично. Тези първи т. нар. олигарси са рожба на първоначалния назначен капитал. Сега, като вземе държавата имуществото на Арабаджиеви, кой гарантира, че то няма да бъде незнайно къде прехвърлено. На моите подзащитни Баневи не виждам да има нещо, което да им вземат. Ако има, то е навън. Колкото до фирмената им резиденция, в Панчарево е пълно с такива сгради. Не е тя атракцията. Не е само тя, която Бойко и Пеевски могат да си вземат. Унищожаването на КТБ беше механизмът да се получи контрол върху имуществото, притежавано от Цветан Василев, но преди това да направим анализ къде отиде имуществото на Кюлев, къде отиде имуществото на „Мултигруп“.
– Къде?
– Имуществото на Мултигруп – в Кольо Вълканов и Ахмед Доган. СИБАНК, активите на Кюлев във финансовия сектор, отидоха в KBС, една групировка, ако искате, наречете ги белгийски руснаци, ако искате, наречете ги руски белгийци, както ви хареса. Гръцките банки също трябва да се проследят. Какво стои зад тях, какви са истинските им капитали? Ние станахме членове на НАТО и ЕС и някои в Брюксел и Вашингтон може би си мислеха, че това е достатъчно за упражняване на влияние. Обаче заселването на руснаци по нашето море ги опровергава. То е жива инвазия. Там се откриват училища по руска програма, с руски дипломи. Дето се казва, стъпка по стъпка, тези хора установяват самоуправление. В едно свое интервю Борис Немцов твърди, че на Путин е дадена препоръка така да се действа и в Украйна, вместо да се провокира конфликт в Донбас. Миналата година бях в Рига и чух колеги и познати да коментират, че и там тече аналогичен процес. Къде са структурите за сигурност, кой следи какво се случва? Това как се вписва в българската национална сигурност? Значи продължаваме да сме територия, обект на подялба от великите сили, които имат интерес тук да бъде кочина и всеки да се домогва до каквото иска. Без всякаква съпротива. Идват американците, казват, вие ще купите F-16 и няма какво да се обсъжда. Ние можем да купим F-16, ако това отговаря на нашите интереси, но те ни тикат в лицата, че това е предрешен избор и Бойко Борисов го приема светкавично, защото това е условие той да остане на власт. Красимир Каракачанов е националист за Македония, националист за това как даваме българско гражданство, но не и за това да каже: това са фактите за, това са фактите против, това са спорните факти, дайте да продължим да ги дискутираме. Такъв разговор няма.
– Да се върнем към тезата, че групировките са създадени и действат в посткомунистическите страни по московски модел, без това да е написано категорично някъде. Или това е просто подражание?
– Не, организиран процес е. Тези, които наричаме галено задкулисие, се отчитат в Москва. Какво ми дава основание да смятам така? Разковаването на КТБ прехвърля активите към Москва. Първо разковаването започна от Москва. ВТБ, банката на Путин, която беше дала 800 милиона кредити на КТБ, с които бяха придобити съществени за българската национална сигурност активи, поиска тези кредити да бъдат върнати като лоши кредити.
– Заради разпада на проекта „Южен поток“?
– Не знам дали само заради „Южен поток“. По-скоро си мисля, че и без разпада на „Южен поток“, те пак биха си ги поискали, за да придобият онова, което беше придобито от КТБ с тези пари. Какъв е процесът? Правиш банка, слагаш я под политическо и икономическо руско влияние и с руски пари тя придобива определени неща, важни за българската икономика. И в един момент 70% от парите на държавните структури по времето на Бойко Борисов се оказаха в тая банка. Придобиват се супер активи от военнопромишления комплекс, от телекомуникациите. В един момент фалирате банката, фирмите, които имат сметки в банката, остават на сухо, фалират, руският център получава собствеността върху активите. Това също е форма на инвазия – икономическа, която за мен е очевадна.
– Как нашите партньори от атлантическо естество търпят това?
– И великите сили могат да бъдат глупави. Световната практика на американската държава, мисля, че изобилства с подобни примери, особено в последните години. Дето се казва, не сме само ние излъганите. Ето, сега кюрдите бяха излъгани. Сирийската опозиция беше излъгана. Някакви други излъгани. Все има някакви излъгани. Но като сегашното правителство, допуснало така безцеремонно да се контролира България отвън, не е имало. Според мен, не може да бъде и нарисувано.
– Имал ли е Цветан Василев роля, бил ли е, според вас, част от този модел на Москва за въздействие, за придобиване на активи, или е просто жертва на финансови, икономически и още някакви други интереси?
– Имал е, смятам, и заради това е получил тия огромни кредити. Трябвало е обаче да му се довери и българската държава. Пръв му гласува доверие Станишев. При него той стана голям, а при Бойко Борисов – още по-голям. Ако това не е план, няма как да получиш държавните сметки. Няма министър-председател и министър на финансите, който да не може да си направи сметката, че има структури, които получават прекалено голям контрол върху националния ресурс. Цветан Василев получи правото да назначи правителството на Орешарски. Получи бял лист да напише министрите. Пламен Орешарски докладва на Национален съвет на БСП правителството, а не можеше да представи министрите си. Прави се обструкция от залата, той не знае какво да каже. Нито да отрече, нито да защити предложените за министри. По онова време Станишев, Пеевски и Цветан Василев бяха едно цяло. Цветан Василев казваше, че Пеевски му е като син. Но когато ВТБ е поискала връщане на кредита, Цветан Василев се опитва да прехвърли част от тежестта по връщането на Пеевски и Доган. Доколкото съм чувала, той приел да върне 500 милиона, а от тях поискал да върнат 300 милиона. Те му отказали. „Нищо няма да ти върнем, казали му, защото ти си това, което си, благодарение на нашата политическа протекция.”
– Това е станало, когато Москва заявява, че отпуснатите кредити са станали лоши и иска да се върнат?
– Точно така. И освен това двамата казали: „Ти ще ни дадеш дялове от тук, тук, тук и от банката”. Цветан Василев се съпротивляваше много дълго и мисля, че е бил склонен да изпълни всички искания с изключение на това да им даде дял от банката, поради което тя трябваше да бъде фалирана. Ако вие имате един министър-председател, по-различен от Бойко Борисов (който играеше за тях), той няма да допусне фалит на банката, защото това влече отношения със стотици хиляди хора, с бизнесмени, които имат там сметки, с вложители, които имат сметки, а те поеха този риск, защото тях не ги интересуват конфликтните отношения, които вървят зад самата КТБ. Тъй както не ги интересува в дългосрочен план, икономически, как ще се отрази това на държавата и какви дългосрочни икономически последици ще се случат. Тях ги интересува само да се сложи ръка върху дадени активи без пари. И затова включиха целия ресурс на специализирани съдилища и прокуратури, за да доказват как Цветан Василев може да присвои собственото си имущество. Не знам, като свърши това дело, как накрая ще приемат, че Цветан Василев може да присвои собственото си имущество.
– Нали казахте, че това имущество вече принадлежи на Москва?
– Имуществото на КТБ получи Делян Пеевски, който също е руско протеже. Той придобива тези активи формално, но има някои хапки, за които не могат да се разберат. Например, за БТК. Сега пак щели да я прехвърлят. Спас Русев се явява за трети път подставено лице в БТК. Той има своя биография в ЦК на Комсомола, има своя биография в Агенцията за чуждестранна помощ и е бивш шофьор на Стоян Марков. Щом този проблем със собствеността се арбитрира в Москва, неофициално се арбитрира, за мен това означава, че субекти от Москва стават истински собственици на тези активи.
– Споменахте Стоян Марков, една емблематична персона, свързана както с комунистическата власт, така и с влияние в демократичните структури. В неговата дебела сянка израсна като политик, по-късно и като крупен предприемач, министърът на финансите в правителството НДСВ Милен Велчев.
– Стоян Марков или Стенмарк пребивава в България. Стои в института по математика, занимава се неизвестно с какво. Напоследък го чух да разхвалва ГЕРБ и Мария Габриел като гениална. Правителството на Пламен Орешарски купи на Стоян Марков супер компютър. Сега щели да купуват нов, с още по-супер възможности. Аз попитах какво всъщност е направено добро за България със стария супер компютър. Никой не ми каза какво добро за България е направено със стария супер компютър.
– Ако вярваме на Сноудън, служи за политически и икономически контрол. Но да се върнем към КТБ. Вие, като известен адвокат, как смятате, че ще приключи делото срещу Цветан Василев?
– Основната теза, на която се крепи делото КТБ, е, че той е присвоил парите на банката. Тоест, собствените си пари. Цветан Василев има контрол върху банката и когато вие си дадете парите там като влог или като сметка на фирма, тези пари вече не са ваши, те са на банката, вие имате вземания от банката; парите са ваши, ако ги държите в къщи, под дюшека. Това нещо обаче тепърва ще се разисква. За тях е важно Цветан Василев да бъде навън, другите хора да бъдат в ареста и имуществото да бъде там, където трябва.
– Ако бъде осъден, каква би била съдбата му?
– Това е бъдещо, несигурно събитие. Той не би стоял в Белград без съгласието на руснаците, които имат големи възможности в Сърбия. Включително и за неговото физическо оцеляване.
– И е спокоен за своята сигурност?
– За да го държат жив, според мен, той има неща, които те искат да вземат. И до които все още нямат достъп. Какви са те, информация ли е, някакви други активи ли, нямам идея.
– На фона на тази картина, която очертахте, ние имаме избора на новия главен прокурор. Доколко този избор е свързан с изхода от това дело?
– Подкрепата за главен прокурор за първи път много външно, ясно показа задкулисието. Да накараш академиците от БАН, ректорите от висшите учебни заведения да правят подписки в подкрепа, е голяма глупост, защото доказваш, че прокуратурата е абсолютно подчинена на специалните служби. Аз съм била прокурор. Васил Мръчков като главен прокурор издейства разследванията на прокурори да се правят от прокурори и въобще да не пипа Държавна сигурност. В тоталитарно време тогавашният главен прокурор го издейства, сега те непрекъснато ни навират в очите как прокуратурата е част от специалните служби и МВР. Ми тогава бъдете така добри да напуснете съдебната система.
– Колко противно е това преплитане…
– Да накараш ти достолепни учени и ректори на висши учебни заведения, които нямат никаква връзка нито с прокуратура, нито с главен прокурор, да се подписват, да приемат декларации, да изразяват позиция от името на академични съвети, това съм го виждала…
– … по времето на Тодор Живков…
– Всъщност, не съм го виждала. Чувала съм, чела съм за такива неща, но те са ставали преди моето раждане.
– Не мислите ли, че още по-разобличаваща беше самата процедура по избор на главен прокурор? До степен такава, че у повечето от подкрепящите го се забелязваше сковаваща неловкост.
– Аз никаква неловкост не съзрях. Смятам, че хората, ангажирани с избора му, го правят абсолютно съзнателно. По силата на това, че изпълняват партийно поръчение и ако не го изпълнят, няма да са там. Дотам се стигна, че Боян Магдалинчев, един много добър съдия в Административен съд, трябваше да застане срещу дъщеря си, която е в състава, постановил предсрочното условно освобождаване на Полфрийман.
– Той е загубил своята автономност и като личност, и като баща.
– Обръщам ви внимание на следното. Парламентарната квота, излъчена от различни политически сили, от БСП включително, гласува като един. Още когато избираха парламентарната квота, тези хора, които БСП излъчи и даде на ГЕРБ да ги избере, будеха супер подозрение, защото един от представителите на тая парламентарна квота е човек, завършил русенския университет с тройка. БСП има достатъчно много компетентни юристи, които може да излъчи във Висшия съдебен съвет, но тя не предложи нито един от тях. Нещо повече, тя даде на ГЕРБ услужливо един по-широк списък, за да може ГЕРБ да си избере. Поведението на БСП по отношение на цялата съдебна система, по отношение на специализираните структури, по отношение на измененията в наказателния процес, които са в посока на очевидно мракобесие, са изцяло продиктувани от зависимост на Корнелия Нинова. Когато те държат с факти и могат да ги извадят всеки момент, ти да проявяваш автономност по отношение на реформиране, по отношение на работа, по отношение на рискове, не можеш.
– Имате предвид Техноимпекс?
– Не само. И истории с Овчаров.
– Тя беше изненадана, че разследването за Техноимпекс Борисов е възложил на ДАНС.
– И какво е излязло от това?
– Ние не знаем какво е излязло, но…
– Нищо. Никой не говори за него.
– Не е ли ненормално политическият ти опонент да бъде разследван от тайните служби и това да минава незабелязано? Това не се ли нарича политическа полиция?
– Да. Ако помните, по време на тройната коалиция, Овчаров беше отстранен като министър и Корнелия Нинова като зам.-министър. След като отстраниха Корнелия Нинова, тя отиде в борда на Булгартабак и в борда на Пловдивския панаир. По нейно време Пловдивският панаир беше приватизиран в пълно противоречие с държавните интереси. Срещу Овчаров се водят дела. Те може да са измислени, може да са с изтекла давност, но все едно – влачат го по съдилищата. По тия дела са събирани улики и срещу Корнелия Нинова. Така че поведението й в никой случай не е на човек, който може да си позволи свободата да се бори без задна мисъл за каквото и да било.
– Тъжно заключение. Но пък е част от общата картина. Повечето хора, които са посмели да се противопоставят на Борисов, имат повдигнати обвинения. Или са се противопоставили, след като са им повдигнати обвинения. В тази роля са Прокопиев, Огнян Донев…
– Прокопиев трябва да го причислите към тези, които много искаха Борисов да дойде на власт. Много работиха 2005 г. Борисов да стане кмет на София.
– Борисов е способен да предаде всеки, независимо как му е служил и му служи. Подобна близост, каквато имаше между Борисов и Цветан Цветанов, едва ли политическият живот някога е познавал. Тук, без всякакво съмнение, има неразкрити подробности как и защо се случи. Нищо не знаем около бизнес отношенията на Цветанов с хора от тяхната партия…
– Отношенията му бяха като с убития бизнесмен Петър Христов. Който се произнасяше по това дали да се открие в Търново баничарница или не. Аз смятам, че отстраняването на Цветанов не е заради корупционни действия, а заради други, които Борисов е сметнал за нередни.
– Как виждате бъдещето на Цветан Цветанов?
– Мисля, че Цветан Цветанов ще залезе. Въобще не смятам, че от Цветан Цветанов ще се появи някаква опозиция на ГЕРБ или че тия, дето са на Цветан Цветанов хората в ГЕРБ, ще започнат да се съпротивляват. Те са дълбоки конформисти като по-голямата част от българите.
– Споменаваме го само като много ниска жертва.
– Аз не знам дали е жертва. Борисов го употребява в един период от време, спира да му е потребен, по-скоро започва да му пречи или още по-скоро – да го застрашава, отстранява го. Като кърпичка за еднократна употреба.
– И нищо лошо няма да му се случи?
– Не.
– Заслужаваше да бъде разплетена тази история с апартамент гейт, защото прилича на активно мероприятие и защото послужи на Борисов за някакъв нов имидж като на някакъв антикорупционен борец.
– Аз смятам, че българите не вярват, че Борисов е антикорупционен борец. Те го подкрепят, защото българите не отричат корупцията. Българите в много голямата си част желаят да участват в корупцията. Участват с удоволствие. Те не считат, че поведението на Цветанов, на Цецка и пр., сдобили се с апартаменти, е нещо нередно. Голямата част, огромната част от българите смятат, че това е в реда на нещата. Ако някой не прави това, те го смятат за глупав. Общо взето, Ботев има достатъчно ясна позиция, която е валидна и в наши дни: „Свестните у нас считат за луди.“ Слагат се на тези, от които могат да имат изгода, а презират умните и четящите. В изборите предпочитат хора, които са като тях. И това по някакъв начин им дава самочувствие.
– Мисля, че вие като политически деец сте много разочарована от качествата на материала.
– Да. Да. И смятам, че нападките срещу Иво Христов бяха проява на изключително лицемерие. Българинът повече държи да е тарикат, отколкото начетен. Да е някой, който може да работи подмолно, предателски… Между другото, намерих едно много интересно съчинение на Стоян Михайловски – „Психофизиология на държавното разбойничество в България“, написано преди началото на миналия век. Според Михайловски, преди падането ни под турско робство, българските управници така варварски са управлявали своя народ, че българите започнали да помагат на турците да ни завладеят, смятайки, че ще се освободят от своите тирани. След като турците завладяват България, тираните, бившите велможи, първи приемат исляма. Това е написано от Стоян Михайловски, автор на химна „Върви, народе възродени“.
– Това съвсем огорчава. Дори мисълта, че би могло да е вярно, много комплексира.
– В последните години, когато започнаха да ми правят комплименти, срещайки ме на улицата, аз им казвам, че нямам нужда от фенове. Аз съм напреднала с възрастта. Да ми обясняват каква съм хубавица от позицията на почти шейсетте ми години, е много излишно. Аз искам да видя последователи. Ако имате нещо да ми кажете, съблечете се по екипи и слезте на игрището. Иначе аз съм сама на дансинга и ви забавлявам, подобно на Лепа Брена, а вие ми ръкопляскате от седалките.
– Какво стана с вашите структури?
– Нашите структури се борят в условията на пълно безпаричие, в условията на една огромна преса, но ще работим, докато можем.
– В тази картина – сто процента мрак, прозира катастрофа. Допускам, че вече някакви съвсем дребни обстоятелства могат да я отключат.
– Преди две седмици, освен че българският национален отбор загуби с шест на нула от Англия, стана и расистки скандал. Само преди една година Боби Михайлов спечели президентския пост на Футболния съюз с огромно мнозинство. Признание, че делата на съюза вървят повече от добре. Властта също го подкрепи в лицето на министъра на спорта. Значи не е искала да чуе и да види, че българският футбол е в окаяно положение. Както не иска да признае, че ситуацията в България е като ситуацията във футбола. Кога ще дойде събитие, което ще бъде аналогично на нашия мач с Англия, за да се види докъде сме стигнали с нищетата, аз не знам, но то не е далеч. На сегашните избори ГЕРБ отново е тотално признат. В същото време чувам оплаквания от хора, които, потърсили услуга от някоя общинска администрация или от държавната, са се сблъскали с тотално безпросветни служители. А те са такива, защото са активисти на управляващата партия и са назначени в знак на благодарност, че са организирали вота. На какво се надяваме? Ние ще започнем да се пробиваме при всеки проблем, защото хората, които би трябвало да го решат, няма да могат. Няма никакво значение дали ще е наводнение или някакво друго природно бедствие, или ще е финансова криза, защото всъщност царят е гол.
– Избира верните, вместо способните.
– Кой ще е тоя, който от руините ще трябва да почва наново? Няма как да направиш български футбол, ако българите не могат или не искат да го играят. Това, отнесено към държавата, означава, че те не искат услугите, които държавата предлага, да са качествени, леки, достъпни, да ни улесняват живота. Ние не искаме да си улесним живота. Искаме да го затрудним. Защо говорим за провален елит? Защото това в парламента е състоянието на нацията. Ако вие виждате някакъв уродлив парламент, знайте, че така изглежда и масата в очите на тия, които са отвън. Българите си търсят виновника. Те трябва да спрат да си го търсят и ако не спрат, съдбата ще ги накара да спрат. Как, кога, аз не съм Ванга.
– Искам да помоля за милост.
– Не, няма милост.
– И за онези възрастни хора, безкрайно уморени и изтощени, с капитулирали възможности да се борят за каквото и да е?
– Ако Мойсей беше милостив, едва ли щеше 40 години да води народа си през пустинята, за да го въведе в Обетованата земя обновен. Когато условията на средата са безмилостни, оцелява, който разбира проблема, който прави действия, които ще му помогнат да го реши. А не да откажеш да разбираш проблема, в който си, и да правиш действия, които абсолютно закопават нацията. Затова аз казвам, че не може да има милост. Съдбата ще бъде безмилостна към нас. Съдбата ще бъде безмилостна към нас и ще ни занули, ако ние продължим да правим толкова глупости в свой ущърб. Бях в Северозападна България. Там ДПС е вече първа писта. В последните евроизбори ДПС е първа политическа сила в Грамада, Димово, втора политическа сила в Белоградчик. ДПС вади мандат от Видинския регион. Каква турска общност има там? ДПС купува и българи. И когато един мой приятел ми каза, че забелязал, няма да кажа в кой град, учители да се продават на ДПС, и помислил, че не е възможно, че нещо бърка, жена му, която е директор на училище, му казала: не бъркаш, не ни надценявай. Това е нашето падение. Ние нямаме идея, че свободата и националното достойнство са онова, което правят човеците човеци. Аз като политик нямам рецепта. Нямам рецепта какво да направим, за да може българинът да разбере, че свободата и националното достойнство правят човека човек.
31 октомври 2019 г.