Преди 52 години, на 19 ноември 1967 г., Владимир Башев си отива в автомобилна катастрофа. На 32 години той вече е признат автор на 7 стихосбирки, на публицистика и критика, преводи, текстове за песни, либрета. Творчеството му е мощна антена за проблемите на големия град, за тревогите от стремителната скорост на информацията, идеологията, науката…
Но Владимир Башев е и поет на любовта. Кой не знае „Обещание“: Не помня беше ли красива./ Понякога/ от близостта/ очите губят свойта сила/ да виждат зримите неща./ Аз само те усещах/ в тънки/ и доверчиви рамена,/ погубвах/ устните ти звънки,/ приемах/ твойта топлина/ и две изящни,/ две горещи/ ръце,/ родени за криле,/ трепереха на мойте плещи/ и обещаваха небе.
Продължаваме да се убеждаваме в това: големият читателски интерес към „Искам да те нарисувам…“ („Кралица Маб“, 2015) предизвика появата тези дни на ново едноименно издание на „Хемус груп“. Рисунките в изданието – нервни и изящни – са на акад. Румен Скорчев (1932-2015). Съпругата му Ели Скорчева припомни убеждението на големия майстор, че „рисунката е поезията в изобразителното изкуство“.
Наградата „Владимир Башев“ за поети до 32-годишна възраст се присъжда от 1969 г. насам – и може би е най-дълголетната литературна награда у нас. Днес тя се връчва от НДФ „13 века България“ и Националния литературен музей. Тази година я получи Иван Ланджев за стихосбирката си „Ти, непрестанна новина“ („Жанет 45“, 2018). Така той се нареди в компанията на поети, като Калин Донков, Виктор Самуилов, Георги Борисов, Добромир Тонев, Златомир Златанов, Бойко Ламбовски… – прочее, кои точно са получавали наградата, можем да научим от съставеното от Мариана Кирова и публикувано от Националния литературен музей издание „Поетично ателие“, което съдържа стихове на 30 поети, удостоени с наградата „Владимир Башев“.
За да може Владимир Башев и днес да задава в упор въпроса си: „Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени“, изключителни приноси има проф. Вера Ганчева. А тя му дава отговори през бариерите на времето.