През месец октомври в Баня Старинна – Пловдив, беше открита инсталацията „И ангелите ходят на баня“ на Мария Джелебова – фотограф-художник, и керамичката Силвия Митовска. Представянето на този проект в потока на многобройните визуални прояви в Пловдив се превърна в събитие благодарение на интересното концептуално решение, както и на успешната му практическа реализация. Опорните точки на този безспорен авторски успех са изградени от съчетанието на два основни компонента: сложната метафорика, която Мария Джелебова вгражда във фотографския образ, както и дискретната, но много добре овладяна съвременна технология, използвана при пластическата реализация на инсталацията. Тъй като авторските проекти, които осъществява през последните години Мария Джелебова, очертават линията на едно артистично направление, което не се среща често в реализациите на съвременните ни творци, опитът за очертаване на особеностите на тази художествена стратегия заслужава специално внимание. В случая не е маловажно да се спомене, че медията е фотографията, но начинът, по който авторката осъществява своите художествени послания, позволява да посочим принципи, които са валидни и за останалите видове артистични визуализации.
Подчертавам фотографията като визуална практика не с оглед да защитавам равнопоставеността на този вид изкуство сред другите (нагласа, която, според мен, все още далеч не е преодоляна у нас), а по-скоро да обърна внимание върху една нейна особеност, която тя (фотографията) реализира без усилие предвид техническата си предопределеност (за някои обремененост) – лекотата, с която фотографският образ ни среща с конкретната предметност. Основната част от художествена продукция на Мария Джелебова ни среща именно с такава предметност. Бих добавил, и с баналност на избора, доколкото става дума за цветя, плодове, различни вещи, като географска карта, шахматни фигури, кутии и пр. – все предмети за ежедневна употреба, тривиално присъстващи в ежедневието ни. Конкретната среща с тази предметност обаче ни грабва с една непреодолима привлекателност, в която обичайното и познатото изведнъж изчезват, за да бъдат заменени от визуализирането на промени, които унищожават именно тяхната несъмнена обикновеност. В конкретиката на предмета Мария Джелебова е инжектирала антидота на тривиалността и това променя изцяло визията на изображението. Без съмнение, това усилие може да бъде наречена „авторско присъствие“ и с тази констатация да приключим въпроса за индивидуалните характеристики на художествената изява. Това обаче не отменя по-интересното питане: как се реализира тази интервенция и промяна в обичайния предметен нàглед.
Очевидно става дума за интерпретация, но това е интерпретация, която променя посоката и обръща посоката на кода, с помощта на който се разчита визуалният образ. Зрителят тръгва от обичайния обект, но постепенно установява в серийно заснети кадри доловими, де/градиращи промени, които постепенно компрометират категоричността на предмета и неговата тривиалност. В едни от случаите той установява, че неговата стабилна баналност (на предмета) се руши, разяждана от тленност и развала, в други е свидетел на неочаквани мутации. Така светът на обичайното става друг: цветето в контекста на сълзливото заглавие „Цветята на малката Ида“ изчезва, за да придобие застрашителното излъчване на извънземен хищен организъм; преди да се стопи, нажежената шахматна фигура сияе с губителната светлина на вулканична лава, а сред сухите листа на така обичаните есенни хербарии се мержелее съсухреният силует на земноводна твар… Различното направление, в което отвеждат визуалните интерпретации на Мария Джелебова, има подчертано изведена и ясна посока – това е другостта на обичайния свят, който, освен своята застинала праволинейна яснота, притежава загадъчни измерения и неочаквана екзистенциална дълбочина.
Ако в проектите на Мария Джелебова, реализирани преди последния в Баня Старинна, долавяме авторовата стратегия, свързана със смяна на посоката на четене на визуалния код, то в проекта „И ангелите ходят на баня“ е налице друго концептуално усилие. На пръв поглед, парадоксално назованата инсталацията е пределно обичайна – няколко фотографски пана с голям формат и приглушено осветление, концентрирано върху тяхната монохромна повърхност. Разчитането на образите в тези фотографии обаче постепенно разкрива чертите на едно пре-образяване, засягащо не толкова визуалните измерения на заснетите обекти, колкото техните функционални характеристики. Авторката реализира своя интерпретационен потенциал и променя тези характеристики, заставяйки ги да говорят в неочакван контекст; така извежда едно общо внушение, което потапя зрителя в необичайния свят на ангелското и човешкото присъствие.
Обществената баня:
От античността до ден днешен, това е важно място за социални срещи и контакти. Банята е уникална от гледна точка на изискванията, които поставя пред своите посетители; в нея обикновено властва разделението мъже – жени, но има и унифициращи императиви. Един от основните – хората в банята са без дрехи и това ги уеднаквява; те загубват своите привнесени белези и аксесоари, които говорят за социалния им статус; остават различими единствено в своите физически дадености.
Голотата:
В обществената баня пада бариерата на срама от самата голота (всички са голи). Хората са уеднаквени в едно безметежно състояние, сходно на пребиваването им в Едем, когато все още не са вкусили от забранения плод (срамът идва след това). Затова голотата в банята е добродетел; тя свързва хората по особен съзаклятнически начин в малка общност, където допирът е позволен, разговорът начева без формалности, а фамилиарността е обща нагласа. Осъзнаваната различност на тези, които са вътре, е феномен за групова социална идентификация спрямо онова, което е навън – многоликата облечена тълпа.
Атмосферата:
Мъгла и пара, шум на течаща вода, екот на хор от неразбираеми гласове, пръски на вода нарушават пространствената перспектива и забулват реалните измерения на помещенията – те стават безкрайни. Стълпотворението на голите тела е множество от мъгляви силуети. Загубили очевидността на плътската си тежест, те се провиждат като прозирни, безтелесни духове, които населяват и изпълват с пулсации особената призрачна атмосфера на банята – това последно убежище на тайнствени очистителни практики, на гаснещи ритуали и избледняващи мистерии. В банята, където изцъклената категоричност на материалния свят е замъглена, а обстановката е призрачно разлюляна, изтънява преградата между материалното и невидимото (а и непознатото) – онова място, където обикновено човекът разполага своите съкровени догадки за сакралната неразбираемост на извънчовешките промисли за идеалното.
В тази интерпретативна оптика появата на ангели в банята сякаш изглежда предопределено. Според ангелологията, всеки си има ангел, но според статистиката, заета с изследване на социалните йерархии, не всеки си има баня. Затова са обществените бани и ако шумното човешко присъствие там не секва, то това вероятно е и мястото, където можем да се надяваме на среща с тях… Тук, разбира се, не можем да очакваме провождане на императивните откровения на божественото, реализирани чрез драматично ангелско явяване, нито пък изпълнението на наказателни функции от страна на небесното войнство. Банята е лишена от характеристиката на една възвишеност, в която би се вписала пророческа, съдбовна среща, възвестяваща заветни истини, определящи пътя на човека. По-скоро обратното – тя е място на подчертано телесна практика; но това е практика и на съвместното общуване, където бариерите на социалните роли и йерархии са изчезнали, за да остане само голото (в буквалния смисъл) присъствие на човека. В това състояние на голота (донякъде стадност) и уязвимост, вероятно идеалният ангелски свят също неведомо откликва. Една от допустимите ангелски характеристики – да имат човешки облик и форма, поради което са в долния регистър на небесната йерархия, вероятно ги приближава най-леко до телесния, материалния свят, а ангелското им присъствие нежно и невидимо сваля оковите на предразсъдъци и съсловни граници. Затова банята е средищното място, където тази среща се реализира най-леко. С други думи, двете сфери – земната и божествената, са тук и присъстват – всяка в себе си, но същевременно откликващи една спрямо друга, неразривно преплетени и непреодолимо различни.
Мария Джелебова ни показва ангелския свят по неочакван начин, какъвто липсва в огромното количество традиционно ориентирани и хилядолетно интерпретирани образи. Вероятно голият, уеднаквен човек си ги представя така – голи, уеднаквени малки фигурки – популярни и масово разпространени – все пак, ангелите са вездесъщи. Същевременно техния свят е дистанциран от нас – голямоформатните фотографски пана в монохромна гама ни срещат с небесната йерархия, изпълваща пространство без граници. Тяхната мълчалива неподвижност и еднаквост не предлага решения на нашите проблеми – те ни ги показват, макар и от други селения, защото именно така ангелите изпълняват своята основна мисия – да бъдат възвестители, а не изпълнители на нашите желания. За да докоснем тяхната възвишеност, трябва да извървим непосилен път, обути в изящната белота и крехкостта на невъзможни атрибути. Налъми (каква груба дума!), изработени от фин порцелан с излъчването на скъпоценна материя (автор Силвия Митовска), са пръснати върху стените нависоко и водят нагоре. Тяхното присъствие примамливо сочи възможността за вертикално устремяване – към освобождаване от телесното и стремеж за докосване до възвишеността на идеала.
Баня, вода, налъми, от една страна, ангели, пазители на идеалните човешки въжделения, от друга – тривиалността на обичайния предмет или ситуация се променя, изведена в стилистиката на възвишена символика, както и обратното – идеалното се представя чрез образните характеристики на популярната предметност. Това преливане, разменяне на роли и преобразени състояния убедително внушава, че идеалното не може без материалното, както и обратното. Но тази очевидност е изведена със забележителен художествен език, в който обозначителите на тези различни състояния са сменили местата си.
В допълнение, финесът, образната и колоритната пестеливост на фотографията дисциплинира неспокойната експозиционна повърхност на баня Старинна, въдворявайки една загадъчност, която преобразява и цялостния пространствен обем. И за да бъде усещането за допира между различните измерения на земното и възвишеното буквално потвърдено, в няколко от фотографиите на Мария Джелебова се вижда тайнствено, но истинско (!) движение*. Сред застиналите ангелски изображения за миг се появява и след това изчезва бледо привидение (ангел или човек?), което стъписва зрителските възприятия със своята мимолетност и кара зрителя отново и отново да изследва повърхността на фотографските пана. Този внимателно премислен и дискретно въведен акцент допълва усещането за едно магическа среща, в която пространството и светлината, освен хипнотичното оптическо въздействие, разколебават закостенелия житейски рационализъм. Така инсталацията „И ангелите ходят на баня“ на Мария Джелебова придобива екзистенциална дълбочина, напомняйки за прелестната необяснимост и несекваща парадоксалност на света, който е в нас и около нас…
–-
* Става дума за употреба на лентикулярна технология, при която различни изображения се визуализират при смяна на ъгъла на наблюдение.
