Докато изборът на Олга Токарчук за носителка на Нобеловата награда за 2018 г. се приема радушно от всички в Швеция, то изборът на Петер Хандке, носител на наградата за тази година, предизвика дебати в кралството.
На страниците на в. Експресен шведският поет Малте Першон критикува стандартния отговор на Шведската академия: “Не правим политическа оценка“. Според Першон, австрийският автор е поставил личността и думите си в услуга на сръбската националистическа диктатура и е омаловажил военните ѝ престъпления. “Дали това, което е незначително в Стокхолм, е незначително и в Сараево и Сребреница?“ пита Першон по повод словото, което Хандке държи на погребението на Милoшевич през 2006 г.
Писателят Юханес Анюру (бел.ред. – виж в. „К” от 26 юли т.г.) споделя в обширна статия за в. Йотеборш-Постен, че Шведската академия продължава да “настоява за пълното разграничаване между автор и творба“. Възможно ли е “никой от членовете й да няма мюсюлмани в своята интимна среда: те живеят в Европа, която отново мечтае да изгони точно мюсюлманите“, пише Анюру, имайки предвид босненските жертви на вoйната в бивша Югославия.
На страниците на същия вестник писателят Стив Сем-Сандберг пише, че е наясно с “ужасяващите и отдалечени от действителността” твърдения на Хандке – и по никакъв начин не иска да извини. Той смята, че не е необходимо да се осъжда цялостното творчество на един автор заради личното му мнение. Същевременно подчертава, че всяко произведение трябва да се разбира и чете в контекста на цялото творчество на писателя. Според Сем-Сандберг това не е въпрос на уважение към литературата и нейната автономност, основано на убеждението, че тя може да бъде нещо по-голямо от израз на облечена в думи идеология.
Миналата година Шведската академия взе решение да включи петима външни експерти към Нобеловия комитет, вземащ решение кой да получи Нобеловата награда за литература. Ребека Шерде, литературен критик, един от петимата външни експерти към Нобеловия комитет и сътрудник на в. Дагенс Нюхетер, пише на страниците му: “Когато даваме наградата на Хандке, твърдим, че задачата на литературата е различна от това да потвърждава и възпроизвежда това, което значителна част от обществото смята за морално правилно”.
Пак там литературоведът Ингрид Елам пише, че една награда съществува, както и литературният текст, в определен контекст. Тя се връчва “тук и сега, не на една камара книги, а на човек. Тя почита литературата, но в същото време легитимира лауреата във времето, в което се четат произведенията му”.
На 2 декември т.г. стана ясно, че двама от външните експерти към Нобеловия комитет, Кристофер Леандоер и Гун-Брит Сундстрьом, го напускат. Сундстрьом заявява на страниците на в. Дагенс Нюхетер, че една от причините е Хандке: “Изборът на лауреата за 2019 година означава не само избор на творчество, но и се тълкува, както в Академията, така и извън нея, като позиция в полза на възгледа, че литературата е над политиката. Тази идеологическа позиция не е моя”.
Всяка година от 1988 г. насам училището в Ринкебю (предградие, южно от Стокхолм) ангажира учениците в проект, който цели те да се запознаят с произведенията на лауреата на Нобеловата награда по литература за съответната година. Носителят на наградата е поканен да посети училището. Тази година обаче след критиката, отправена към Шведската академия заради избора на Петер Хандке, покана да посети училището е отправена само към Олга Токарчук.
Гунила Лундгрен, писател и основател на Нобел Ринкебю, казва в интервю за шведската обществена телевизия SVT, че учениците са чели произведения и от двамата писатели и са писали за тях. Тя не иска обаче да ги въвлича в дебата около Хандке и подчертава, че за децата е трудно да вземат отношение по въпроса. Лундгрен също така се опасява, че има риск от протести във връзка с евентуално посещение на Хандке. На 4 декември т.г. се разбра, че и Олга Токарчук няма да посети училището.
Стокхолм
