Кръглата маса „Устойчиво развитие на българската филмова индустрия” се проведе на 27 ноември в Университета за национално и световно стопанство. Тя бе организирана от Центъра за аудиовизуална политика и медийни изследвания в УНСС и Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”. Започна с едноминутно мълчание в памет на Стефан Данаилов.
Водеща бе д-р Диана Андреева-Попйорданова – преподавател в УНСС и директор на „Обсерватория по икономика на културата”. Тя въведе присъстващите в проблематиката с думите: „За следващата година финансирането на българската филмова индустрия представлява едва 4% от бюджета на Министерството на културата. Поради огромния дефицит в Българската национална телевизия и по линия на Закона за радиото и телевизията, българската филмова индустрия няма да може да разчита на увеличение на средствата. Сравнението с други европейски държави показва, че алтернативните източници на финансиране, фондова система от типа фонд „Кино”, както и смесването на пропазарни източници с отчисления, водят до бурно развитие на филмовата индустрия. Като цяло, за фонд „Култура” у нас има 15 източници за финансиране, но само един от тях функционира – публичната субсидия”. Няколко пъти водещата настоя за академичен тон на кръглата маса.
Продуцентите Росица Вълканова и Галина Тонева, участници в работната група по Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за филмовата индустрия, а Вълканова я напусна наскоро в знак на протест, обясниха вкарването в ЗФИ на нова схема – за възвръщане на разходи, т. нар. стимули за чуждите продукции, снимащи у нас. След като проектът е предаден и два пъти отхвърлян от Министерството на финансите, работната група внесе две писма до министър Боил Банев, подписани от около 170 кинематографисти. На кръглата маса стана ясно, че ще има най-сетне среща с министъра. Според Александър Донев, някогашен директор на НФЦ, във филмовата общност има няколко кръга на знанието: тесен, в който всички знаят всичко, среден – в който са подочули нещо, и широк, в който никой не знае нищо. Ето защо за него бе важно да получи уверение от представителите на МК, дошли на кръглата маса, че по законодателните промени – по Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия и по Правилника за приложението на закона за филмовата индустрия (ППЗФИ) – ще има ли реално обществено обсъждане и тяхната съдба няма да се реши само в работните групи. Представителите на МК го увериха, че в момента текат процедури и че фазата на общественото обсъждане все още не е започнала.
Юристката на МК Меглена Кацарова повтаряше като мантра, че проектозаконът е в процес на административна процедура. Тоест, не се знае дали и кога ще бъде приет, но бе обяснено, че във всички случаи ще бъде заедно с новата схема. Продуцентът Георги Чолаков каза: „Имаме устойчиво недофинансиране” и нарече проектозакона лобистки. Председателят на Съюза на българските филмови дейци Милко Лазаров реагира по този повод, като каза: „Ние ще бъдем смокиновия лист за стимулите. Огромно благодаря на колегите от работните групи”.
Присъстващ на кръглата маса представител на АБРО (Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори) поиска асоциацията му да бъде включена в работната група по промените в Закона за филмовата индустрия. Но срещу желанието имаше възражения, че нямат право да ползват държавна помощ за бизнес; че аудиовизуалният им продукт в сравнение с филма е като филийка с червен пипер на фона на сандвич с риба тон; освен това, се явяват монополист по линията на производство на продукт. В същото време, както отбеляза Виктор Божинов – председател на управителния съвет на „Филмаутор”, само БНТ и никой член на АБРО не плаща авторски възнаграждения за повторен показ и нямат договор с организацията, защитаваща авторските права на артистите. Божинов говори и за това, че бизнесът на кабелните оператори се развива добре с ръст на приходите от 18 процента. Ето защо от „Филмаутор” предлагат тарифа за препредаване, която да е 33 стотинки на абонат на месец, което отговаря на европейската практика. В Румъния, например, тамошният „Филмаутор” е събрал от препредаване 5 млн. евро преди две години, а тази година – 8 млн. евро.
Кръглата маса бе полезна, защото се изясниха позиции. Ще чакаме.
