Вестник „К” се появи почти на шега. След като банкерът-филантроп присвои главата на вестник „Култура”, а сега нахално присвоява и целия му архив, той реши да усвои и естетическото пространство на вестника, да се намести на една чужда територия, в продължение на години създавана и облагородявана от хора, верни на кауза, различна от неговата.
Банкерът-филантроп реши, че заедно с главата на вестника, автоматически ще получи и всички активи на старото издание, ще се окаже господарят и носителят на културния авторитет, който вестникът в продължение на десетилетия е градил. Така да се каже, ще получи по наследство правото да налага онези културни йерархии, които хората, работещи в „Култура” и за „Култура”, благодарение на капацитета и таланта си, са си извоювали. Тоест, случи се едно рейдърско овладяване на чужд символически капитал под законова форма.
Ето тогава се появи идеята за вестник „К”. Не за друго, а за да не се даде възможност на узурпаторите да се разположат на нашия терен безпрепятствено и да употребят максимално всичко, постигнато и принадлежащо на вестника.
И мисля, че успяхме. Успяхме да покажем кой е оригиналът и кой е ерзацът. Успяхме да не позволим да завземат цялата ни територия, да се наместят в нея и като едни невинни собственици от наше име да законодателстват… Тази година и половина от съществуването на „К”, разбира се, беше много мъчителна – най-вече по отношение на финансовото осигуряване на вестника. Защото банкерът-филантроп направи всичко възможно да затвори пътищата ни към институции, които биха могли да ни помогнат. Но, така или иначе, година и половина оцеляхме. И това беше време, в което доказахме как може и трябва да се прави издание за култура.
Тук умишлено пропускам всички обстоятелства, свързани с променената културна ситуация, с нечовешкото разгръщане на социалните мрежи, довело до изчезването на идеята за авторитет, за йерархия на терена на изкуствата. Защото там, на този терен, няма равни по условие, има белязани – от Бог, природа или нещо друго, знае ли човек какво… Но това е тема за друг разговор.
А при нас какво се случи? Случи се това, че, в крайна сметка, липсата на пари ни пречупи, тоест, банкерът-филантроп победи. Но, изкушавам се да мисля, че символическата победа е наша. Защото се видя разликата – между автентичността на екипа, който правеше „Култура”, по-късно „К”, и вторичността, посредствеността на обслужващия персонал на банкера-филантроп и изданието, което той произвежда.
Твърде възможно е сега, след края на вестник „К”, банкерът-филантроп да реши, че е получил чудесен коледен дар. Страхувам се обаче, че този дар ще се окаже не коледен, а данайски. И компанията узурпатори, както и той самият, скоро ще го почувстват. Такива действия, независимо от привидната им легитимност, не остават ненаказани.
А ние… ние направихме, каквото можахме. Който може повече, да заповяда. Тост за победата!
Копринка Червенкова
- P. S. Вероятно на моменти езикът ми е груб, но то е заради обстоятелството, че след 1 януари няма да имам терен, на който да споделям каквото и да било, най-малко срещу банкера-филантроп. Ако съм прекалила, се извинявам. На читателите, не на него.
