Несправедливо е човек да си отиде на 49. При това – талантлив, активен, честен като Цветодар. Роден във Варна, той завършва актьорско майсторство при проф. Енчо Халачев в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а през 2001 – кино- и телевизионна режисура при проф. Владислав Икономов.
Дебютира чак през 2010 с филма „HDSP: Лов на дребни хищници” – за младежките и мафиотски потайности на днешна София. В трескав дигитален микс от младежка драма, road movie и гангстерски филм, той побългарява американски клишета и ги изпълва с нова за киното ни неистовост. В ролята на трагичния мафиот Синатра „Лов на дребни хищници“ завърна на българския екран талантливия Мариан Вълев.
Вторият филм на Цветодар Марков – „Докато Ая спеше“ (2015), бе подкрепен на първата нискобюджетна сесия в Националния филмов център. Жаден да прави кино, той не се уплаши от малкото пари и го засне за две седмици. Този път обгледа обществото ни през театъра. Чрез представлението „Ричард ІІІ“ на Шекспир, обстоятелствата около предстояща постановка на „Вуйчо Ваньо“ на Чехов и перипетиите на фрустиран даровит актьор (Стефан Денолюбов), филмът разказва за провала на българския преход. Самият тръгнал от актьорството и театъра, Цветодар Марков е създал вълнуваща среда – и реална, и алегорична. Филмът получи награди.
Цветодар бе сред най-ревностните ентусиасти за промени в Закона за българската филмова индустрия и в правилника на НФЦ. Преди близо три години, заедно с Борислав Колев и Християн Ночев, публикуваха в „Култура“ безкомпромисния и умен текст „Срив в системата“ (вж. „Култура“, бр. 42 от 2015 ), който свършва така: „Излишно е да си правим илюзии, че задкулисните игри в киното ни някога ще спрат, то си е национална черта. Но поне трябва да се създадат механизми, които да ги ограничат. Защото хубавите български филми сега се създават не благодарение на системата, а въпреки нея“. Остана си глас в пустиня.
А сега и Цветодар го няма. Жалко за свестния човек, активния и безкористен гражданин, талантливия режисьор!
