100 години от рождението на акад. Любомир Желязков, създател на българската фармация
Българската академия на науките отбеляза с документална изложба 100-годишнината от рождението на бележития химик, преподавател, енциклопедист и родолюбец акад. Любомир Желязков. Експозицията, организирана от Научния архив на БАН, бе открита на 11 октомври в навечерието на юбилея на изследователя. В централната сграда на Академията бяха представени документи и снимки от неговата преподавателска дейност, изследователските му занимания и личния му живот. Акцентът на изложбата бе поставен върху делото на неговия живот – създаването и ръководенето на Научноизследователския химикофармацевтичен институт (НИХФИ), където в продължение на няколко десетилетия – от края на 40-те до началото на 90-те, се разработват и внедряват нови български лекарства, както и работата му като заместник-председател на БАН. Експозицията стана факт и благодарение на дъщерята на видния химик – историка Антонина Желязкова, която преди години дари целия архив на баща си на Научния архив на БАН, където ценните документи бяха дигитализирани.
Тази година през май бяха отбелязани и 25 години от кончината на академика, с право наричан „мозъкът на българската фармация”.
При откриването на изложбата слово произнесе един от учениците на Любомир Желязков – химикът акад. Иван Юхновски – бивш председател на БАН. Акад. Юхновски изтъкна, че като учен основател на НИХФИ, акад. Желязков създава направленията в него според най-важните социално-значими заболявания. Под негово ръководство в института се разработват уникални български технологии, които в 90% от случаите са били нови структури и оригинални патентно защитими формули.
Благодарение на разработките на ръководения от Любомир Желязков институт, още през 70-те години българската фармацевтична промишленост се нарежда на шесто място в света по производство и износ на лекарствени препарати. И досега около 85% от създадените и произвеждащите се у нас лекарства са разработка на НИХФИ.
Любомир Желязков е роден на 14 октомври 1918 г. в Свиленград. Бащата на българската фармацевтика е брат на Бинка Желязкова – първата жена кинорежисьор у нас. Двамата имат и брат Никола, който умира рано. Любомир завършва химия в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1946 г. Веднага след това започва работа по специалността си във фабрика „Булхима” – гара Костенец, и в лаборатория „Хигия” – София. А година след дипломирането си основава и НИХФИ, чийто директор е близо 20 години – от 1953 до 1972 г. Избран е за академик на БАН, бил е главен научен секретар в периода 1973 – 1977 г. и зам.-председател на Академията от 1977 до 1988 г.
От малка лаборатория във фабриката за таблетки „Галенус”, за 20 години акад. Желязков успява да развие успешно българската химикофармацевтична индустрия и да донесе огромни приходи за България от износа на лекарства. Под ръководството на акад. Желязков НИХФИ се развива като научен, иновативен и технологичен център на родната фармацевтична промишленост, успешно представяна у нас и в чужбина. Уникалността на НИХФИ се състои във факта, че в него се осъществява целият дълъг път на лекарствения препарат – от научно-техническата, икономическата и търговско-патентната информация, синтеза на активната субстанция, изготвяне на лекарствените форми, съпроводено със строг контрол за съответствие с медицинските изисквания и практиката. Даден препарат се пуска на пазара, едва след като е преминал успешно всички клинични изпитания и след като му е изготвено регистрационно досие. НИХФИ разработва технологии за производство на препарати както за хуманната и ветеринарната медицина, така и препарати за растителна защита в земеделието и горското стопанство.
Институтът се превръща в мозъчен център на мощно обединение от заводи из цялата страна – Химикофармацевтичния завод – София, „Фармация” – Дупница, Завод за антибиотици – Разград, Завод за микробиални препарати – Пещера, „Троя Фарм” – Троян, Завод за антибиотици – Разград, Фармацевтичния завод в Сандански. Акад. Желязков вярва, че няма лекарствен продукт, който не би могъл да бъде синтезиран в България от наши специалисти. Той участва в създаването и появата на пазара на много от българските аналози на известни и утвърдили се в медицинската практика лекарства, като диуретика „Фурантрил” („Лазикс”), лекарството срещу световъртеж „Цинаризин” („Стугерон”), препарата, помагащ при нарушения на паметта „Пирамем” („Ноотропил”), антидепресанта „Емовит” („Вивалан”) и много други. Активно участва при създаването на оригиналния продукт „Трибестан”, стимулиращ функциите на половата система, на болкоуспокояващото лекарство „Темпалгин”, на препарата за лечение на болести на черния дроб и на гастроентерологични заболявания „Карсил”, както и на радващия се на добър прием в чужбина оригинален български препарат транквилизатор „Темпидон”. Той създава оригинални технологии за производството на лекарството срещу сърдечна недостатъчност „Прениламин” и на слабия наркотичен аналгетик „Кодеин”.
Дълги години Любомир Желязков преподава във Висшия химико-технологичен институт, където е професор по лекарствени средства. Студентите в Химическия факултет на СУ и сега се обучават по неговия учебник – „Химия на лекарствата”. Макар да е обиколил много страни и да познава в детайли техните научни, образователни и културни постижения, които често превъзхождат българските, ученият ерудит поставя едно условие на своите деца и внуци – всички те да учат и да се реализират в България. Трите му деца – синът Георги и дъщерите Татяна и Антонина, изпълняват бащината повеля и поемат пътя на науката. И тримата се реализират в различни институти на БАН. Синът му Георги работи до пенсионирането си в Института по роботика и кибернетика. Той е един от първите у нас хардуеристи и съавтор на първия български компютър. Татяна е микробиолог и автор на изобретения в областта на патогенните микроорганизми. Най-малката дъщеря – Антонина – възпитаник на Факултета по източни езици и култури на СУ, се наложи като един от най-авторитетните историци-османисти и изследовател на Балканите. Дълги години тя работи в Института по балканистика, директор е на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия и преподава спешна антропология в Софийския университет. Утвърдена личност в правозащитните среди, особено в качеството си на защитник на правата на малцинствата в България.
