На 24 октомври Владимир Пенев триумфално посрещна 60-ия си рожден ден в Народния театър„Иван Вазов“ с „Бащата“ от Флориан Зелер, постановка Диана Добрева. Той е в трагикомичната роля на 80-годишния Андре, болен от Алцхаймер и все по-трудно общуващ със себе си и заобикалящия го малък свят. С дълга бяла брада и почти през цялото време по пижама, Владимир Пенев показа невероятно дуенде и изтръгна от многобройната публика и смях, и сълзи, и радост.
Фактът, че е извънмерно талантлив актьор, е известен дори на не гледалите го на сцена или на кино. С ролята на комисар Попов от сериала на БНТ„Под прикритие“ (2011 -2016) Владимир Пенев стана най-сетне широко популярен. В новия сезон на„Откраднат живот“ по Нова може да бъде видян като проф. Асен Цонев. Иначе, откакто завършва през 1982 актьорско майсторство в класа на проф. Николай Люцканов (с асистент Маргарита Младенова) във ВИТИЗ„Кръстьо Сарафов“,Владимир Пенев не е слизал от сцената. Играл е в пиеси на Чехов и Кокто, Шекспир и Ибсен, Дюренмат и Шафър, Молиер и Стриндберг, Йордан Йовков и КонстантинИлиев… Бил е Тузенбах в „Три сестри“, Тригорин и д-р Дорн в „Чайка“, Астров във „Вуйчо Ваньо“, Санчо Панса в „Дон Кихот“, Валмон в „Квартет“, Мъжът в „Нирвана“, Ракитин в „Месец на село“,Едгар в „Мъртвешки танц“, Диригента в„Приятно страшно“…Огромният му репертоар доказва, че може да е романтик и чудовище, несретник и рицар, циник и страдалец, трагик и комик…
В киното дебютира с образа на Христо Смирненски в „Поетът и дяволът“ (1982) на Иван Росенов. Но това се оказва фалстарт – дълго Владимир Пенев е забравен за големия екран. Появи се за кратко в „Нещо във въздуха“ (1993) на Петър Попзлатев, после – като ефектният Бердяев в „Приятелите на Емилия“(1996) на Людмил Тодоров. Чак в телевизионния филм„Пясъчен часовник“ (1999) Георги Дюлгеров му повери главната роля на Сокола –мафиот и любовник в абсурдна история за мода, престъпления и невъзможност. Силно енергиен образ – като внушение и телесно присъствие – създаде в чернобелия дебют на Явор Гърдев „Дзифт“(2008). Владимир Пенев беше онзи отвратителник, наречен Плужека. Авер на ючбунарския нехранимайко Молеца (Захари Бахаров),той гадно го натирва в затвора през 1944 (преди 9 септември). Когато през1963 онзи е освободен, Плужека вече е мустакат майор от милицията, откраднал е любимата му и иска да стъпче живота му. Чудесен е неговият физик Александър в друг дебют -„Прелюбодеяние“ (2014) на Явор Веселинов. Героят му е застаряващ чаровник, чийто син от предишен брак спи със съпругата му. И радикален, и работещ ход е изборът на Владимир Пенев за тази малко лайфстайлска роля…Разноликият актьор има и други екранни появи, но киното все още му е длъжник – очаквам негова роля в киното, която да е съответна на онези, грамадните, в театъра. А докато българските филмови режисьори се помайваха, Владимир Пенев отдаваше уникалния си топъл тембър в дублажа на много тв-сериали, сред които и „Туин Пийкс“ на Дейвид Линч.
Между ролите той чете и гледа кино като луд. И е един от най-ерудираните актьори. И е заклет пътешественик. Честито, Владо! Предизвикателствата теочакват!