Христофор Тзавелла бе една от най-големите живи македонски легенди в София – поради неговия забележителен жизнен път между няколко държави и два континента, но най-вече заради огромното фолклорно и историческо богатство от Македония, събрано и съхранено от него.
Роден през 1934 г. в с. Руля (Котас), Костурско, Гърция, той остана докрай белязан и посветен на родния свят на Югозападна Македония. Понесен през 1948 г. като дете от унищожителния вихър на Гражданската война в Гърция, съдбата му е огледало на изпитанията, връхлетели мнозинството южномакедонски българи след Втората световна война. Фигура от епохата на Студената война, неговата житейско-интелектуална траектория по държави би могла да бъде очертана многосложно и вероятно пак би била непълна: Гърция – Чехословакия – Канада – Югославия – България – Русия. Установил се след 1964 г. в София, Христофор Тзавелла през 70-те и 80-те години получава възможността да се отдаде на най-любимото. Втурва се сред наследниците на разнообразни македонски фамилии в България и записва, събира, натрупва неоценимо фолклорно и документално-историческо богатство, създава поредицата „Потомците разказват“ на БНТ, чрез фигурите на наши съвременници възкресява миналия, но и настоящия дух на Македония.
Издал няколко поетични сбирки на младини, Христофор Тзавелла в зрелите си години съставя внушителния том Образът на Русия в български народни песни от Мизия, Тракия и Македония. Оставя след себе три сборника със спомени, снимки и документи, които пресъздават делото на първия български интелектуален будител на Костурско отец Търпо Поповски, на друг костурчанин, ръководител в началото на ХХ век на структурите на ВМОРО в Атина – Лазар Киселинчев, на члена на ЦК на Главния щаб на Илинденското въстание, учителя и фотограф Анастас Лозанчев. Значителна част от тяхното съдържание е издирено лично от Тзавелла. Изданията са крайно нестандартни за нашето време, защото носят както външния облик, така и духа на българския възрожденски ХІХ век.
Предполагам, че най-голямата част от събраните от него народни умотворения и исторически документи тепърва ще бъдат публикувани. Христофор Тзавелла без съмнение е важна част от традицията, зададена ни от Димитър и Константин Миладинови, Кузман Шапкарев и Марко Цепенков.