Безкомпромисният документалист
На 31 октомври Васил Живков навърши 70. Той е един от най-безкомпромисните и смислени български документалисти.
Завършва кинорежисура във ВГИК, Москва. От 1974 до 1991 г. работи в Студия за телевизионни филми „Екран“. Филмите му не са много: „Стъргалото“ (1972), „Шешкинград” (1974), „След делото” (1979), „Там край реката» (1979), „Тигрите на океана“ и „Дни в Жеравна” (1982), „По розобер“ (1983), „Първите 20 години” (1984), “Чиста и приветлива столица“ (1985), „Каварна” (1986), „Интелигенция и преустройство“ (1987), „Благополучен случай” (1988), „Опит за биография на лицето Х“ (2015). Витални, талантливи и непокорни, фокусирани върху парливи проблеми, някои от тях са забранени от предишния режим. За щастие, „Шешкинград“ и „Благополучен случай“ му носят „Златен ритон“.
В началото на прехода той зарязва киното в името на обществената активност – от 1991 до 1998 г. е директор на Българска национална филмотека, а от 1998 до 2001 г. – на Българския културен институт в Москва. След което заживява отново с филмови проекти.
През 2006 г. дебютира в игралното кино с монументалния „Обърната елха”, създаден в съавторство с Иван Черкелов – щастлива среща между двама различни режисьори, между фикция и автентизъм. Филмът е отличен на няколко международни фестивала, включително получава престижната Специална награда на журито в Карлови Вари.
През 2015 г. най-сетне се появи дългоочакваният документален филм на Васил Живков „Опит за биография на лицето Х“, адресиран към младите. Той е и мащабен експеримент, обемащ над 70 години от съдбата на България, и личен травматичен анализ на прехода, неговите зависимости и случилото се със самите нас. Получи наградата на гилдия „Критика“ към СБФД.
Приятелю, желаем ти здраве и скоро нов филм!
