Дали в клип, рекламиращ кастинг на водещи на една телевизия, има образ, който представя жените в негативна светлина? – над това заседна да разсъждава актьорът Башар Рахал, след като преди месеци се събуди директор на университетска телевизия. Не е нужно да си жена, за да намериш отговора на този въпрос. На Рахал, който от няколко месеца е назначен от ректора на СУ за директор на университетската телевизия „Алма Матер“, му се наложи да обяснява, че е „комедиант“ и че всички разбират, че това е сарказъм. Защо обаче не всички разбраха хумора на директора-комедиант?
Бившият водещ на хазартна игра по bTV Башар Рахал забрави, че посланието понякога зависи от обществените нагласи, от контекста, в който се чете. „Скечът“ щеше да остане само евтин дебелашки хумор, ако отношението към жените у нас не се подчинява на стереотипи, които понякога имат страшни последици. Посланието в клипа се появява в година, в която има убити вече 23 жени.
Башар Рахал с охота обясняваше из студиата на телевизиите, че това е ту скеч, ту пародия, ту сарказъм. В една телевизия обясни, че е инвестирал само 50 лв. в клипа, без да очаква този ефект, а в друга – че това е велик замисъл и клипът е част от кампания, която накарала хората да чуят за телевизията.
Защо обаче от идеята му за пародия на телевизиите от 90-те години остана само циничното оглеждане на една жена отзад? Нито дрехите, нито режисьорският стол, нито дори съчетанието от бяла риза и кожена пола, нито дори токовете на обувките препращаха към модата на 90-те. Всъщност, персонажът Цвети си изглеждаше като актуална секретарка, а Рахал – като новоизлюпен бос на несъществуваща телевизионна дестинация. Бяха буквални. Тук нямаше и следа от онова време. Добре че авторът обясни идеята в последвали интервюта. А май щеше да рекламира телевизия на университета. Ще изчакам да видя как бившият лотариен водещ ще осмее един депутат, който съвместява образа си с този на издател.
Директорът-комедиант каза, че за да се позиционира телевизията, трябвало да се чува за нея. Чу се. Обаче пак не се позиционира. Защото не е ясно какво рекламира клипът. Ректорът на СУ Анастас Герджиков обясни пред bTV, че клипът е успешен, защото са се явили 1000 кандидати за кастинг. Но не каза кастинг за какви предавания. Башар Рахал цъкаше като на ротативка и броеше харесванията на клипа. В това ли се измерва успехът в университета и в телевизията? Колко лайка или колко души са се явили?
Какво продава университетът с тази реклама. Би трябвало рекламата да отведе до запомнянето на имена на предавания, а не става ясно дори на кой канал ще гледаме телевизията? Това са все въпроси, на които няма отговор. И досега телевизията нямаше собствен канал. Част от предаванията се излъчваха в програмата на БНТ. Но имаше поне опит да бъде удържан общественият характер на програмата й. Беше ясно кой носи отговорност като управителен и програмен съвет. В момента няма публична информация кой носи отговорност и кой е в тези съвети. Никой, освен ректорът, не застана с името си зад гафа на Рахал. Проблем е и „партньорството“. В клипа на Башар Рахал университетът е използван като марка, която има авторитет. Колко струва и как се влива в бюджета на университета рекламното споменаване в края на клипа на една частна телевизия и на една автобусна фирма – по случайност и тя на бивш депутат?
Единственото, което можем да извлечем като полза от нелепия хумор на гърба на жените, е начинът, по който журналистите и университетът се огледаха в този клип. Аделина Радева от „Нова тв“ обясни на новия директор, че рамката на скечовете му този път е по-различна. И това е рамката на университета. Петър Бакарджиев от bTV разказа историята на университетското радио „Алма Матер“, което дори не запази името си, а е представяно и с името на външния продуцент. Сделка, която може да е направила радиото печелившо, но отне реалната медия за студентите по журналистика. Все пак, журналистите в частните медии показаха, че не им харесва да бъдат вкарвани в стереотипи. Опитаха се да покажат, че им е додеяло от кастинги, от актьорлък вместо журналистика. Дали обаче клипът не показа промяна и в университета. Дали ще се налага да избираме кое е по-важно да държим далеч от търговски калкулации – високата стойност на образователните или на медийните услуги? А може би те никак не се различават и трябва да бъдат еднакво добре защитавани.
От Рахал и хората, оставащи без име засега в съветите на телевизията му, зависи дали ще се появи още една медия, наричаща се обществена по програмна заявка, в която журналистиката ще е заменена с шоупрограма, правена като за 50 лв.
