Баща ми е дете, което пие бира./ Той нищо не чете. И нищо не разбира./ Така върви – с каскет, с бастун и със усмивка./ Със нищо незает. Завинаги в почивка./ Не помни нищо вече – побоища...
Баща ми е дете, което пие бира./ Той нищо не чете. И нищо не разбира./ Така върви – с каскет, с бастун и със усмивка./ Със нищо незает. Завинаги в почивка./ Не помни нищо вече – побоища...
Сред най-надарените поети и най-играните у нас драматурзи, Иван Радоев е посрещнат от т.нар. социалистическа критика с разгромяваща дискусия. През 1953 година стихосбирката му „Пролетно разсъмване” е...
Поетите не забелязват, че когато пишат, предричат съдбата си. И с Малина е така. Тя остави ябълките, стиховете, децата и приятелите си – и ненадейно се пресели. Но тя остави тук и книгите си и...
Малко бяха мъжките години на поета Христо Банковски – 37. Той прекъсна своите римувани сънища сам, най-неочаквано за всички, които го познавахме. Защото Банчо, както го наричахме, се оказа не само...
Ровейки сред листове и папки в шкафове и чекмеджета, попаднах на програмата на пиесата ми „Полегати дъждове”, поставена от Илия Добрев в Ямболския театър през 1979 година. Спомних си ония млади...