Отдавна получих писмото ти, в което разказваш за своя приятел, с когото като че ли сте позагубили връзка. Едва днес обаче намирам време да ти отговоря. Знаеш, че ми е трудно да не бъда зает:...
Непубликувани фрагменти
Като малък все не ми вървеше да участвам в групи. Гледах постоянно как децата от махалата или класа само за няколко дена се подушват по някакъв начин, обикалят се, оглеждат се, отъркват се едно в...
#bodytype
Плачете за себе си, момичета, няма кой друг да плаче за телата ви, тези несъвършени белези, които сте обречени да гледате всеки ден в огледалото, да се питате какво още трябва да направя, за да...
Две миниатюри
Почти басня Добре й беше на котката вкъщи. Грижеха се за нея като за котка. Обаче започна да се заглежда в паничката на кучето. Храната в нея, разбира се, беше различна – като за куче. И котката...
Две размишления върху Цветан Тодоров – II
От релационен морален индивидуализъм към универсализма на идеологията на хуманизма (Продължение от миналия брой) «Недовършената градина»[1] разгръща проблематиката на хуманизма в дълбочина, като...
Две размишления върху Цветан Тодоров – I
От релационен морален индивидуализъм към универсализма на идеологията на хуманизма I. Макар често да остава извън вниманието, «На предела»[1] е възлова книга в интелектуалната биография на Цветан...
Три нови нравствени писма до Луцилий
I. VASILIVS SVO LVCILIO SALVTEM[1] Вчера пак срещнах един стар познат, скъпи Луцилий, който искрено се изненада, че съм се посветил на теб, а не на работата, за която учих усърдно последните години...
Българската литература: отвъд световното в глобалното
Метафора Преди време започнах да пиша разказ, но така и не го довърших. Започваше приблизително така: Привечер. Млада жена стои пред прозореца на апартамента си на дванайсетия етаж. Градът се...