За втори път се сбогуваме с вестник Култура. Би трябвало да е по-лесно, но всяка раздяла е драматична по своему. Този път окончателно изгубваме един от последните анклави на духовен живот в нашето...
Тост за победата!
Вестник „К” се появи почти на шега. След като банкерът-филантроп присвои главата на вестник „Култура”, а сега нахално присвоява и целия му архив, той реши да усвои и естетическото пространство на...
Горчиво
Пиша в този последен брой като наблюдател – театралния наблюдател на „К“. Да, отдавна се занимавам с театрална критика толкова, че някои я имат за единствения ми занаят. Аз съм обаче философ и...
Телевизията не винаги е била скучна
Обичах да правя това през седмицата – да събирам телевизия! Това са скучни занимания, скуката понякога е удоволствие. Размествах предаванията, подреждах ги, архивирах повтарящите се диалози, лица...
Тъжно е да затваряш вестник.
Спомням си последния брой на „Les lettres françaises”, вестника на Луи Арагон още от антихитлеристката борба. Заглавието на първа беше „Как умира един вестник”. Рисунки на Пикасо, Шагал...
(К) раят на една идея за култура
Вестник „К” живя кратко, но достойно. Това беше единствената истински независима медия в България. Вестникът не зависеше нито от политическата власт в страната, нито от опозицията, нито от...
Временно търсете вестник „К“ между редовете!
Дано не изглежда самолюбиво, че ще вляза в този текст – за втория, окончателен засега, финал на вестник „Култура”, чрез себе си. Но знаци за предстоящи медийни бедствия се появиха още преди три...
Архитектурната критика умря, да живее архитектурната критика
През 2007 големият американски архитектурен критик (всъщност, последната жива легенда на съвременната архитектурна критика) Пол Голдбъргър изнася една от най-известните си лекции в университета в...
Дублирай!
През 60-те Дебор написа в „Общество на спектакъла”, че цялата реалност е заменена със символи и знаци, които не са нейни посредници, дори измамни; не са носители на никакъв смисъл, нито дори целят да...
Последната колонка
Това е последната ми колонка. В нея исках да пиша за прелестната книжка „Коледата на едно дете в Уелс“ от Дилън Томас (превод от английски Александър Шурбанов за „Лист“), за полезните и безполезните...