Имам особено любима книга и си давам сметка, че все по-често говоря за нея при най-различни случаи. Книгата е “Повелителят на мухите” от Уилям Голдинг и е написана по действителен случай. В нея се разказва за голяма група деца, които попадат на самотен остров след катастрофа на самолет. След първоначалния шок, децата за кратко се чувстват като в рай. Постепенно това чисто ново общество излъчва своите двама главатари, които изпадат в непримиримо съперничество, водещо до оформянето на две враждуващи групи. Отношенията деградират до първобитни, дивашки, след като едната група открива блато и децата покриват лицата си с калта от него. Скрити зад тези своеобразни маски, те се превръщат в освирепели убийци… Анонимността дава неограничени права, без да са необходими обяснения.
Получи се дълъг увод, за да достигна до Банкси. Имам нужда от още малко обаче. Ще се спра и на въпроса “кой съм аз, че си позволявам да коментирам толкова известен артист като Банкси?”. Моето основание е, че съм също артист. Далеч не толкова популярен, но пък с опит и постижения, от които съм горд. Но поставям на много високо ниво независимостта на изкуството, към което се стремя. С голяма част от проектите ми – текстове, илюстрации или филми, винаги съм се чувствал близо до “улицата”. Смесвам смело различни материали и ползвам колажа, когато рисувам; режисирам по усет, не академично, ползвайки емпатията като основен инструмент. В крайна сметка, превръщам всичко, което правя, във форма на бунт срещу посредствеността и липсата на лична позиция.
От друга страна, работя в рекламата от над 15 години – това е лъскав, деформиран свят, в който млякото тече на бавни и красиви вълни, а хората са винаги с идеални коси и кожа.
Аз съм шизофренен артист – поставен между бунта и продажбите.
Ето, ето… стигам до Банкси… Заради всичко, което написах по-горе, съм и особено чувствителен към искрените артисти, към уличното изкуство – било то музика, цирк или театър, танци и импровизации, включително тагърите и графити художниците. Особено се радвам на издигнали се до световна популярност улични артисти. Но дали ще се издигнат или не, не е толкова важно. Важното е, че всички тези артисти вървят по собствените си пътища с открити лица. Нямат маски.
Банкси, за разлика от тях, е фалшив герой. Знаем много малко истински неща за него – предполага се, че е роден през 1974 и че се казва Робърт Банкс или Робин Кънингам. Това са обаче само догадки.
Банкси е художник, известен с “уличната” си живопис – обикновено, използвайки шаблони, но също така с инсталациите и филмите си. Най-ранните му появявания са в Бристол, където рисува графити из града. Чрез всичките си изяви той ясно заема политическа позиция. През 2005 рисува върху разрушени стени в Газа и в Йерусалим дупки с изгледи към плажа и към облаците; стълба, достигаща върха на стената, подканяща да я прехвърлиш; и още – деца, копаещи дупка в тухлите или във вихъра на панаирджийска въртележка… Тези негови творби са в рязък контраст с разрушенията от престрелките и носят духа на мира и свободата. Темите, които го вълнуват, са свързани с политически събития и обрати. Използва хумора и противоречията, достигащи до крайности, с единствената цел да шокира и да провокира размисъл. Такава е известната негова работа с виетнамското момиченце, изгорено от напалм, водено за ръце от ухилени Мики Маус и Клоун Доналд. Няма да описвам всички творби на Банкси, но много от тях са истински силни, смислени, в известна степен монументални…
Но… не му вярвам. Защото уличното изкуство не трябва да мирише на пари. То е свободен вик на страдание, негодувание, не може да бъде позьорско. То е анти системата и затова уличните артисти обикновено се крият. Защото това, което правят, е забранено от закона. Със сигурност, Банкси е бил такъв някога – скрит под качулката на суичъра си малък негодник, с огромни дози гняв, които са се пръснали по стените под формата на тагове и графити. До един момент през 2012, когато някои от творбите му из лондонските улици не са свалени с мазилката и продадени на търгове отвъд Океана. Френският вестник “Льо Монд” публикува през 2013 мнението на друг уличен лондонски артист – Джон Долън, който определя кражбите на уличното изкуство на Банкси като “Робин Худ” наопаки – краде се от бедните, за да се дава на богатите”.
Когато продадените стенописи – отбележете, че вече не се наричат тагове и графити, a “стенописи” – на Банкси надхвърлят милион долара, е бил точният момент той да се разкрие. Да свали онази маска, която оттук нататък вече не му е необходима. Той обаче запазва анонимността си и продължава напред, губейки с всяка следваща продажба искреността си, смисъла на артистичните си послания, накратко – губи същността си. Банкси се превръща в знака на долара и еврото. За да притежават парчета от стени с неговите шаблонни рисунки, по разни търгове колекционери наддават, достигайки нереалистични суми. Банкси се превръща от уличен артист със силни позиции в търговско шоу, в продукт с цена.
Последната рекламна акция на Банкси беше в началото на октомври тази година. По време на търг в лондонската аукционна къща “Сотбис” картината “Момиче с балон” се самоунищожава в момента, в който е продадена за 1,1 милиона долара. Така твърдят заглавията на всички новинарски издания на 7 и 8 октомври. Но Банкси не унищожава творбата си, а я превръща в инсталация, като не позволява на вградените в рамката ножове да нарежат цялата картина – в горната половина на рамката остава непокътнато самотното балонче на момичето, фигурата на което е накълцано на висящи извън рамката ленти. Със сигурност той знае много добре, че по този начин ще вдигне цената на творбата си. Не трябва да забравяме, че Банкси има агент и работи чрез него – режисьорът Алфонсо Куарон се среща с агента му по повод филма си “Децата на хората”, но в крайна сметка не успяват да се разберат и работата на Банкси по филма отпада. От друга страна, Банкси е автор на обложката на албума “Think Thank” на групата Блър. С други думи, той и агентът му знаят как да ценообразуват. В което, разбира се, няма нищо лошо. Но е факт, който е в разрез със същността на един уличен артист, по определение искрен, свободен и бунтар.
Ако Банкси беше унищожил изцяло “Момиче с балон”, той щеше да бъде бунтар. Ако Банкси беше разкрил самоличността си след първия милион, това щеше да бъде честно спрямо артистичната му позиция. Както, например, прави белгийският поет и певец Жак Брел, който след изключително труден артистичен път, достигайки най-накрая до върха на славата, се оттегля от сцената, защото смята, че популярността ще разруши искреността му като артист. Ще напомня още и за Робърт Раушенбърг, американски художник, който изтрива оригинална рисунка на Уилям де Кунинг, рамкира я и поставя заглавието: “ERASED de KOONING DRAWING, ROBERT RAUSCHENBERG, 1953”, провокирайки многопластов размисъл за същността на една творба и доколко определящо е името на автора й за нейното възприемане като стойностна.
Смятам, че е време Банкси да свали маската си, сътворена от кал от блатото, което е открил, продавайки “стенописите” си на търгове за милиони долари. Оставайки с нея, той се превръща в освирепял убиец на всичко, за което се е борил и творил като уличен артист. Анонимността му дава неограничени права, без те да бъдат подчинени на конкретна цел. Или, с други думи, маската на Банкси прикрива не само идентичността му, но вече скрива и мотивите му да бъде артист-бунтар. Маската му съвсем скоро ще го превърне само в търговец.
