„Моето поколение“ (My Generation), 2017, Великобритания, 85 минути, режисьор Дейвид Бати, продуценти: Майкъл Кейн, Дик Клемънт, Фодла Кронин О’ Райли, Саймън Фулър, Йън ла Френе, Бен Хилтън; сценаристи: Дик Клемънт, Йън ла Френе, оператор Бен Ходжсън, монтаж Бен Хилтън, с участието на Майкъл Кейн като водещ и гласовете на Дейвид Бейли, Роджър Долтри, Джоан Колинс, Пол Маккартни, Дейвид Пътнам, Туиги, Мариан Фейтфул, Мери Куант.
Награда за Майкъл Кейн на фондация Мимо Ротела от Венеция, където е извън конкурса.
Показан на Киномания
Следваща прожекция – 25 ноември в Дом на киното.
Адреналинен филм. Неотразимият Майкъл Кейн (1933), роден като Морис Микълуайт в семейството на търговец на риба и чистачка, разказва за 60-те в Лондон и всичко, което няма да е същото – дори и собственото му име. Енергията на младите напира срещу истаблишмента. Лондон ври и кипи. Майкъл Кейн е от първите актьори в английското кино с пролетарско потекло и кокни диалект. Момчетата пускат дълги коси, момичетата се обличат в ярки дрехи. Родителите се мръщят и недоволстват. Няма кой да ги чуе. В музиката се пръкват Beatles и Rolling Stones. Омайват и скандализират. Във фотографията се прочува Дейвид Бейли, който снима, както диша. Мери Куант измисля миниполата и девойките хукват с голи крака. Фризьорът Видал Сасун изобретява геометричната прическа, известна у нас като „сасон“. Също момиче от народа, кльощавата, късокоса и странно гримирана Туиги се превръща в модна икона, както и красивата блондинка Мариан Фейтфул – в рок легенда от 60-те и една от любовите на Мик Джагър… Креативност и разкрепостеност бележат раждането на британската поп/субкултура. Но, както подчертава Майкъл Кейн, почти всички от видните й представители, станали планетарни звезди, са образовани, макар и безплатно.
Разделен на „три действия“, „Моето поколение“ е намислен като носталгично завръщане в 60-те на британското младежко бунтарство и влиянието му върху света, без да са спестени манията по САЩ, войната във Виетнам, властта на наркотиците (за тях говорят пределно откровено Джон Ленън и Пол Маккартни в тв-предавания), хипи движението, бездната между поколенията, разочарованията и разделите…
Архивните кадри са изобилни. Много от тях са уникални. Музиката издига в небесата. Единствен Майкъл Кейн е показан в два времеви пласта – тогава и сега, като достолепен, приветлив и енергичен гид на спомените си. И е важно, че е избран да води тъкмо той – човек и актьор, вдъхващ безпрекословно доверие.
Любопитно е, че гласовете на Пол Маккартни, Роджър Долтри, Дейвид Бейли, Мери Куант, Туиги, Мариан Фейтфул, с които Майкъл Кейн разговаря, са вече възрастни, а на екрана ги виждаме в звездната им младост, запечатана в цвят или в чернобяло. Производството на „Моето поколение“ е отнело на режисьора Дейвид Бати и на Майкъл Кейн 6 години. Монтиран е адекватно – и на бурното десетилетие, и на популярния документализъм на самия филм. В рекламен ритъм шеметно се сменят кинокадри и места, лица и ситуации, улици и интервюта… Разбира се, когато става дума за британски филм с Майкъл Кейн, отсъствието на чувство за хумор е немислимо, а самоиронията на актьора е очарователна.
Филмът е ценен и с двойствеността си – хем показва на младите зрители непознати за тях идоли, идеи и буйства, хем завръща възрастните към собствената им младост, белязана от Джон Ленън, Пол Маккартни, Мик Джагър, Туиги…
Прочее, открих и раздвояване в заглавието: „Моето поколение“ е изповед на Майкъл Кейн, но и парчето My Generation на The Who – една от знаковите групи на 60-те.
За Brexit не става дума, но филмът съвсем неслучайно се цели в глобалния британски успех от 60-те, пък бил той и попкултурен.
