Драмата не е приключила. Но със споразумението, отнасящо се до оттеглянето на Великобритания от съюза, както и до политическата декларация за развитието на бъдещо партньорство, подписано в неделя (25 ноември) между 27-те страни членки на ЕС и британския премиер Тереза Мей, настъпи краят на една вълнуваща, но трагична история. Има много сигнали, че в крайна сметка след „Брекзит” ще има само губещи – и от двете страни на Ламанша. Всеки развод е болезнен.
От гледна точка на 27-те страни членки можеше и да е още по-лошо. В преговорите те запазиха единството си. Надеждите на Лондон, че ще могат с изкусителните си обещания да примамят една или друга държава членка от ЕС и по този начин да предизвикат разкол между партньорите, не се изпълниха. Напротив, имайки предвид обстоятелствата, главният преговарящ на Европейския съюз за „Брекзит” Мишел Барние и неговият екип постигнаха резултат, заслужаващ уважение.
Онова, което им помогна, беше, че британците поставиха изискване, равносилно на намирането на „квадратурата на кръга“: излизане от Митническия съюз, като същевременно границите между европейската членка Ирландия и принадлежащата към Обединеното кралство Северна Ирландия да останат отворени.
Засега Обединеното кралство ще остане член на Митническия съюз, но няма да му бъде позволено да участва в оформянето на регулаторната рамка на ЕС. Това обаче не бива да предизвиква злорадство. Без британците ЕС ще бъде политически и икономически по-беден. Нима евроскептичната „желязна лейди” Маргарет Тачър не защитаваше като министър-председател идеята за единен европейски пазар без граници? Той щеше да донесе в цяла Европа, включително и оттатък Ламанша, повече благоденствие за хората и икономически просперитет.
Само бъдещето ще покаже колко ще загубят от „Брекзит” всичките близо 513 милиона граждани на ЕС.
В Лондон предстои Камарата на общините (Долната камара) да гласува резултатите от преговорите. Напълно е възможно нейният вот да е отрицателен, след което изборът ще бъде между три възможни варианта: „твърд „Брезит”, нови преговори, а защо не и втори референдум?
Европартньорите биха постъпили мъдро, ако се въздържат публично да дават съвети на Лондон. Но по същия начин, по който еврочленките се бяха подготвили за сценарий „без сделка за „Брекзит”, така трябва да се подготвят и за възможността „Брекзит” да бъде избегнат.
След малко повече от половин година евроизборите ще разбъркат политическите карти не само в европейския Парламент. В същото време е трудно да се говори за каквито и да било нови импулси, от каквито се опасяваха някои европейски лидери по повод „Брекзит”. И силно въздействащите призиви на френския президент Макрон не предизвикват кой знае каква промяна. А немско-френският мотор, традиционно важен за европейската политика, така, както и преди, продължава да буксува.
Освен това е обезпокоително, че политическите окопи между 27-те страни членки на ЕС са станали още по-дълбоки. Политиката за бежанците продължава да разцепва Стария континент. Има още много какво да се желае по отношение приемането на основните европейските ценности и то не само във Варшава, Будапеща или Букурещ.
А това, че една от шестте страни основателки на ЕС – Италия, е управлявана от нечестив съюз между леви и десни популисти, който следва разрушителна бюджетна политика, води след себе си до значителни рискове – не само за паричния съюз, но и за цяла Европа.
Михаел Щабенов
Франкфуртер алгемайне цайтунг, 25.11.2018
Единни, но само привидно. Рядко ЕС е бил толкова обединен около някаква идея, колкото около „Брекзит”. Дори Испания, която до последния момент се противеше заради Гибралтар, накрая все пак беше убедена да преосмисли решението си. Това, че тази Европа, която многократно е била обвинявана в твърдоглавие, липса на прозрачност и бюрокрация, без много шум се обедини около някакво компромисно решение и по този начин завърши първия кръг от преговори, е впечатляващ успех. Сега всичко зависи от депутатите в британската Камара – дали ще приемат този съвсем справедлив компромис или ще се отделят от ЕС без съгласие помежду си и в условия на пълен хаос.
Последното не е желано от никого. Нито ЕС, нито британците, които след подобно решение биха били потопени в дълбока икономическа и политическа криза.
Европа беше застигната от „Брекзит” в момент, в който Съюзът като цяло изглеждаше много крехък. Все по-голямо одобрение печелеха популистите, които искаха да накарат гражданките и гражданите да им повярват, че без ЕС положението не само че няма да се влоши, а дори напротив – напълно е възможно да стане по-добро. А страните членки от Източна Европа изглеждаха толкова далечни, че човек сериозно си задаваше въпроса: дали тази общност все още споделя ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз?
През май 2019 г. ще бъде избран нов състав на Европейския парламент. Националистите и десните популисти си правят сметката да спечелят много места. В същото време, във Вашингтон за американския президент Доналд Тръмп дългогодишните партньорства нямат кой знае какво значение, ако не служат изцяло на личния му интерес.
При този вътрешен и външен натиск върху Европейския съюз изглежда трудно той да бъде стабилизиран или да продължи да бъде развиван така, както например си представя френският президент Еманюел Макрон. Към това трябва да добавим, че най-важният му партньор, канцлерът Ангела Меркел, действа много предпазливо.
Отне повече от година, за да се събере една твърде колеблива подкрепа около идеята еврозоната да разполага със собствен бюджет. Вместо това, Брюксел трябва да се справя с едно побъркало се италианско правителство. Рим използва всяка възможност да навреди на Брюксел и с удоволствие отхвърля всяко предложение за сътрудничество. Дори и по време на тази неделна среща, посветена на „Брекзит”, канцлерът трябваше да говори с италианския премиер Джузепе Конте за бюджетните му планове.
Много е важно оставащите 27 държави членки да си извадят верните заключения от проточилите се повече от две години преговори за „Брекзит”. Сега те трябва да използват демонстрираното единство, но на други фронтове. Един пример: да, Европа има нужда от икономически растеж.
И преди няколко години на Италия щеше добре да се отрази един инвестиционен пакет. Той щеше да допринесе за намаляване на неравенствата в условията на живот в еврозоната. Но в същото време италианците трябва да се справят със структурните си проблеми, а не само да се надяват, че ако пропаднат, ще се намери някой, който да ги спаси. Дългът на страната от 2.3 трилиона евро е твърде голям, за да може надеждите им да се сбъднат.
Втори пример – европейските държави членки трябва да проявяват по-голямо единство по миграционния въпрос. Държави като Италия и Испания имат пълното основание да се чувстват изоставени от съюза по този тъй важен въпрос. Но колкото и да се усъвършенства защитата на външните граници на ЕС, без функциониращ алгоритъм за разпределяне на бежанците тя не е никакво дългосрочно решение.
А днес, уви, Великобритания, която често е действала като задкулисен посредник, няма да може да помогне. Така че, през следващите години Европа ще трябва да покаже дали наистина е толкова единна, колкото днес твърди, че е.
Марлис Укен
Ди Цайт, 25.11.2018
