През последните месеци един от лайтмотивите на френската дипломация в Италия звучи така: дори и ако отношенията между Париж и Рим да са силно влошени, не всичко е загубено, остава културният обмен. Но когато и културата изчезне, тогава на какво да разчитаме? 2019 г. трябваше да бъде изключително важна година за френско-италианските отношения заради отбелязването на 500 години от смъртта на Леонардо, роден през 1452 г. във Винчи (близо до Флоренция) и свършил дните си на 2 май 1519 г. в Кло Люсе д’Амбоаз в Тур. Сега обаче постигнатите договорености бавно, но сигурно са на път да се върнат в изходното си положение.
На 17 ноември в интервю за всекидневника „Кориере дела сера” Лучия Боргонцони (от крайно дясната „Северна лига”) – зам.-министър в Министерството на културното наследство и културните дейности в Италия – заявява желание да предоговори условията на споразумението за размяна на културни ценности. По думите й, то е „немислимо”. Въпросното споразумение е сключено с Лувъра от бившия министър на културното наследство Дарио Франческини (от лявоцентристката Демократическа партия), който през целия си мандат (2014 – 2018) поддържа отлични отношения с Франция.
Според споразумението, сключено през 2017 г. след месеци интензивни преговори, италианската държава обещава да помогне на Лувъра по възможно най-добрия начин, като му предостави всички произведения на Леонардо, с които разполага, за да може от октомври 2019 г. в Париж да се проведе голяма монографична изложба. Изключение прави само картината „Поклонението на влъхвите”, която понастоящем се намира в музея „Уфици” във Флоренция и за която е преценено, че е в твърде лошо състояние, за да пътува. От своя страна, Лувърът е поел ангажимент да предостави на Италия всички картини на Рафаело, с които разполага, за изложба, посветена на 500 години от смъртта на този втори ренесансов гигант, която ще се чества през 2020 г. в музея „Скудерие дел Куиринале” в Рим.
Според Лучия Боргонцони, условията в споразумението са неподходящи и неравнопоставени. „Леонардо е италианец, той само е починал във Франция”, казва тя. „Заемането на тези картини ще постави Италия в периферията на едно голямо културно събитие. Националният интерес не може да бъде поставен на втори план, французите не могат да имат всичко.” Лучия Боргонцони смята, че заетите картини ще попречат на италианците да отбележат подобаващо творчеството на Леонардо – универсален гений и син на Италия. Освен това, Боргонцони е на мнение, че работите на Рафаело, които Лувърът ще предостави, са на много по-малка стойност в сравнение с тези на Леонардо. Не на последно място, и най-значимите произведения на Рафаело вече се намират на територията на Италия. Боргонцони подчертава, че французите само са поели ангажимент някои картини на Рафаело да пътуват за Рим, без обаче да посочат кои работи ще останат във Франция поради факта, че подлежат на реставрация.
Непосредственият ефект от този драматичен обрат е, че осигурява внезапна известност на зам.-министърката, която до този момент е много дискретна, след като в началото на лятото е назначена в Министерството на Алберто Бонисоли. Той, от своя страна, не е правил коментар по случая. Този обрат обаче напълно се вписва в политическата комуникация на италианското правителство, в чийто състав влизат две, споени от евроскептицизма, формации – антисистемното „Движение 5 звезди” и „Северна лига”, и дава възможност на правителството на Джузепе Конте да влезе в ролята си на кабинета, отстраняващ несправедливости. Според Лучия Боргонцони, жестът на Дарио Франческини не е нищо друго освен поредното предателство, каквито италианските правителства не са спирали да извършват през последните години, продавайки висшите интереси на Италия – укор, който в голяма степен надвишава рамките на проблема с културния обмен.
При това добре отрепетирано говорене, Франция, с която дипломатическите отношения са почти замръзнали, е идеалната мишена. А Леонардо да Винчи, чиито творби с времето са придобили универсална аура, далеч надхвърляща света на изкуството, е най-подходящият символ. Тук става дума единствено да се съживи т. Нар. дело за „прихващане на наследство”, което се води векове наред. В действителност, геният от Тоскана, който създава шедьоврите си във Флоренция, а след това в Рим и Милано, заминава с няколко от най-важните си творби за Франция през 1516 г., три години преди смъртта си. Сред тях е и най-известната от всички – „Джокондата”. Така картините му по най-неоспорим начин стават част от наследството на Кралството, а след това и на френската държава. Това е причината в Лувъра да са изложени, освен „Джокондата” и „Мадоната на скалите“, „Прекрасната Ферониера”, „Св. Анна с Мадоната и младенеца” и „Йоан Кръстител”. Това са пет от петнадесетте картини, приписвани на Леонардо, като всички те са придобити пряко от автора им.
Според масовото обществено мнение в Италия, случилото се с картините на Леонардо е несправедливо, като това чувство се задълбочава заради спомена за наполеоновите набези върху колекциите на Апенинския полуостров. И те далеч неслучайно са станали част от най-ценните артефакти в постоянните колекции на Лувъра.
В Париж се чувстват най-вече неловко. Никой не иска да налива масло в огъня с официални реакции. В Лувъра се надяват, че добрите взаимоотношения между различните директори на музеите ще дадат възможност да се намери решение, така че поне част от произведенията от италианските национални колекции да могат да бъдат показани във Франция.
Източник, добре запознат с казуса, отбелязва, че жестът на италианците е афиширан през 2015 г., като той е в отговор на обстоятелството, че Лувърът им заема две картини – „Прекрасната Ферониера” и „Йоан Кръстител”. Те стават част от изложба в Милано, която е в рамките на Световното изложение „Експо 2015”. Събеседникът ни също така подчертава, че от Лувъра по собствено желание са избрали изложбата да бъде представена през октомври, няколко месеца след датата на годишнината от смъртта на Леонардо да Винчи, като идеята е по този начин да се даде възможност и на италианците да отбележат събитието. Освен това, френският музей е готов да предостави на италианците в началото на годината четири от петте картини на майстора. Изключение прави „Джокондата”, която не може да бъде изнасяна от музея, тъй като състоянието й не го позволява.
„При подобни инициативи” – обяснява друг дипломатически източник – „действието се развива на няколко нива: на първо ниво са връзките между директорите на музеите, които са по-скоро добри, макар и реставраторите да не са склонни да позволяват произведенията на изкуството да пътуват зад граница. Успоредно на първото се развива и второто ниво – дипломатическите отношения между Италия и Франция, които са постоянно променящи се; и днес най-малкото, което може да се каже за тях, е, че не са от най-добрите. Стигаме и до третото ниво – конкретният казус с политика Лучия Боргонцони от „Северна лига”, която се стреми да си извоюва самостоятелно съществуване редом до министъра си Алберто Бонисоли, близък до „Движение 5 звезди”. Нещо повече – тя е член на партия, чийто лидер [и министър на вътрешните работи] Матео Салвини постоянно търси конфронтация с Франция на Еманюел Макрон. Без съмнение, Боргонцони се опитва с малко средства да си направи реклама”.
През 2018 г. един от задължителните елементи във френско-италианските отношения – двустранната среща на върха, обединяваща двете страни всяка година – трябваше да се проведе в Рим. Но постоянното напрежение между държавите доведе до това, че срещата изчезна от официалния дневен ред и на Париж, и на Рим. „Въпросът се обсъжда”, уверява ни дипломатически източник, като едновременно с това признава, че Франция „все още не е получила покана”.
В крайна сметка, влошаването на френско-италианските отношения рискува, наред с всички други неприятни моменти, да попречи и на планираните чествания за 500-те години от смъртта на Леонардо да Винчи.
Жером Готре
Льо Монд, 23.11.2018
Превод от френски Иван Николов
