Реч на Ангела Меркел пред Европейския парламент в Страсбург
Уважаеми г-н Председател на Европейския парламент, скъпи Антонио Таяни,
Уважаеми г-н Председател на Европейската комисия, скъпи Жан-Клод Юнкер,
Уважаеми членове на Европейския парламент,
скъпи Комисари,
госпожи и господа,
Преди почти 50 години бившият председател на Европейската комисия, германецът Валтер Халщайн[1], нарече европейското обединение „безпрецедентна дързост”. Това се случи през 1969 година, десет години преди първите преки избори за Европейски парламент. По онова време Европейската общност бе все още в ранна детска възраст. Много от най-големите ни постижения – Шенген, единният пазар, общата валута – бяха на ниво визионерски проекти. Но крайъгълният камък беше положен. И с него – след векове войни и диктатури – за първи път пред гражданите на Европа се разкри перспективата на трайно, мирно и стабилно бъдеще.
Днес, с чувства на радост и благодарност, стоя пред най-големия демократичен парламент в света. Вие, 751 членове на Европейския парламент от 28 държави, заедно представлявате повече от 500 милиона души. Това са близо седем процента от населението на света. Ние усещаме във вашия дом как бие сърцето на европейската демокрация. Това се вижда от дебатите, които се водят на 24 езика. И показва нещо, което е същностно за Европа, разнообразието. Това е едно от големите ни качества, на нас, европейците, а именно, че при цялото ни многообразие, ние се ръководим от волята си за обединение, от волята си за компромис; и че ние, въпреки различните си позиции и произход, винаги сме стигали до решение в полза на общността.
Изминаха единадесет години, откакто за първи път държах реч пред това събрание. Тогава, през 2007 г., Германия пое председателството на Съвета на ЕС и в онази реч споменах както разнообразието, което ни обединява, а не ни разделя, така и свободата, която винаги наново трябва да бъде защитавана и от която Европа има нужда – така, както човек има нужда от кислород. Тогава говорих за една основополагаща ценност, която отличава Европа – ценност, която обединява свободата и разнообразието в Европа. Говорих за толерантността. За това, че толерантността е душата на Европа и тъкмо това я прави незаменима основна ценност, определяща европейската идея.
През изминалите единадесет години станахме свидетели колко много се промени светът и как паралелно с това се деформира и душата на Европа.
Глобалните политически, икономически и технологични предизвикателства се развиваха все по-бързо и все по-обхватно. Преживяхме голяма криза с държавния дълг. Международният тероризъм не пропусна да удари Европейския съюз. А днес, само на няколко часа път със самолет от нас, се водят войни и въоръжени конфликти.
Световните миграционни и бежански движения засягат и нас, европейците, по много конкретен начин. Напредъкът в цифровизацията променя начина ни на живот със спиращи дъха темпове. Чувстваме последиците от изменението на климата.
Стари съюзници поставят под съмнение доказани съюзи. Великобритания създаде прецедент – за първи път една страна ще напусне Европейския съюз. Колко дълбок ще е този разрив, ще почувстваме както никога в тези дни на интензивни преговори. Бих искала сърдечно да благодаря на Мишел Барние за работата му.
Скъпи членове на Парламента, защо казвам това?
Всички усещаме: по-трудно стана да се предсказват бъдещи развития. Но усещаме и нещо друго. Стана все по-неуспешно самостоятелно да се защитават интереси на световната сцена. Което означава, че става все по-важно ние, европейците, да се държим заедно.
Затова в рамките на Европейския съюз повече от всякога се нуждаем от взаимно уважение и от зачитане интересите на всяка страна членка.
Повече от всякога ни е необходимо разбиране, че толерантността е душата на Европа, че тя е съществена част от онова, което ни прави европейци, и че само с нея можем да развием готовността си да разбираме интересите и потребностите на другите – така, както разбираме и своите собствени потребности. Това ни води към ядрото на европейската солидарност, без която е немислимо действията ни да пожънат успех. Тази солидарност се основава на толерантността. На това се дължи нашата сила на европейци, което нищо друго не може да ни даде. И причините затова са три.
Първо, солидарността е универсална ценност. Оказването на взаимна подкрепа е основно изискване за функционирането на една общност. Това важи в еднаква степен и за семейството, и за селото, и за спортния клуб, и за една такава общност като Европейския съюз. Солидарността е неразделна част от европейските договори. Тя е централна част от нашия ценностен канон. Солидарността е част от европейската ДНК. Ние подкрепяме държавите и регионите в икономическото им развитие и в борбата срещу младежката безработица. Ние взаимно си помагаме при природни бедствия. При терористични атаки или при аварии в ядрените централи. По време на европейската криза с държавния дълг ние осигурявахме така наречените „спасителни пакети”, за да помогнем на засегнатите страни да могат да си решат икономическите и финансови проблеми.
Дори само тези няколко примера показват, че отделните държави членки на Европейския съюз, а с тях и гражданките и гражданите на Европейския съюз, не са сами в трудни моменти и в извънредни ситуации. Но същевременно тези няколко примера показват, че отделните национални решения въздействат винаги и върху цялата общност.
Следователно, оттук произтича и втората причина: солидарността винаги върви ръка за ръка с отговорността, която всички носят за общността.
По-конкретно, това означава, че който подкопава върховенството на закона в страната си, не зачита правата на опозицията и на гражданското общество, а освен това ограничава свободата на печата, то той застрашава правовата държава не само в собствената си страна, но излага на риск и върховенството на закона в цяла Европа.
Защото Европа може да функционира като правова общност единствено и само ако навсякъде законът функционира и се уважава.
Този, който настоява сам да си решава проблемите чрез нови дългове и пренебрегвайки ангажиментите си, той подкопава основите, на които почива силата и стабилността на еврозоната. Причината за това е, че нашата обща валута може да функционира само когато всяка отделна страна членка носи отговорност за своята фискална устойчивост.
Всеки, който поставя под съмнение съгласуваността на действията на Европа спрямо трети страни – например, по отношение на договорени санкции или по въпроси, свързани с правата на човека, подрива доверието в общата европейска външна политика. Защото Европа може да осигури чуваемост на своя глас в света само когато е обединена.
Това означава, че солидарността винаги е преодоляване на националните егоизми.
Знам много добре, че Германия не винаги е водила безупречна политика и в очите на някои и днес не е безукорна. Например, в годините преди 2015 г. на нас в Германия ни трябваше твърде много време, за да приемем, че казусът с бежанците е въпрос на всички държави членки на Европейския съюз, за да разберем, че е обща европейска задача.
Оттук следва и третата причина: солидарността в полза на всички означава и да действаме, осъзнавайки добре собствения си интерес. Да уважаваш и подкрепяш другите и в същото време да заставаш зад собствените си интереси, не е противоречие – тъкмо обратното. Пример за това е нашето сътрудничество с африкански страни по въпроса за миграцията и бежанците. Председателят току-що обърна внимание на тази тема. Това сътрудничество помага на Европа, защото организира, контролира и намалява миграцията и бежанските потоци към Европа. То също така е от полза и на местното население, като подобрява тамошния им живот и не им позволява да предприемат пътувания към Европа, които често пъти застрашават живота им.
Друг пример е европейският ангажимент по опазването на климата. Той е наложителен от екологична, икономическа и социална гледна точка, ако искаме да съхраним природните си ресурси, а с това и самите себе си. Би било полезно за Европа, ако индустриализираните и нововъзникващи икономики произвеждат по-малко парникови газове, а икономиките ни като цяло стават все по-зелени.
Би било от полза за всички европейци, ако еврозоната се развива без разломи и се превърне в място, където се акумулира сила и стабилност. Би било от полза за всички европейци, ако всички участват в европейската гражданска защита. Би било от полза за всички европейци, ако помагаме на онези от тях, които са особено засегнати от миграцията и бежанските вълни.
Толерантността налага да се съобразим с факта, че въпросът за приемането на бежанци предизвиква различни реакции в различните държави членки заради собствената им история или демографско развитие. Солидарността изисква да положим всички усилия, за да намерим общ начин, по който заедно, като общност, да посрещнем както тези предизвикателства, така и всички останали.
Това са отличителните белези на Европа: солидарността като универсална основна ценност, солидарността като отговорност към общността и солидарността като добре осъзнат личен интерес.
Госпожи и господа, единството и съгласуваността са от ключово значение за успеха на Европа. Ето защо бих искала да откроя три области, които, според мен, е важно да са на челно място в бъдещия ни дневен ред.
Първо, външната политика и политиката за сигурност. Ние вече забелязваме, че навсякъде, където действаме заедно като европейци, по-добре защитаваме интересите си. Само когато Европа е обединена, тя е достатъчно силна, за да бъде чута на световната сцена и да може да защити своите ценности и интереси. Отмина времето, когато безрезервно можехме да разчитаме на другите.
Това означава единствено, че ако искаме да оцелеем като общност, ние, европейците, трябва по-решително да вземем съдбата си в свои ръце. Това означава, че в дългосрочен план Европа трябва да води по-активна външна политика. Ето защо трябва да сме готови да преосмислим начините си на вземане на решения и да се откажем от единодушието, където това е възможно и не нарушава договорите.
Предложих да създадем Европейски съвет за сигурност, в който държавите членки да членуват на ротационен принцип и където важните решения да могат по-бързо да се подготвят. Трябва да създадем европейска група за бързо реагиране, с която Европа да може да действа и на мястото, където се развива действието. Ние постигнахме голям напредък при постоянното структурирано сътрудничество във военната сфера. Това е нещо хубаво и тук в максимална степен ще бъде подкрепяно.
Но ние трябва – и с оглед на развитията от последните години, аз казвам това напълно съзнателно – ние трябва да работим върху визията един ден да създадем истинска европейска армия. Да, така стоят нещата. Още преди четири години Жан-Клод Юнкер беше казал: „Една обща европейска армия ще покаже на света, че между европейските държави никога повече няма да има война”. И моля ви – това не е никаква армия срещу НАТО – а дори може и да е ефективно допълнение към НАТО. Никой не иска да поставя под съмнение класическите връзки. Но, скъпи колежки и колеги, така ще бъде много по-лесно да се работи с нас. Ние изобщо не сме ефективен партньор при положение, че имаме над 160 отбранителни, съответно над 160 оръжейни системи, а САЩ имат само 50 или 60. При положение, че всяка страна членка за всичко си има собствена администрация, система за поддръжка и обучение. Ако искаме ефективно да използваме парите си и предвид обстоятелството, че в голяма степен се борим за едни и същи неща, можем да участваме в НАТО с обща европейска армия. И в това не виждам никакво противоречие.
Това, разбира се, включва… (възклицания от залата) О, тази реакция ме радва. Не ме притеснява. Свикнала съм с работата в Парламента.
Това включва съвместното разработване на оръжейни системи в Европа. И това предполага трудната и за Федерална република Германия задача да разработим обща политика за износ на оръжие, защото в противен случай не можем да действаме като единен фронт.
Второ, уважаеми госпожи и господа, не трябва да забравяме икономическия успех на Европа. Нашата сила се гради на него и той е причината гласът ни изобщо да се чува в света. Ако не сме силни икономически, няма да имаме политическо влияния.
Много се радвам, че през последните години програмата на Жан-Клод Юнкер – Планът за инвестиции за Европа, (т. нар. план „Юнкер“ – бел. ред.), имаше значителен ефект и ние вече започнахме с инвестиции в размер на 340 милиарда или 350 милиарда евро, като до 2020 година те трябва да достигнат 500 милиарда евро. Това е добра програма за стимулиране на инвестициите. Аз съм наясно колко често вие, от Европейския парламент, сте настоявали за повече инвестиции. Това вече се случва. Но ние трябва отново да говорим по тази тема. Тъй като 340 милиарда евро, уважаеми госпожи и господа, не са „жълти стотинки”, а реален принос за по-голямо благоденствие в Европа.
Разбира се, за да имаме благоденстваща Европа, ни е необходим стабилен икономически и паричен съюз. Искаме да продължим да развиваме Европейския механизъм за стабилност. Работим по въпросите на Банковия съюз; по бюджета на еврозоната – една идея, подкрепена от Германия и Франция. Смятам, че това следва да бъде тясно обвързано със средносрочната финансова перспектива.
Ние също така защитаваме позицията, че отговорността и контролът вървят ръка за ръка. Това означава, че Банковият съюз, а по-късно и Европейската схема за гарантиране на депозитите ще изискват предварително ограничаване на рисковете в националните държави. Двете неща са свързани. Европейската солидарност и личната отговорност са двете страни на една и съща монета. Ние, като Европейски съвет – най-малкото Германия и Франция, заедно работим за това и до декември ще имаме видими успехи.
Ще постигнем напредък и по една тема, която в наши дни много интензивно се обсъжда и в чието разискване и вие участвате много активно, а именно данъчното облагане в цифровия сектор.
Германия няма съмнения, че такова данъчно облагане е необходимо – нещо разбираемо в епохата на цифровизацията, но въпросът, който си задаваме, е как да го направим.
Мисля, че в традициите на добрите демократични практики трябва да вземем под внимание предложенията на Комисията, но също така трябва да можем и да добавим нещо към тях. Смятаме, че в един международен контекст най-добре би било да се намери международно решение. Ние се застъпваме за минимално данъчно облагане. Но ако това не се случи, ние не можем да чакаме до второ пришествие, а трябва да разработим европейски подход. И Германия се ангажира с това, уважаеми госпожи и господа.
Ако трябва да бъдем честни, гледайки към бъдещето и размишлявайки върху просперитета си, трябва да приемем, че днес далеч не е така, както е било преди 100 или 130 години, когато големите нововъведения са били правени, ако ли не винаги, то поне в повечето случаи в Европа. За разлика от тогава, днес много от важните иновации се създават в Азия и в Съединените американски щати. Това естествено повдига въпроса: дали континентът, на който някога беше изобретена колата, ще определя и мобилността на бъдещето?
Защото това, което ме притеснява, е, че ние не можем да произвеждаме батерийни клетки. А иначе приемам положително, че китайските компании днес инвестират в Германия. Но смятам, че трябва да положим големи усилия, за да може и в Европа да сме в състояние да овладеем задвижващите технологии на бъдещето. За да може и тук да стане възможно да произвеждаме батерийни клетки. За целта ние разполагаме с необходимите европейски инструменти. Всички те са на наше разположение, в резултат на което функционира и сегашната ни практика с чиповете.
Ние трябва да сме сред лидерите в производството на квантови компютри. Трябва да разработим обща стратегия за изкуствен интелект. Всичко това е все още възможно, защото в Европа разполагаме с мощна индустриална база. Ние можем да надграждаме върху нея и трябва да се възползваме от това обстоятелство. Научните изследвания и иновациите са от основно значение за бъдещия ни просперитет.
Третата област, уважаеми госпожи и господа, на която бих искала да обърна внимание, е свързана с въпроса за бежанците и миграцията. По време на кризата с еврото ние трябваше да преодолеем много препятствия, за да стигнем до общо решение. И въпреки всичко, ние успяхме. Но по въпроса за бежанците и миграцията Европа все още не е толкова единна, колкото би ми се искало. Това е основен въпрос, който засяга отношенията ни с всички съседни държави, и заради това трябва да намерим общи пътища за решаването му.
Ние вече постигнахме напредък. Всички сме съгласни, че се нуждаем от общата европейска система за интегрирано управление на границите. Обръщайки поглед назад, бих казала, че наистина е било лекомислено да изградим Шенгенското пространство на свободно движение и едва сега да работим по създаването на регистри на влизащите и излизащите, така че да знаем кой се намира на територията ни, а кой вече я е напуснал. Въпреки това, създаването на тези регистри е правилно. Правилно е, че развиваме „Фронтекс”. По мое мнение, предложенията на Комисията са добри.
Но тук важното е: ако всяка държава членка иска да запази националните си правомощия и никоя не иска да прехвърля отговорностите си на служители на Европейската гранична и брегова охрана, то тогава те няма да могат да си свършат работата, независимо от техния широк периметър на действие и професионализъм. Ето защо ще трябва да се откажем от националните си компетенции и да действаме заедно.
Ние също така трябва да помислим как най-добре да си разпределим работата за Африка – в сферата на помощта за развитие, сътрудничеството за развитие и икономическото развитие. Днес наблюдаваме отлични резултати – нещо невъзможно преди две или три години. Сега в различни африкански държави отделните страни членки работят заедно с Комисията и така постигат много по-голям ефект, отколкото ако всички европейски страни поотделно се бяха изсипали там да помагат. Но и в тази сфера има още много какво да научим. Смятам обаче, че се движим в правилната посока.
Друг наш приоритет е да разработим обща европейска система за предоставяне на убежище. Ако всяка страна членка взима различни решения, това ще се научи от мигрантите и няма какво да се изненадваме защо на територията на Шенген настъпва вторично придвижване. От съществено значение е следното: както успяхме за вътрешния европейски пазар да развием „равнопоставени условия на конкуренция”, така да разработим и общи стандарти по такива чувствителни въпроси като правото на убежище и хуманитарната отговорност. В противен случай ние няма да успеем да се справим с предизвикателствата, които поставят пред нас миграцията и бежанските потоци.
Госпожи и господа, това са само три примера от многото. Това, че имаше гласове, които се възпротивиха, означава, че съм улучила право в целта. Това е хубаво и ме кара да се чувствам поласкана. Смятам, че хората искат Европа да се справи тъкмо с тези проблеми, които са им най-наболели. Хората си пожелават една Европа, която им дава отговори на въпросите, които ги измъчват. Това не означава, че Европа трябва да бъде навсякъде. Защото както и преди, така и сега, не всеки проблем на територията на Европа е проблем за Европа. Солидарността не означава вездесъщост. Но солидарността означава, че Европа действа там, където е необходимо, и може да го направи силно, решително и ефективно.
Убедена съм, че Европа е най-големият ни шанс за траен мир, трайно благоденствие и сигурно бъдеще. Срещата ни в Париж по покана на френския президент, която имаше за цел да си припомним ужаса от Първата световна война точно преди 100 години, трябваше още веднъж да ни накара да си дадем сметка какво се случва, когато държавите не се уважават взаимно. И какво се случва, когато съюзи като Обществото на народите, основано в резултат на Първата световна война, се провалят. Ужасите стават още по-страшни. Ето защо, не трябва да изпускаме тази европейска възможност. Дължим го на себе си, дължим го на предишното поколение, дължим го и на тези, които ще дойдат след нас. Това означава, че национализмът и егоизмът не трябва никога повече да печелят позиции в Европа, защото толерантността и солидарността са нашето общо бъдеще.
И уважаеми колежки и колеги, това е нещо, за което определено си заслужава, да направим всичко по силите си.
Сърдечно ви благодаря.
Ангела Меркел
13 ноември 2018
–
[1] Валтер Халщайн (1901 – 1982) е първият председател на Европейската комисия от 1958 до 1967 г.
