Няколко снимки във фейсбук от пърформанс при откриването на изложбата на художничката Ода Жон във филиал Двореца на Националната галерия предизвикаха скандал. Тези, които в социалните мрежи, а по-късно и в традиционните медии, коментираха с възмущение пърформанса, не са присъствали на него. Те коментираха снимките, на които се виждат хора, седнали на маса, отрупана с храна. Възмущаваха се, че „някакви плюскат“ в залите на „светинята“ Двореца. Те „плюскат“, а българите навън умират от бедност.
В началото изглеждаше, че скандалът е за това дали случилото се в Двореца е произведение на изкуството или не. Дали такова изкуство има място в Двореца или не. На тези въпроси е лесно да се отговори. Пърформансът на Ода Жон е произведение на изкуството, при това не чак толкова скандално за стандартите на съвременните художествени практики. Възражението, че не е пърформанс, защото не е бил достъпен за широка публика, е невалидно. Това е като да кажеш, че концерт на известен цигулар пред избрана от него публика не е концерт. Дворецът е музей за изкуство и такива произведения на изкуството имат място в него. Съвсем друг е въпросът как ще оценим произведението на Ода Жон. Доколко е оригинално като послание и естетика.
Много бързо обаче стана ясно, че скандалът е просто повод, за да бъде атакувана директорката на галерията Яра Бубнова, а чрез нея и министър Боил Банов, който я защити и заяви, че няма да върне цензурата в изкуството. Атаката срещу новоназначената директорка дойде от няколко страни. На първо място, от Вежди Рашидов, който очевидно не може да понесе, че министър Банов се еманципира от бившия си началник. Доказателство за това е, че пенсионира Слава Иванова, предишния директор на Националната галерия, която беше протеже на Рашидов и изпълняваше безпрекословно волята му. С пенсионирането на Иванова Рашидов губи възможност да контролира завършването на строително-ремонтните работи в Квадрат 500. Губи възможност да определя за какво ще се похарчи дарението от почти 2 милиона лева, което Националната галерия получи тази година. Губи възможност и да влияе върху подготовката и участието на България на Венецианското биенале, където също ще се похарчат доста пари. Вероятно губи възможност да контролира изразходването и на много други средства в останалите сфери на културата.
В атаката срещу Бубнова (вероятно по поръчка на Рашидов) се включи електронният сайт ПИК на Недялко Недялков, който публикува серия статии, в които по всички правила на дезинформацията превърна директорката на Националната галерия в член на олигархичен кръг с идеолог Недко Солаков, свързан с вестник „Капитал“, Иво Прокопиев и партията „Да, България“. Сайтът публикува и отворено писмо до Вежди Рашидов, главния прокурор Цацаров и министър Банов на анонимна група художници, които обвиняват Яра Бубнова и Недко Солаков, че са монополисти в използването на публични средства. Анонимните художници твърдят, че Столична община финансира проекти в областта на съвременното изкуство само на членове или хора, близки на Института за съвременно изкуство. Обвинения в конфликт на интереси срещу Яра Бубнова дойдоха и от представители на групата ХХL, които имаха ретроспективна изложба в Националната галерия при предишната директорка. Агенция ПИК изпрати сигнал до Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за „конфликт на интереси и съмнения за злоупотреба със служебно положение и държавни средства от страна на отговорни държавни служители“.
Верни ли са обвиненията за конфликт на интереси? За юридическата страна на този въпрос трябва да се произнесе Министерството на културата. Ако такъв конфликт е налице, Яра Бубнова просто ще трябва да напусне поста си на директор на този институт, докато е директор на Националната галерия. Що се касае до моралната страна на въпроса – твърде малко време е минало, откакто Яра Бубнова е директор на галерията, за да се види каква е изложбената й политика и да се прецени дали доминират изложби на членове на ИСИ. Тя е обвинявана на основата на подозрения, а не на реални действия от нейна страна. Ода Жон не е член на ИСИ, нито Роджър Балън.
Вярно ли е, че ИСИ има монополно място при усвояването на публични средства? Това може лесно да се провери, но със сигурност членовете на института не са единствените получатели на финансиране от Столична община, както се внушава в анонимния донос. През изтеклата година, например, най-скъпоструващият проект в сферата на съвременното изкуство, финансиран от Общината, е този на Тео Ушев, който няма нищо общо с ИСИ. Друг мащабен проект, подкрепен от Общината, беше този на фондация „Арт център Илинденци”. Те също нямат нищо общо с ИСИ.
Има ли някаква връзка между Яра Бубнова, Недко Солаков, вестник „Капитал“, Иво Прокопиев и партия „Да, България“? Това е чиста лъжа. Зад това твърдение няма никакви факти. Това е типична гьобелсова пропаганда, с която жълтите вестници си служат непрекъснато.
Всъщност, основната причина за атаката от страна на анонимните художници и хората от XXL е изразходването на парите от дарението, получено от Националната галерия, и предстоящото участие на Венецианското биенале. Те намериха отличен повод, за да атакуват директорката Бубнова. Очевидно се притесняват, че няма да са сред художниците, чиито произведения ще бъдат откупени от Националната галерия, а и вероятно няма да бъдат избрани за участие на Венецианското биенале. Затова действат превантивно, без да има реални доказателства, че Яра Бубнова ще изхарчи парите от дарението за произведения на членове на ИСИ или че участниците на Биеналето ще бъдат от същия институт.
Централният въпрос тук е дали тези, които опитват да свалят Яра Бубнова от директорския пост, искат да променят ситуацията в сферата на съвременното изкуство в България. Да я направят по-конкурентна, по-прозрачна при публично финансиране, по-достъпна за най-широк кръг от артисти и публика или искат да заемат „монополното“, както смятат те, мястото на ИСИ, тоест, дали един артистичен кръг се бори за промяна на системата или се бори да заеме мястото на друг артистичен кръг? И също така, дали е възможна промяна на системата с използването на всякакви средства, включително медийни манипулации и анонимни доноси? Аз не вярвам на хора, които си служат с доноси. Не вярвам и на хора, които са готови да влязат в колаборация с ПИК на Недялков и с Рашидов уж в името на свободата и почтеността в изкуството.
