Кармен Доминго. „Гала-Дали”. Превод от испански Маня Костова. София: Колибри, 2018
Видях в Интернет съпротива срещу тази книга, огласена най-вече с мнения, изказани от мъже. Къде е Дали? Кой иска да знае за някаква Гала? Дайте ни портрета на онзи гениален творец… Кармен Доминго (1970) обаче не е искала да напише още една книга за Салвадор Дали, въпреки че е негова сънародничка. Известна журналистка, която публикува романи през последните двайсетина години, тя е специализирала в областта на жените през ХХ век още като студентка. Тъкмо интересът към жените в сянка е тематично характерен за романите, които е написала до този момент. (Най-известният между тях, „Скъпа моя дъще Хилдегарт“, разказва един истински случай на майка, убила своята 18-годишна дъщеря; „Разговори от спалнята“ проследява живота на три съпруги, омъжени за трима от най-влиятелните мъже в историята на Испания.) Това, което интересува Кармен Доминго, са пресечните точки между традиционното и необикновеното, между битовото покорство и силата на характера, между обсесиите на тялото и полета на духа в поведението на нейните героини. Тя винаги избира жени, които успява да превърне в сложни, противоречиви литературни образи, едновременно интригуващи и отблъскващи.
Най-малко симпатична може да бъде наречена и героинята на този роман, построен върху внимателно проучен и умело вплетен в повествованието документален материал. Елена Дмитриевна Дяконова напуска Москва 18-годишна, точно преди Октомврийската революция, и никога не се връща там. Тръгва с един куфар – книги и дрехи, завършва живота си в собствен замък с прислуга. Името Гала си измисля сама, още като момиче, но с него остава в историята на модерното европейско изкуство. Животът й е свързан с няколко големи творци като Пол Елюар, първия й съпруг, заради когото напуска Русия, художника Макс Ернст, Салвадор Дали, с когото се запознава още преди да е разцъфнала славата на неговия творчески гений… И с още десетки мъже, които остават безименни в книгата, сведени до здрави тела за краткотрайна наслада. Безчувствена към всички прояви на онова, което ще наречем хуманност, суеверно встрастена в гадаенето на Таро, арогантна в преследването на пари, неуморимо прагматична, със силен търговски нюх и още по-силна воля за успех на всяка цена, Гала не е обичана от никого, дори от малкото си приятелки като Коко Шанел. Затова пък онези мъже, които са попаднали в обсега на нейната воля за притежание, остават влюбени в нея до потребност от сливане, обсесивно зависими с неподражаемата мощ на инфантилния нарцисизъм, който смесва света на детето с тялото и сигурността на майчиното присъствие. Никой не може да направи един творец талантлив, казва романът, но има жени, които могат да направят талантливия творец велик (стига той да е от типа мъже, регресивно фиксирани в инфантилния нарцисизъм). Гала притежава именно тази (велика по своему) дарба, тя е колкото необикновена, толкова и типична жена на своето време. Типичното може да бъде разбрано най-добре в термини на психоаналитичната култура, завладяла Европа тъкмо в десетилетията след Първата световна война. Казано по Фройд, Гала е персонификация на женския нарцисизъм: котешки тип, влюбена единствено в себе си, недостъпна в дълбочина, затова и страстно желана от мъже с висока степен на инфантилна регресия. В същото време тя е „мъжествена“ (включително в своя външен вид: здраво, жилесто тяло с добре развити мускули и плоски гърди). На „мъжката“ половина от нея принадлежи голият, сякаш бездънен егоизъм, който предпоставя идеите на философския индивидуализъм още от времето на Ницше и Шопенхауер. Видяна по този начин, Гала е женското лице на мъжкия модернизъм от първата половина на ХХ век. Това навярно обърква и отблъсква някои читатели, но Кармен Доминго не се и опитва да ни поднесе една опитомена и разкрасена история. А що се отнася до заглавието „Гала-Дали“, това просто е подписът, който художникът оставя под всички свои картини, създадени след като е открил втората половинка на гениалната си душа.
