При Християндемократите надпреварата не е била никога толкова оспорвана – 517 гласа в полза на Анегрет Крамп-Каренбауер срещу 482 гласа за Фридрих Мерц – особено имайки предвид колко много съюзът се стреми към стабилност. Но как се стигна до този резултат? Нека се опитаме да анализираме процесите, довели до резултата по време на конгреса на Християндемократичeския съюз (ХДС) в Хамбург.
Дни преди партийния конгрес на ХДС не всички делегати знаеха за кого от тримата кандидати за партиен лидер ще гласуват. Ясни бяха само две неща – начинът, по който се представят кандидатите в Хамбург, ще бъде от съществено значение за резултата им; Йенс Шпан няма да спечели кой знае каква подкрепа, за разлика от Анегрет Крамп-Каренбауер и Фридрих Мерц, които имат сходен брой поддръжници.
Крамп-Каренбауер държа реч, изпълнена с много лични признания за това какво я мотивира и какво желае да постигне. В изказването й нямаше само набелязани цели, но и откровения – каква иска и каква не иска да бъде. Публиката почувства страстта, с която АКК, както накратко наричат Анегрет Крамп-Каренбауер, произнесе речта си.
Фридрих Мерц, напротив, далеч не следваше подобна стратегия. Той съвсем плахо засегна личния си мотив да се кандидатира и малцина усетиха в думите му загриженост, а още по-малко тревога за бъдещето на ХДС. Вместо това, Мерц говори като безпристрастен, трезв анализатор, като политик, занимаващ се с външна политика.
Изведнъж си припомнихме телевизионния дуел между кандидатите за канцлер Герхард Шрьодер и Едмунд Щойбер през 2002 г. Преди него Шрьодер беше смятан за фаворит, а Щойбер – за безнадеждно изгубил. А след това местата бързо се размениха. Подобно нещо се случи между Мерц и Крамп-Каренбауер в Хамбург.
Но да кажем и няколко думи за третия кандидат – Йенс Шпан. В началото той бе описван като предполагаем партньор на Мерц, но в действителност това никога не е било вярно. Факт е, че Шпан е смятан за също толкова консервативен, колкото Мерц, но самият Мерц остана доста неприятно изненадан и дори обиден от кандидатурата на Шпан. Шпан от години се бори тъкмо той да представлява консервативното крило в ХДС. Преди гласуването в Хамбург той агитира близо 200 делегати в своя подкрепа с аргумента, че се бори за бъдещето на съюза, а не за удовлетворяване на личните си амбиции. Ето защо болезнено преживя резултатите, изпратили на балотажа Мерц и АКК, на който верните му последователи категорично отказаха да гласуват за Мерц.
За Крамп-Каренбауер това бе от решаващо значение. Що се отнася до Шпан, той успя да си гарантира и след конгреса специално място в консервативното крило на партията. А иначе в нея се забеляза сериозна промяна – докато по времето на Кол най-вече мъжете участваха в задкулисните договорки, този път предимно жени се организираха и втурнаха да подкрепят АКК. Този нов момент не може да не се свърже с факта, че от 18 години ХДС е оглавяван от жена, която, без каквито и да е претенции и суета, управлява държавата от 13 години. В същото време, при мъжете мрежата от връзки, която би могла да гарантира победа, не бе толкова силна. От една страна, защото двамата кандидати като че ли стояха на два различни полюса, а от друга – защото все още се помни дискредитиращата християндемократите афера[1] с дарения, в чиято основа лежаха задкулисните договорености между приятели в ХДС.
Не на последно място, малко след като Мерц издигна кандидатурата си, в медиите се появиха информации, че той, най-вероятно режисиран от Волфганг Шойбле, е подел последна отмъстителна кампания срещу Ангела Меркел.
Всеки, който поне малко се задълбочи върху случващото се, ще разбере, че тези твърдения са напълно неверни. Но внушението е направено и в главите на всички се пропуква дълбоката разделителна линия между Меркел и Мерц.
Поляризацията се дължи най-вече на Мерц, който през изминалите години многократно е демонстрирал, че отхвърля голяма част от политиките на Меркел. Този момент бе използван от опонентите му, които веднага изградиха опозицията – мъжът срещу жената, Мерц срещу Меркел. И въпреки многократните обяснения по време на най-различни конференции, много от медиите подеха същата песен – Мерц е антипод на Меркел. Тази мелодия заглуши всички съмнения и въпроси дали през последните месеци и години ХДС е водил правилната политика срещу Алтернатива за Германия.
На Крамп-Каренбауер също не й беше лесно да преглътне издигането на кандидатурата на Мерц, но бързо се окопити и смело се хвърли в дуела със завърналия се[2]. През цялото време тя нито за миг не се умори да повтаря колко дълго, колко вярно и с какъв успех се е борила за ХДС.
В същото време, Мерц непрекъснато допускаше грешки в надпреварата си за поста. Първата му по-сериозна медийна изява като кандидат за лидерския пост бе свързана не с бъдещия му план за Германия, а с неговите доходи. Мерц обяви, че е представител на високата средна класа с доходи от около един милион евро годишно.
Мнозина не можеха да го разберат, а и не очакваха той да им влезе в положението – същевременно, вместо да бъде самоуверен, Мерц изглеждаше несигурен.
След това – в отговор на въпрос, поставен на втората регионална конференция – Мерц обяви, че европейската хармонизация трябва да бъде извършена, като се следва германският закон за убежището. Това не беше кой знае каква провокация, но в случая с Мерц той трябваше доста да се обяснява. И отново привържениците му започнаха да си задават въпроси.
Крамп-Каренбауер също отбеляза няколко грешни удара по време на петседмичната си предизборна кампания, но, за щастие, за нея това нямаше отрицателни последствия. Една от грешките й бе призивът сирийските бежанци, извършили престъпление, начаса да бъдат депортирани в Сирия. Ако Хорст Зеехофер бе направил подобно предложение, ефектът щеше да е страховит. Но след като тези думи излязоха от устата на Крамп-Каренбауер, политическите наблюдатели запазиха спокойствие.
Освен това, Крамп-Каренбауер настоя чуждите граждани нарушители да не могат да влязат никога повече нито в Германия, нито в Европа. Това може накратко да се нарече популизъм. Въпреки това, срещу предложението й нямаше голяма вълна на критики и протести. А анализаторите определиха тези залитания на Крамп-Каренбауер за тактическа маневра.
Канцлерът Ангела Меркел никога публично не се е изказвала негативно срещу някого. Но й личеше колко трудно сдържа емоциите си и колко много й струва и към Мерц да се държи така, както към останалите кандидати за поста й.
По-близките й съратници обаче имаха различно поведение. Всеки, който е разговарял с тях, няма как да не забележи, че те не един път определят кандидатурата на Мерц като „абсурдна”. Обясняват си поведението му по следния начин – един човек след 15 години идва да си отмъсти. Те категорично отхвърлят възможността Мерц да е решил да се кандидатира, за да помогне на изпадналия в трудна ситуация ХДС и да отговори на предизвикателствата, отправени от Алтернатива за Германия. Те откриват потвърждение на съмненията си, когато няколко дни преди конгреса недолюбваният от тях Волфганг Шойбле се изказва в подкрепа на Мерц.
В края на краищата, Крамп-Каренбауер победи с малко. Но не се стигна до открито и подробно обсъждане на въпроса дали по отношение Алтернатива за Германия правителството и партийното ръководство трябва да търсят нов начин на действие. Тези, които най-много очакваха подобна дискусия, принципно дълбоко се съмняват в политиката на Меркел спрямо бежанската криза.
И така, в края на конгреса многократно се чуваха оплаквания, че много от делегатите се прибират у дома, без какъвто и да било нов аргумент в спора с популистите и екстремистите от Алтернатива за Германия. След вълнуващите избори в петък (7 декември – бел. пр.), това нямаше кой знае какво значение. Но от понеделник нататък този проблем отново ще се превърне в основна причина за тревоги.
Щефан Браун
Зюддойче Цайтунг, 8.12.2018
[1] Става дума за скандала с дарения в партийната черна каса на ХДС, заради който Хелмут Кол подава оставка като почетен председател на ХДС.
[2] След като през 2002 г. Мерц е отстранен от Меркел от поста председател на парламентарната група на Християндемократическия съюз, той излиза от политиката и започва да се занимава с бизнес.
