Миналия петък, преди голямата мобилизация от 1 декември, вътрешният министър Кристоф Кастанер все още обясняваше, че жълтите жилетки „не са масово движение”. За Министерството на вътрешните работи значение има единствено броят на хората на улицата, които службите му за сигурност са преброили. Това е фундаментална грешка, дължаща се на непознаване същността на движението „жълти жилетки”.
Защото, ако и на улицата да има само 13 000 души, то във Фейсбук няколкостотин хиляди, а вероятно и повече от милион, дават своето мнение по темата.
„Жълтите жилетки” са движение както на кръговите кръстовища, така и на Фейсбук групите.
Когато акциите им протичат на улицата, обсъждането им тече в социалните мрежи. Целият идеологически апарат на движението е създаден в процес на разговори, водещи се между групите във Фейсбук. В тези мрежови пространства е съставен списъкът им с искания и се заражда идеята за борба срещу властта (при необходимост и с физически средства).
В делнични дни, когато се случи „жълтите жилетки” да са сравнително малко на терен, мощната мобилизация продължава в интернет. Бунтовете в събота винаги се разпалват от постовете, обменени във Фейсбук през седмицата. И докато движението работи, дебатите в социалните мрежи стават все по-интензивни, както показват графиките на BFMTV.fr, регистриращи броя на разговорите в основните Фейсбук групи, посветени на „жълтите жилетки”.
На 1 декември бе регистриран най-голям брой разговори – общо 52 500 само в един ден, като всеки от тях имаше потенциала да генерира няколко хиляди коментара. Този барометър днес не е толкова актуален, тъй като някои групи, наситени с обменен на информация, силно ограничават публикуването на нови съобщения в тях.
Пространството във Фейсбук, заето от „жълтите жилетки”, се поделя между три големи групи. Към първата се числят по-малките групи на твърдото ядро, които призовават към мобилизация. Те са най-радикални и искат да нахлуят в Елисейския дворец. Пример за подобни групи са „Разгневена Франция!!!” („la france en colère !!!”, 285 000 члена), поддържана от Ерик Друе и Присилия Людоски, както и „Информационна блокада на летящия ездач” („Fly Rider infos blocage”, 126 000 члена), поддържана от Максим Никол, известен още като Летящия ездач (Fly Rider). Радикалните групи не спестяват на Друе и Никол критичните си коментари, но независимо от това са склонни да следват очертаната от тях линия, още повече, че двамата администратори предават на живо във Фейсбук.
Към втората голяма група принадлежат по-малки групи, поддържани от анонимни „жълти жилетки”, където всеки може да си публикува, каквото поиска, и цари съвършена анархия. В тази група можем да прочетем най-конспиративните, хомофобски, расистки и сексистки изказвания. Към тази категория можем да причислим „Жълта Жилетка” („Gilet Jaune”, 140 000 члена), „Аз съм Жълта Жилетка” („Je suis Gilet Jaune”, 100 000 члена) и „Жълта жилетка” („Gilet jaune”, 153 000 члена).
Накрая има множество регионални групи, организирани по отделните градове, департаменти или региони, които често наброяват няколко хиляди члена. Такива са „Gilet jaune 54 Secteur Longwy Pays Haut” или „GILET JAUNE MONTELIMAR SUD ET NORD”. Това са предимно групи, занимаващи се да организират блокади или местни протести. Директните включвания на живо, които правят Ерик Друе и Максим Никол, често се споделят и в другите две големи групи, което ги прави изключително влиятелни и извън границите на собствените им кръгове.
И накрая третата група – „Официалният преброител на жълтите жилетки”, изпълнява само една функция – брои и стига до огромното число – 2 670 000 члена. Но на тази бройка не трябва много да се вярва, защото някой приятел може да ви добави към групата, без да знаете.
Огромната част от тези групи са публични – макар и някои от регионалните да са предпочели да останат затворени на принципа на личните профили, подобно на „Жълта жилетка Кемпер” („gilet jaune QUIMPER”).
Случилото се на 1 декември бе предварително обявено и обяснено в профилите на описаните по-горе групи във Фейсбук. Човек само трябваше да си отдели време, за да го прочете. Но най-вече трябваше да приеме написаното на сериозно, без онова презрително отношение, превърнало се в рефлекс след толкова много години.
Между политизирания език на медиите и народния език на тези групи съществува такава дълбока пропаст, че политическият и медиен елит не биха признали при никакво положение говоренето им за легитимно. В същото време, както пишат в Туитър, тези Фейсбук групи не са „най-безопасното пространство” и в тях има „легион” сексистки и хомофобски изказвания. Фалшивите новини си циркулират свободно и с това пораждат много тревоги. Правописът далеч не е идеален. Но тези групи приличат на народна Франция – онази Франция, чийто глас не се отразява по челните страници на водещите медии. В същото време, в тези групи хората най-накрая намират място, където да се срещат и заедно да обсъждат политиката.
Във вторник, без много шум, френският държавен секретар по цифровизацията Мунир Мажуби се присъедини към Фейсбук групата „Разгневена Франция!!!” и попадна на една напълно непозната територия.
Държавните служители и представителите на медиите смятат „Туитър” за най-добрата политическа мрежа. Място, където протичат всички процеси. Но тъкмо там по време на кризата с „жълтите жилетки” не се случи нищо. Можем да си представим колко по-бърза би била реакцията на правителството, ако министрите предварително бяха проучили групите във Фейсбук.
Правителството дълго време смяташе, че има „добри жълти жилетки” и „зли хулигани” и заради това изобщо не забеляза как твърдото ядро на движението – „делегацията” от осемте й най-влиятелни говорители в мрежата – съвсем открито във Фейсбук, още от началото на ноември, обяви бунт. Онези анализатори, които днес говорят за „пуч”, изобщо не са схванали същността на движението. Още от самото начало групите на Ерик Друе и Максим Никол ясно следват линията на бунта, правейки постоянно препратки към 1789 г. и 1968 г.
А ако крайната десница беше организирала пуч, тя със сигурност нямаше да го направи публично и явно във Фейсбук, а в чат приложението Телеграм, което криптира съобщенията. В четвъртък в групата си „Разгневена Франция!!!” Ерик Друе изглеждаше силно изненадан, че медиите и политиците разбират само собствените си революционни намерения.
Когато се опитвах да обясня какво е значението на Фейсбук групите за движението, някои хора реагираха по следния начин: „Майтап си правиш! Та това са хора, които остроумничат само в интернет”. Но макар и да е много вероятно голям брой от членовете на тези групи да не са участвали в блокадите или демонстрациите (в това число включвам многото настоящи пенсионери), те винаги са подкрепяли колегите си, които са действали на място. Всяка събота могат да се прочетат едни и същи послания, призоваващи към „повишено внимание”, могат да се видят едни и същи емотикони „мускул”, чийто адрес са всички онези, отправили се към Париж. „Жълтата жилетка” в социалните мрежи е не по-малко „жълта жилетка” от тази на кръговото кръстовище.
Онези, които си остават вкъщи, коментират на живо протестите през Фейсбук Лайв, който се поддържа от „жълтите жилетки” на мястото на действието или от медиите, смятани за независими, като Brut или RT France.
Миналата събота „жълтата жилетка” Яник Кроменакер предаваше случващото се на живо във Фейсбук. Той бе прекъснат от изстрели, произведени от отбраняващата се страна, и това предизвика бурни емоции във Фейсбук групите.
В следващите дни на протестите във Фейсбук групите течеше радикализация – споделяха се всички видеоклипове с полицейско насилие и всякакви неверни информации, които разбунваха духовете.
В момента видеоклиповете във Фейсбук групите имат невероятен брой гледания. Към тях са качени още стотици видеоклипове с „жълти жилетки” с над милион гледания. Тази изключителна „заразност” се дължи на факта, че почти всички групи на „жълтите жилетки” във Фейсбук са публични. В противен случай, ако групата е затворена, тя няма да позволи да се споделят видеоклипове или излъчвания на живо.
Какъвто и да е резултатът от конфликта, Еманюел Макрон ще трябва да се справи с Фейсбук групите, които биха могли да се превърнат в негова първа опозиция. Когато битката приключи, разговорът ще продължи в социалните мрежите. И всички онези французи, които споделят мнението си единствено при откъслечни дискусии под коментари на статии или в страниците на Фейсбук, сега ще имат своето пространство, където свободно да обсъждат извън сферата на големите медии. И при най-малката искра, те могат отново да се върнат на поста си. И да дадат началото на Първа серия от Втори сезон…
Венсан Глад
Либерасион, 7.12.2018
Превод от френски Иван Николов
