Манхайм-Хайделберг 2018

М

Да съществуваш десетилетия в сянката на няколко фестивала-мастодонти и да запазиш собствената си идентичност, да отстояваш високи художествени критерии, без да отстъпваш от традициите си, е рядко срещан феномен. Фестивалът в Манхайм-Хайделберг едва ли би могъл да съперничи на Кан, Берлин или Венеция с техните многомилионни бюджети. А и неговите организатори очевидно съзнават безполезността на всеки напън за конкуренция с недостижимите, затова не залагат на ослепителен светски блясък, на стихийно разрастващи се програми, на многолюдни сборища от търговци и агенти по продажбите. Тоест, те съзнателно се лишават от всичко онова, което са Кан, Берлин или Венеция. Ето защо Манхайм-Хайделберг продължава да отстоява собствената си идентичност, продължава да бъде онова, което вече 67 години го прави един от най-сериозните и важни световни кинофестивали.

Да, той е скромен като количество показвани филми. Да, тук няма фанатизирани колекционери на автографи, няма пищни церемонии и разточителни коктейли. Затова пък има траен зрителски интерес, оживени дискусии по всеки филм от конкурсната програма. Има и авторитетната професионална платформа MANNHEIM MEETING PLACE, чиято цел е да подпомага млади продуценти от цял свят в търсенето на подходящи за проектите си миноритарни копродуценти. Всичко това е част от неповторимото усещане за значението на осъзнат стремеж да се насърчават амбициозни опити на млади творци да пробият плътната стена на филмовата индустрия, за да въведат и защитят нови художествени идеи в киното. Защото от няколко години фестивалът търпеливо налага на общественото внимание творчеството на дебютанти – бъдещи смутители на рутината, спокойствието и конформизма в съвременното кино. Предишното състезание за Newcomers в рамките на фестивалната програма днес вече е основен акцент и това съвсем не е случайно хрумване. Все пак, традицията на Манхайм напомня, че тук са започнали своя звезден поход големи имена в световното кино: Годар, Фасбиндер, Сабо и още много известни кинематографисти.

Преди да насоча внимание към филмите, представени на 67-то издание на фестивала (18-22 ноември), нека подчертая много успешното представяне на нашето кино, което рискува да остане незабелязано за широката публика. Става дума за участието на българския проект „Петя на моята Петя” (продуцент Николай Урумов, сценаристи Нели Димитрова и Валентина Ангелова, режисьор Александър Косев), селектиран измежду стотици кандидати за участие в срещата MANNHEIM MEETING PLACE. Развитието на проекта има своята предистория, започнала миналата година във Варна, където по време на фестивала „Любовта е лудост” бе организиран уъркшоп за начинаещи млади български продуценти. Присъствието на проекта в Манхайм е прекрасна възможност за реализацията му с участието на сериозни международни продуценти, чиито интерес към сценария подсказва наличието на всички условия за добър завършек на вече започнатото.

Какво предложи програмата на фестивала? Както винаги, прецизна подборка от филми на дебютанти, в която ясно се открояват темите, вълнуващи новата генерация кинематографисти – социалната несправедливост, насилието, миграцията, семейните устои, професионалната реализация. Излишно е подчертавам искреността на внушенията, към които се стремят авторите на тези произведения. Тяхната откровеност се допълва от стремежа им към търсене на оригинална художествена форма. Неконвенционални изразни средства, модерен филмов изказ, дръзко боравене с изразните средства на киното – качества, които са основни акценти при определяне на победителите в Манхайм.

В безспорен лидер се превърна иранският филм „Портокалови дни” на Араш Лахути – освен с Голямата награда на фестивала, той бе удостоен и с отличията на ФИПРЕССИ и Екуменическото жури. Историята на не млада и некрасива жена, започнала непримирима битка за равноправие в общество, което оказва това на жените, завладява с органиката на филмовия разказ, със строгостта и простотата на режисьорския почерк. Точните наблюдения върху живота на обикновените хора, искреното съчувствие и задълбочеността на социално-психологическите анализи придават художествена стойност на този иначе скромен откъм външни ефекти, но честен и достоен филм.

Много интересна е гледната точка на авторите на китайския филм „Мъртвите прасета” (реж. Кати Ян), който третира проблема за класовото разслоение в обществото, смело акцентирайки върху моралните поражения като следствие от бурните процеси на индустриализация и глобализация. Особеният хумор на филма, острото социално зрение на авторите бяха силни аргументи за присждането на Почетен диплом. Произведения като „Сократес” (Бразилия), „Светулките изчезнаха” (Канада – с наградата за нетрадиционен изказ), „Пианистката” (Финландия), „Синият прозорец” (Германия), „Чиста страна” (Китай) и др. всеки по свой начин надниква в сложни междуличностни отношения, анализира разнообразието на междупоколенчески конфликти, разглежда драматични колизии, изразяващи реални страхове и плахи надежди за утрешния ден. Увлекателните сюжети, наситени с вътрешна динамика и драматизъм, правят посланията достъпни и четливи. Няколко забележителни актьорски изпълнения – Хадиех Техрани („Портокалови дни”), Карел Трмбле („Светулките изчезнаха”), Кристиан Малейрос („Сократес”) придават изненадващ за дебютни работи артистичен бласък.

Младите режисьори очевидно трайно се дистанцират от клишетата на популярното кино. Те не споделят разпространената мантра за шумния касов успех като критерий за художествена значимост на творбата, което автоматично не означава, че произведенията им непременно са отвлечени интелектуални или естетически ребуси. Напротив, повечето конкурсни филми търсят и намират директен път към публиката, будят емоции и се радват на зрителска подкрепа.

Високото равнище на фестивалната програма затвърди общото впечатление на акредитираните журналисти и критици за важността на променящата се ситуация в съвременното кино и ролята на фестивала като форум на младите автори. Извършва се интересна смяна на поколенията. Масирано навлизат непознати и талантливи дебютанти, които скоро ще задават тон за обещаващи търсения. В Манхайм те намират така необходимата подкрепа и признание.

67-то издание на фестивала в Манхайм-Хайделберг също ще запомним както с успешно защитения проект на продуцента Николай Урумов, така и с достойното представяне в конкурсната програма на филма „Братя” (Турция), в който страната ни е миноритарен копродуцент („Чучков брадърс”).

За автора

Александър Грозев

Александър Грозев е известен кинокритик, преподавател в НАТФИЗ, един от създателите и дългогодишен художествен директор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“, автор на множество книги, изследвания и статии, свързани с историческия път на българското и световното кино.

Категории