„Metaphorai“, куратори: Катя Ангелова и Алесандра Пожанти, 24-та Седмица на съвременното изкуство, Баня „Старина“, Пловдив
След като присъствах на откриването на изложбата, а след това отидох да я разгледам още веднъж, ми хрумнаха две заключения. Първо, че проектът е оптимално реализиран в това колкото забележително, толкова и специфично откъм архитектурни условия пространство. Второ, казах си, че е прекрасно да познавам изложбата „на живо“, а не чрез нейната фото или видео документация.
Познавам много от предишните издания на Седмицата и смятам, че „Metaphorai“ предложи едно от най-добрите решения за голямата входна зала на Баня „Старинна“. Обикновено се търсят „агресивни“ решения, които да противопоставят мащабни и доминантни инсталации или обекти, за да притъпят и неутрализират неизбежната конкуренция между старото и съвременното. Напротив – работата на Алберто Гарути, наречена „Посветено на гледащите нагоре“, просто оставя тази първа зала „празна“. Атрактивното историческо пространство става хармонична част от неговата „невидима“, магическа инсталация. Горе, високо в купола, е закрепен принтер, който в определени времеви интервали пуска по един бял лист, който, падайки, ефирно се понася в полет. Подсъзнателното възприемане на купола като сакрално пространство, което в същото време е ирационално по отношение на съвременната архитектура, създава поетиката на тази инсталация. Когато пожелае, някой там горе пуска летящи знаци към наблюдаващите в очакване долу.
Гарути продължи своето участие в проекта чак до ноември, когато беше открита неговата забележителна намеса в градската среда, наречена „На родените днес“. Уличното осветление в квартал Капана е свързано с някои от основните родилни отделения в болниците в Пловдив. Във всяко от тези отделения е поставен специален бутон, който бива използван при раждането на бебе. Този бутон кара светлината на лампите на една от улиците в Капана да пулсира динамично, известявайки появата на нов живот. Разбира се, целта на инсталацията е да създаде съпричастност и усещане за общност. И, разбира се, показва таланта на Алберто Гарути в осъществяването на проекти в публична среда чрез пряката интеракция с обществото.
И ако Гарути търси поетиката на ежедневната феноменология, то подходът на Ханс Шабус – известен с намесите си в публични пространства артист, е съвсем различна. Тя е базирана на конфронтация, поставяне на обекти в града, които преобръщат концепциите за обичайното статукво на съвременното неолиберално общество.
Почти винаги Шабус бива инспириран от вече съществуваща инфраструктура с нейните утилитарни, но също така политически и обществени значения. Той веднага забелязва огромен червен билборд с бял надпис: „Dr. E!“, поставен на сграда, която е непосредствено зад Центъра за съвременно изкуство. Артистът създава огромна скулптура с формата на въпросителен знак, който доминира над фасадата на банята. Въпросителният знак може да бъде разчетен като ироничното продължение на удивителния знак в рекламата – с целият негов агресивен, комерсиален патос.
Именно тези три произведения провокираха мисълта, че изложбата прекрасно оптимизира градските или архитектурните особености и то, без да ги разрушава, а напротив – въвличайки ги в артистичната митология.
Второто заключение, а именно че тази изложба се възприема пълноценно само ако е видяна на живо, е в резултат на същността на много от другите произведения, включени в нея. Те са специфични артистични наративи – разгърнати колкото във физическото пространство, толкова и във физическото време. Както кураторският текст обяснява: „Тръгвайки от идеята на Мишел Де Серто, всеки от тези разкази, които бихме могли да назовем „метафори“, произлиза от местата, които пресичаме, структурираме, избираме и свързваме всеки ден, като по този начин творим изречения и маршрути, играещи ролята на знаци за всякакви пространствени измествания – синтатиктични, семантични и прагматични.“
Идеята за семантичното значение на времето, определящо един или друг наратив, е залегнала в съвместната инсталация на Даниела Костова и Правдолюб Иванов. Тя формално метафоризира истинската (или измислената) история на един човек, който винаги разказвал едно и също нещо, когато се придвижвал от едно място на друго. Той винаги съобразявал времево своите разкази, които започвали в началото на неговия път и свършвали в неговия край. Веднъж качили този човек в автомобил. Заради краткото разстояние и бързата скорост на автомобила, човекът бил принуден да разкаже своята история толкова бързо, че слушателите не успели да разберат почти нищо…
Значението, сблъсъкът или персоналната история, обусловена от културните идентичности, религията и езика, съотнесени към създаване на някаква глобална метафора на универсалното, са в основата на произведенията на Мохсин Хараки и Баби Бадалов.
Хараки представя въображаем дебат между Порфирий и Авероес – олицетворяващи философията на Запада и Изтока. Този измислен разговор идва да покаже, че ако той някога се бе състоял, надали щеше да бъде базиран на властовите баланси, а по-скоро на същността на битието.
Бадалов пише своята поезия директно върху стените на помещението, като смесва както концепции, така и калиграфски стилове и пиктограми, характерни за културните среди, които го формират като артист. Както той се определя: „Хибрид между едно ислямско и постсъветско ориенталско минало, от една страна, и ориентирано към Оксидента (Запада) настояще“.
Това желание за „рационализиране“ на универсалното съществува и в работата на Оливие Вадро, който, изучавайки различни антични амфитеатри, търси тази почти „божествена“ архитектурна форма, която и до днес се използва за обекти, свързани с обществото (стадиони) или политическия живот (парламентарни зали).
„Metaphorai“ представи и една историческа работа на Маурицио Нанучи „Да пишеш звезда, вървейки, да създадеш творец“ от 1973/1975. Tя е създадена съвсем в духа на идеята на Мишел дьо Серто, залегнала в изложбата, а именно за разхождането като семантичен акт. Нанучи прави разходка из Флоренция, изписвайки думата „Star“.
Големият успех на проекта „Metaphorai“ е, че ни предлага един дълбок, усложнен и не на последно място, приказен артистичен наратив, включващ забележителни персонални истории, разказани увлекателно от участващите артисти.
