Робърт Блай. “Тишина сред снежните полета”. Превод Благовест Петров. Оформление Иво Рафаилов. София: “Фрост”, 2018. Цена 8 лв.
В поезията на Робърт Блай има ферми и тютюневи складове, обори, хамбари и силози, комбайни… Има самотен мъж, който изглежда не бърза да се прибере вкъщи – и продължава да шофира в нощта. Около него – онемяла снежна пустош. Тишина. Мъж над средна възраст, който е преживял доста и вече търси само уединение. Претръпнал. Вътре в него е снежна пустош, тишина. Един мъж пише до част от себе си – това е не само заглавие на конкретно стихотворение, но и цялостна поетическа парадигма. Но дали се размразява чрез стихове? От 1986 г. знам за понятието “дълбока образност”, откогато е първата стихосбирка на Блай на български, превод на Георги Белев. Струва ми се, по-добра рецептивна призма е книгата “Да бъдеш мъж днес”, преведена през 2005 г. Нейното оригинално заглавие е “Железният Ханс”. Представете си Железният Ханс да шофира в провинциална Америка и да си задава въпроси… Какво значи да си мъж? Да обичаш? Да се връщаш към дивия живот? Да си цялостен. Да правиш нещо с ръцете си. С другите отчаяни като теб мъже. Да пътуваш. “Снегът ще дойде и ще затрупа шушулките на нападалите класове/с безкрайно деликатни снежинки – като накити на убит принц на готите,/изгубили се преди векове по време на велика битка.” Блай е превеждал Олав Хауге. Но в “Тишина сред снежните полета” го няма лъчезарното спокойствие на прочутия норвежец – тук има сива депресия, която, според живия класик, може би ще излекува чрез завръщане към мъжествеността, мъжеството. А то позволява да напишеш, сякаш си Уитман: “Много е късно./Аз съм единственият буден./Мъжете и жените, които обичам, спят наблизо.” Ще се става.
Жорж Сименон. “Коледата на Мегре”. Превод от френски Гриша Атанасов. София: “Ера”, 2018. Цена 12,99 лв.
“Коледата на Мегре” е непревеждана до този момент у нас новела на Сименон от 1951 г. През 1953 г. Ролан Барт публикува своята знаменита статия “Нулевата степен на почерка”. Нерде Сименон, нерде Барт, ще кажете. Не е точно така: дали нулевата степен на почерка на знаменития белгиец не се дължи на съвета на писателката Колет: “Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне”. Дали репутацията на Сименон като най-превеждан френскоезичен автор на всички времена не се дължи именно на отказа му от всякаква реторична украса? Но неутрален ли е самият Мегре, този меланхолен археолог на парижкото всекидневие, който става още по-меланхолен от разрешаването на поредната загадка. В “Коледата на Мегре” едно дете се събужда в Рождественската нощ – и в стаята му е дядо Коледа с голяма кукла, и изважда две дъсчици от паркета… Малката Колет има късмет, че отсреща живее детективът Мегре. И съседът й постепенно ще разкрие какво точно има под равното, направо неутралното поведение на “майката” на Колет. Госпожа Мартен, разбира се, ще истеризира, но Мегре – и стилът на Сименон, ще останат напълно невъзмутими. А преводачът им помага страхотно. (В книгата има и два разказа – за затвърдяване на впечатлението.)
М.Б.
