„Студена война“ (Zimna wojna), 2018, Полша/Великобритания, 88 минути, сценарист и режисьор Павел Павликовски, продуценти: Силвия Барте, Януш Гловацки, Малгоша Бела; оператор Лукаш Зал, художници: Бенуа Бару, Марсел Славински, Катажина Собанска-Стрзалковска; в ролите: Йоана Кулиг, Томаш Кот, Борис Шиц, Агата Кулеша и др. Награди: за режисура от Кан, 4 от Полския филмов фестивал, 5 на ЕФА и др.
От лятото все още не мога да се отърся от „Студена война“. Пак чернобял и стилен филм, заснет виртуозно от оператора Лукаш Зал като „Оскар“-овия „Ида“, но по-пронизителен и отчаян.
В окаяната сталинистка полска провинция през 1949 младият просветен музикант Виктор (Томаш Кот) и негови колеги събират фолклорен ансамбъл. На прослушването се явява първичната блондинка Зула (Йоана Кулиг, тя се мярна и в „Ида“). Разбива всички с неистовото си изпълнение на „Сердце, тебе не хочется покоя“ от филма „Веселите момчета“ на Григорий Александров. Веднага става ясно, че е неконтролируема, но я приемат. Двамата се влюбват на мига. Виктор става ръководител и диригент на ансамбъла „Мазурка“ (нещо като известния навремето „Мазовше“). Обикалят Европа и пеят народни и съветски песни. Виктор и Зула се обичат, ала са страшно различни – той обича джаз и поезия, тя е спонтанна до вулгарност и готова на всичко в името на успеха. Още преди Берлинската стена Виктор емигрира. Зула не идва на срещата. После той прави кариера в парижки клубове, тя в Полша заживява казионно.
Варшава, Берлин, Париж, Белград… са спирки от тяхната взривоопасна и невъзможна любов. Времената се променят. И обстоятелствата. Само не и чувствата. През всичките тези 15 години. До закономерния финал.
Високият, сдържан Томаш Кот и крехката фурия Йоана Кулиг са почти неизменно на екран и заразяват с химията помежду си. Възхитителни актьори.
Създаден по действителен случай, филмът на Павел Павликовски разказва драстично и естетски ситуацията със Студената война и Желязната завеса през любовта и музиката. Само че, за разлика от многото филми на тази тема, той се оттласква от политиката, идеологическите издевателства и спасението. Представя по-страшното – екзистенциалната емиграция. За някои фрагментарността на повествованието изглежда слабост на филма, но мен ме вълнува – така по-силно се изваждат интензитета на любовта и бариерите пред нея.
В класическото чернобяло изображение, което препраща към „Казабланка“ на Майкъл Къртис или ранните филми на Анджей Вайда от Полската школа, всеки кадър въздейства със собствено сияние, но разнородната музика (полски фолклор, съветски песни, френски шансони, американски джаз), автентичната среда и актьорското изпълнение създават извисяваща кинематографична полифония. А най-силното качество на „Студена война“ е неговият лаконизъм – в историята има и автобиографичен момент, неслучайно последният титър на филма е „посвещава се на родителите ми“, но Павликовски предпочита неизказаността пред ширещата се в киното бъбривост.
Съкрушителен филм. Естествено се оказа европейският победител на годината.
С втори пореден филм Павликовски побеждава на ЕФА – през 2014 „Ида“ спечели също 5 награди.
Но „Студена война“ не е номиниран за „Златен глобус“ за чуждоезичен филм, докато блудкавият музикален режисьорски дебют на добрия актьор Брадли Купър с ужасяващата Лейди Гага „Роди се звезда“ (трети американски римейк на филма на Уилям Уелман от 1937) има 3 номинации и е лидер за Гилдията на актьорите в САЩ. Както е тръгнало, нищо чудно и до „Оскар“ да стигне.
„Студена война“ е сред малкото филмови събития на 2018. Несъмнено ще бъде показан на София филм фест.
