Omnia mea mecum porto

O

Скъпи читатели, както знаете, нашият екип започна 2018 година, правейки едно заглавие, а я завършва с този брой, правейки друго заглавие.

Скъсването беше, разбира се, болезнено – за нас, а оказа се и за доста от вас, нашите приятели. Но да се връщаме назад в тези предколедни дни е безполезно.

По-важното е, че сега, списвайки този К, вестник за критика, дебати и културни удоволствия, ние продължаваме нишката, която плетем от десетилетия. По-важното е, че в българската култура има място за спокойно и критически осмислено обсъждане на явленията в изкуството и на духовните посоки и криволици, по които върви нашата хуманитаристика.

Светът, в който живеем, става все по-сложен, множат се формите и медиите, чрез които творците – както във всички епохи – искат да изразят себе си, света и неизразимото; за тези нови форми и медии често още няма създадени критерии за оценяване, няма създаден език, на който една (във всички случаи) нова критика да ги обглежда, тълкува и представя пред публиката.

Както виждате, правейки друго заглавие, ние си даваме ясно сметка за промените, които ни предстоят – от навлизането на нови лица, теми и – може би – езици до преобразуването на К в медия, отговаряща на критериите на двайсетте години на XXI век.

Колкото до дебатите – ние досега винаги сме били за дебатирането, т.е. за сблъсъка на различни гледни точки дори по теми и идеи, които са доминиращи в общественото пространство. Само периодичното им подлагане на съмнение ги пази от вкаменяване или мухлясване.

И – разбира се – обещаваме културни удоволствия. Без удоволствието културата е догма.

Всичко свое нося със себе си, казвали древните. Ние смятаме, че носим непредубеден поглед към света. И нашите читатели също.

 Ние от К, вестника за критика, дебати и културни удоволствия

PS Следваща среща в Мрежата – на 21 януари 2019 г.

За автора

Категории