„Рома“ (Roma), 2018, Мексико/САЩ, 135 минути, сценарист, режисьор, оператор, монтажист Алфонсо Куарон, продуценти: Николас Селис, Алфонсо Куарон, Габриела Родригес; художник Еухенио Кабайеро, в ролите: Ялица Апарасио, Марина де Тавира, Хорхе Антонио Гереро, Марко Граф и др.
Награди и номинации: „Златен лъв“ от Венеция, „Златен глобус“ за режисура и чуждоезичен филм, 8 номинации за BAFTA и др.
Разпространяван от Netflix.
Магнетичен филм. Гледах го преди седмици, а не спира да витае из подсъзнанието ми.
Външни плочки. Стича се вода. Неугледната Клео (Ялица Апарасио) ги мие с маркуч. Общува с кучето Борас. Папагали подскачат и цвърчат в кафези. Така започва кратката история за семейство от средната буржоазия с четири деца в заможния квартал Рома в Мексико сити през 1970-1971. Бащата (Фернандо Гредяга) е лекар. Майката София (Марина де Тавира) е химик, ала не работи. Душата на семейството е Клео, отговорна за децата и хигиената. Тя е кротка, мълчалива и всеотдайна. Всички я обичат. Другата прислужница Адела (Нанси Гарсиа Гарсиа) я нарича „сестричке“. С нея и приятеля й Клео отива на кино, където среща обсебения от бойните изкуства Фермин (Хорхе Антонио Гереро). Той набързо я увещава да не влизат, а да се разходят. Виждаме ги след секс. Той гол й демонстрира бойни умения. След време, когато гледат „Голямата разходка“ (1966) с Бурвил и Лую дьо Финес, тя му споделя, че май е бременна. Фермин изчезва, оставяйки шлифера си. Междувременно докторът напуска семейството си. За София настават трудни дни. Едва успява да вкара в двора огромната кола на съпруга си – Ford Galaxy. Клео споделя тайната си с нея. Тя я завежда на гинеколог, застига ги земетресение…
Дните се нижат с делнична механичност. София е изнервена. Клео тътри корем и изпълнява сърцато задълженията си. Отива да търси Фермин. На тренировката, където го намира, се справя с трудно упражнение на един крак… С децата и София заминават да посрещнат Новата 1971 в луксозно имение с американци, които се упражняват в стрелба. В гората избухва пожар и всички заедно го потушават. Появява се и нещо като кукер… Децата гледат новаторската фантастика „В плен на орбитата“ на Джон Стърджис (1969)… Достолепната накуцваща баба (Вероники Гарсиа) води Клео да й купи креватче за бебето, но в този момент й изтичат водите, а на улицата има огромна студентска демонстрация. Шофьорът е безсилен в задръстването. Цивилни охотно помагат на полицаите да се разправят с протестиращите. Сред тях е Фермин. Какво се случва, ще разберете, като гледате филма.
Героите само два пъти напускат Мексико сити и зрителят има възможност да се потопи в живота на квартала, където е преминало детството на Куарон, да обгледа от различни ъгли входа към къщата и разните кътчета в самия дом. Медитативният ритъм въвлича все по-навътре и по-навътре в бита и преживяванията. Попадаш във вселена. Две жени, два свята, две драми, причинени от безотговорни мъже. Всяка от тях разпознава собствените си неблагополучия в тези на другата. И се заличава социалната бездна помежду им. Детство с всичките му игри, капризи и очаквания. Всичко е толкова автентично и сугестивно, че изглежда като документално кино. Черно-бялото изображение с разни нюанси на сивото и фантастична игра със светлината изважда акценти от средата и поведенията, превръща утилитарни детайли в метафори на времето. Прекрасно се е справил Куарон с камерата, принадлежала в „Гравитация“ на виртуозния му приятел Емануел Любецки-Чиво. Музиката е само от източници в кадър, независимо дали е уличният оркестър или радиото в колата с „Фантастична симфония“ на Берлиоз или емблематични за времето парчета. Филмът е наситен със звукове и шумове от градската среда. Мощно са застъпени кучетата, водата, колите, самолетите. Намесена е и смъртта. Важна роля играе киното – като място за срещи и развлечение. И става ясно, че Куарон от малък се интересува от фантастика. Всички изпълнители са чудесни, макар повечето да са дебютанти, но дребничката, набита Ялица Апарасио приковава вниманието – необразована, дошла от село, подобно на своята героиня, тя огрява екрана с вълшебното си излъчване. Следиш движенията и погледите й в нирвана.
Всъщност, Алфонсо Куарон ме спечели още навремето с „И твойта майка също“ (2001, САЩ/Мексико) – щурото road movie из Мексико с Марибел Верду, Диего Луна и Гаел Гарсия Бернал, където секс, цигари и дрязги се боричкат дръзко, а зрелостта е магнетична енигма. С радикалния си кикот, включително и в заглавието, „И твойта майка също“ помирява поколения.
През 2014 с „Гравитация“ (2013, Великобритания/САЩ) той е първият мексиканец с „Оскар” за режисура. От 10-те номинации амбициозната му космическа фантастика, фокусирана върху самотната героиня на Сандра Бълок, взе 7 статуетки. Прехвърлен допълнително на 3D, филмът е смайващ с визуалната си мощ. И е твърде илюстративен като осмисляне на битието в катастрофална ситуация далеч от Земята.
Е, „Рома“ е различен. Автобиографичен и скромен, той е колкото интимно завръщане в детството, толкова и социален разрез на Мексико от началото на 70-те, и универсално внушение за история и първична доброта. Изумителен е. От 14 декември 2018 „Рома“ може да се гледа в Netflix. Изпитайте това блаженство.
Геновева Димитрова
