След като се запознахме със статията на г-н Никола Венков “Унищожаването на квартала”, публикувана във вестник К (бр. 11/14 декември 2018), сметнахме за необходимо да дадем своя отговор и поставим началото на диалог по засегнатите от него въпроси. Благодарим за възможността да разясним допълнително инициативата и мисията си, като не бихме искали този текст да се тълкува като “опровержение” на написаното, а като опит за конструктивен разговор, в който да се направи неутрална оценка на фактите и на тяхна база да се потърсят начини за създаване на допълнителна добавена стойност. Именно диалогът, обратната връзка и многообразието на гледните точки са основните принципи, които са дълбоко залегнали в работата ни за инициативата “квАРТал”. Един от изразите му е форумът в рамките на квАРТал фестивал във формат на открит диалог между граждани, архитекти, урбанисти и представители на местната власт, включително и авторът, който веднъж сподели опита си.
Целта на каузата “квАРТал” е многопластова, но най-вече почива върху обособяването и поддържането на функционираща сплотена общност от всички заинтересовани – живущите, организациите и бизнесите в квАРТала, в сътрудничество с районната администрация, с която заедно да се търсят дългосрочни политики, съобразени със съществуващите рискове и проблеми на квартала. Вярваме, че именно това общество носи отговорност за мястото, на което живее, споделяме и се идентифицираме с общата ценностна рамка на инициативата, а именно – опазване на съществуващото културно наследство, разрешаване на проблемите на гражданската среда и доразвиване на квАРТала като зона със засилено присъствие на артистични пространства.
Защо точно този район трябва да се обособи като културен квартал на София? Отговорът е, че тук тези процеси се развиват естествено. В този смисъл, обединяваме вече съществуващите артистични пространства и творчески бизнеси и откакто се стараем да подкрепяме и насочваме тази динамика, тя се засилва. Нещо, което показва и направеното проучване “Икономически профил на квАРТала” на Института за пазарна икономика, чиито резултати ни дават основание да вярваме, че сме на правилен път.
В статия си г-н Венков се фокусира върху “джентрификацията” като следствие от насочване вниманието и засилване интереса към даден квартал, изразявайки мнението си, че това е нещо негативно, докато в световен мащаб за този процес все още няма еднозначно становище. Джентрификацията има своите позитивни и негативни страни и не би било редно с лека ръка да се неглижират нито едните, нито другите. В рамките на провелите се по време на КвАРТал фестивал 2018 „Архитектурни диалози“, в които за жалост г-н Венков не успя да вземе участие, въпреки отправената покана, редица изявени специалисти споделиха професионалния си опит в наблюдение на инициативата квАРТал. Те разгледаха даденостите на т.нар. зона Г-14, както и нереализираните идеи в архитектурно, социално и икономическо отношение. Доц. д-р Диана Йорданова сподели, че ”Идентичност има там … където има общност, която е сплотена около ценност и която постоянно се стреми … да подчертава значението на тези ценности, за да може градът да има (специфичен) дух на мястото.” Доцентът засяга и темата за процеса на “градско обновяване” като по-глобално понятие, включващо в себе си много социални феномени, вкл. джентрификация. Към момента и тримата специалисти – арх. Габриела Семова, арх. Мария Каразлатева и доц. Д-р Диана Йорданова, не смятат квАРТал за засегнат от този процес. “Малко пресилено е да търсим нещо, което го няма в една територия, която има безспорни градски предимства … и вероятно се нуждае само от неголеми намеси. Без помощ от страна на публичните власти тя не може да бъде обновена само със силите на собствениците/обитателите на дадено пространство… Имаше смисъл призракът на джентрификацията да бъде очертан, за да стане ясно само това, че (той) съществува там, където няма помощ от страна на администрацията … публичните органи могат да въздействат на това една среда да се обнови, така че тя да остане достояние на естествените си обитатели.” КвАРТал колектив напълно подкрепя мнението на специалистите, като тук можете да чуете цялата дискусия: https://youtu.be/i5UAQWyLzTY
Не споделяме тезата, че съществува пряка връзка между подобряване условията на живот, подпомагането на различните творчески бизнеси в дадена градска зона, от една страна, и разрушаването на културното й наследство, от друга. Напротив, както г-н Венков сам сподели преди години, когато коментираното каре все още се ползваше с лоша репутация, архитектурните паметници са разрушавани без никакъв контрол. Когато този регион попадне в обществения фокус, когато в него се правят периодични историко-архитектурни обиколки с главната цел именно да идентифицират и популяризират въпросните паметници, както и покажат нагледно вече съществуващите лоши примери, порочните практики на нови инвеститори са по-трудно осъществими. Когато се търси и осъществява активен диалог с районната администрация и се посочват проблемите, вярваме, че изброените от г-н Венков рискове ще останат само потенциални и именно гражданското самосъзнание и активно отношение към заобикалящата ни среда е начинът да се спрат тези негативни процеси.
КвАРТал колектив благодари на автора за повдигнатите въпроси и приветства продължаване диалога за бъдещето на квАРТала в една конструктивна посока. За целта предлагаме на г-н Венков заедно да посетим някоя от организираните разходки, за да може на място да обсъдим естеството на новопоявилите се галерии, ателиета и пространства, както и на останалите заобикалящи ги бизнеси, допринасящи за балансираното развитие на зоната. Защото това не са крупните предприемачи, за които авторът изказва притеснение, че биха задушили отдавна съществуващите малки занаятчийски бизнеси, а напротив – хора с отговорно отношение към средата, в която са избрали да развиват дейността си и които допринасят положително към развитието й, включително и това на съседите си. Защото, както споделихме, за нас отговорът се крие именно в колаборацията и споделената отговорност за заобикалящата ни среда.
квАРТал колектив