„Слънцето в нас“ (Un Beau Soleil Interieur), 2017, Франция/Белгия, режисьор Клер Дени, продуценти: Оливие Делбоск, Емилиен Биньон, Жан-Анри Бронкар; сценарий: Кристин Анго, Клер Дени; оператор Аньес Годар, в ролите: Жулиет Бинош, Ксавие Бовуа, Никола Дювошел, Алекс Дескас и др. Разпространява 6А МЕДИА Ентъртеймънт.
Май дойде време да се питаме „Филмът добър ли е или френски?“. Разочарование след разочарование. Участвал в Петнайсетдневката на режисьорите в Кан м. г. и един от най-слабите филми в конкурса на МФФ „Любовта е лудост“ във Варна (24 август – 2 септември), „Слънцето в нас“ е по екраните в избрани кина.
Жулиет Бинош е центърът. Тя е Изабел – 50-годишна разведена художничка в днешен разпътен Париж. Майка е, но не като хората – заради съпруга си не може да вижда дъщеря си, а той непрестанно й досажда да се съберат. Изабел е красива, талантлива, секси и самотна. Влиза от нелепа връзка в още по-нелепа с разни неподходящи мъже (предимно семейни). Един е високомерен и дундест банкер (Ксавие Бовуа), друг – хубав и впиянчен актьор (Никола Дювошел), трети… Всички й се възхищават, никой не се обвързва. Изабел слуша мъжки излияния. И тя не е от мълчаливите. Облича се изкусително. Нахлува в животи. Съблича се отривисто. Броди по улици. Пие в барове. Търси си мястото на нелюбовница. Без дъх се надява на истинска връзка. Абсолютната любов я мами със своите опиянения и терзания. Заради нея дори отива при екстрасенс (Жерар Депардийо), но защо ли…
Париж е показан като обиталище на угнетени души, джазът се лее, а тоалетите на Изабел са въодушевяващи – кожени якета, високи ботуши, страстни деколтета… Сексът е обилен и дързък. Голотата на Жулиет Бинош – и нахална, и красива. Прочее, доста от хубавите актриси над 50 с упоение показват отиващата си сочност на телата.
Филмът е визуално чаровен – с поривистите портрети, с неочакваните ъгли на “нелюбовния“ Париж, с артистичната атмосфера. И се занимава с важния проблем за непостижимата днес любов, особено за зряла жена. В повече ми е феминистичен, ала се преглъща. Проблемът е, както често се случва във френското кино напоследък, че филмът е досаден. Страда от логорея – и словесна, и монтажна. Нищо от посланията не ни е спестено – да не би случайно да не разберем. Макар и вдъхновен от невероятната и все още актуална книга-портрет на Ролан Барт „Фрагменти на любовния дискурс“, „Слънцето в нас“ е бъбрив, плитък и разлат.
Но Жулиет Бинош е пленителна – героинята й е свободна и нещастна, уязвима и решителна, мека и хищна. Вълшебната актриса играе с очи и усмивки, с костюми и чаши, с походки и жестове. Въпреки че сме я гледали в далеч по-сериозни роли при Кшищоф Кешловски, Михаел Ханеке, Аббас Киаростами или Малгожата Шумовска, тук Жулиет Бинош въплъщава днешното женско неудовлетворение в планетарен мащаб.
Клер Дени (1948) е сериозна режисьорка с богата филмография в авторското кино. Но този път се е издънила. В стремежа си да направи интимно-ироничен филм, който да се присмее над мелодрамата, тя е постигнала обратния ефект. Както и да е, по-добре него да гледате, отколкото още по-празните холивудски продължения.
Между другото, Клер Дени работи върху новия си филм „High Life“ с Жулиет Бниош и Робърт Патинсън. Е, той се отдалечава от тук – действието му се развива в космоса. Пък и тази двойка е въдица.
Геновева Димитрова
